Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260029 от 09.07.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 1268/2019
Вид
Решение № 260029
Подписан
09.07.2020
В сила
27.02.2021
Състав
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА ХЕКИМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.390, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.405 · Кодекс за застраховането
  • чл.405, ал.1 · Кодекс за застраховането

Р

Е Ш Е Н И Е

№ …./…...07.2020г., гр. Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА при секретар Нели Катрикова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1268 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Г.Д.К. срещу „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 47122.54 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско” по застрахователна полица №4704180820001031/06.12.2018г. със срок на действие от 06.12.2018г. до 06.12.2019г. за претърпени имуществени вреди на лек автомобил „Мерцедес”, модел ****, с рег. №*, причинени вследствие на застрахователно събитие - ПТП от 06.05.2019г. включващи стойността на труд и материали на детайли, подробно описани на л.3 и л.4 от исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на исковата молба - 01.08.2019г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД бил сключен договор за застраховка „Пълно Каско” по застрахователна полица №4704180820001031/06.12.2018г. със срок на действие от 06.12.2018г. до 06.12.2019г. по отношение на лек автомобил „Мерцедес” модел ****, с рег. №*, собственост на ищеца.

Уговорена била застрахователна сума в размер на 60000 лв.

Излага се, че на 06.05.2019г. около 1.30ч., в тъмната част на денонощието, ищецът управлявал собствения си автомобил по първокласен път I-2 в посока от гр. Девня към гр. Варна. На около 200 м. преди разклона за гробищен парк – с. Тополи ищецът загубил контрол над МПС, поради мокрия и хлъзгав асфалт, напуснал пътното платно, навлязъл в затревена площ и се блъснал в крайпътно дърво. За настъпилото събитие били уведомени органите на МВР, които посетили местопроизшествието и след огледа съставили АУАН серия Д №959914/06.05.2019г.

Вследствие на

ПТП на лекия автомобил „Мерцедес”, модел **** били причинени щети, подробно описани на л.3 и л.4 от исковата молба, за чието поправяне е необходима сумата от общо 47123.23 лв. За придвижване на автомобила от местопроизшествието до мястото, където той се съхранява, ищецът заплатил разходи в размер на 132 лв. за пътна помощ.

След настъпване на застрахователното събитие ищецът уведомил застрахователя, представил автомобила за оглед и поискал заплащане на застрахователно обезщетение, като била образувана преписка по щета №51-04000-02007/2019г. С писмо от 12.06.2019г. ответникът е отказал плащане, с аргумента, че уврежданията не могат да бъдат получени по начина, описан от ищеца.

Твърди се, че застрахователят дължи заплащане на застрахователно обезщетение в размер на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието или стойността на увредените части, заменени с нови и труда за подмяната им.

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати процесните суми.

По делото е постъпил отговор от ответната страна „Булстрад Виена

Иншурънс Груп“ АД в срока по чл.367 от ГПК, с който се оспорва предявения иск по основание и размер.

Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП между страните е сключен застрахователен договор по застрахователна полица №4704180820001031/06.12.2018г. със срок на действие от 06.12.2018г. до

06.12.2019г., който обаче не бил влязъл в сила. Не се оспорва също, че по този договор е заявена претенция за заплащане застрахователно обезщетение, по което е постановен отказ. Ответникът оспорва настъпването на застрахователното събитие, както и механизма на ПТП. Твърди се, че посочените в исковата молба вреди не могат да бъдат причинени от това заявено събитие. Оспорва се вида и размера на вредите. Ответното дружество се позовава на изключен застрахователен риск по т.1.2 и 1.3 от подраздел XIII

„Прекратяване“ на раздел Общи положения към Общите условия, тъй като на застрахователя били представени документи с невярно съдържание за настъпилото застрахователно събитие. Ответникът аргументира отказа си за заплащане на обезщетение и с клаузата на т.1.4 от подраздел Х „Общи положения“ от общите условия, като твърди, че застрахованият е действал умишлено или при груба небрежност при причиняване на ПТП. По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.

В допълнителната искова молба ищецът изразява становище за неоснователност на възраженията на ответника за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, оспорва твърденията за допусната груба небрежност.

По делото е постъпил допълнителен отговор, в който се поддържат всички възражения, направени в отговора. Допълнително е изложено, че не е налице тотална щета, тъй като липсват документи, удостоверяващи снемане на превозното средство от отчет.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

Приет е за безспорно установен и ненуждаещ се от доказване факта, че към датата на ПТП за лек.автомобил „Мерцедес”, модел ****, с рег. №* е бил сключен застрахователен договор по полица №4704180820001031/ 06.12.2018г. със срок на действие от 06.12.2018г. до

06.12.2019г.

Приети са по делото заверени преписи от свидетелство за регистрация част І; ппротокол за ПТП №1707599 от 06.05.2019г., акт за установяване на адм.нарушение №959914/06.05.2019г., съставен на Г.К. за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП и наказателно постановление от 17.06.2019г.

Представени са също заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 09.05.2019г., опис на претенция от 09.05.2019г., фактура от 08.05.2019г. за пътна помощ на лек.автомобил „Мерцедес”, модел ****, с рег. №*, писмо от 12.06.2019г. от „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД до Г.К. относно отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

Представени са препис на застрахователна полица №4704180820001031, от която е видно, че лек автомобил

„Мерцедес”, модел ****, с рег. №*, собственост на Г.К. е застрахован в „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД по автомобилна застраховка „Каско Стандарт” за периода 06.12.2018г. – 06.12.2019г.; сметка за платена застрахователна премия по сключената застраховка в размер 2720,95 лв. на 06.12.2018г.; общи условия за автомобилна застраховка „Каско Стандарт”.

Представена е калкулация за ремонт от „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД от 14.06.2019г. на обща стойност 47122,54 лв.

От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява след съпоставяне на уврежданията по процесния лек автомобил и въз основа на схемата в протокола за ПТП, че реално възможният механизъм на настъпване на ПТП е пряк контакт /челен удар/ между МПС и дърво.

Вещото лице е установило резервните части, които са оригинални, с налична маркировка, също и кои резервни части не се предлагат от алтернативен производител. От заключението се установява наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди, които е възможно да се причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. С оглед на получените увреждания оценъчната скорост в момента на удара е между 40 и 60 км/ч, като скоростта на движение на автомобила непосредствено преди загуба на контрол над управлението на автомобила е под 90 км/ч. Общата стойност на разходите /труд и материали/ за отстраняване на щетите в официалния сервиз ва марката за гр.Варна – „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД вещото лице определя в размер на 45410,50 лв., а общата стойност на разходи за отстраняване на щетите с алтернативни резервни части по средни пазарни цени и в размер на 33671,11 лв. видно от заключението в случая е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт в размер на 33671,11лв. надвишават 70% от действителната му стойност – 42 700 лв. Видно от заключението стойността, която би могла да се получи за запазените части е в размер на 2200 лв.

По искане на ищцовата страна е разпитан свидетеля Д. В. Д., от чийто показания се установява, че е бил пряк свидетел на процесния пътен инцидент, шофирал е след лек автомобил „Мерцедес”, с рег. №*, когато същият след подхлъзване се е блъснал челно в дърво вдясно от пътя Девня – Варна. Свидетелят спрял, за да провери дали шофьорът е добре, видял, че колата е ударена сериозно, еърбеците били отворени.

Свидетелят заявява, че в момента на ПТП не е валяло, но асфалтът бил мокър.

По искане на ищеца са разпитани свидетелите И.Б.М. и Г.П.Г., посетили произшествието в качеството на служители на КАТ, съставили протокола за ПТП и издали АУАН на водача. От показанията им се установява, че на местопроизшествието видели лек автомобил Мерцедес, катастрофирал челно в дърво, пътят бил мокър, шофьорът заявил, че е излязъл от пътя поради подхлъзване.

От изслушания в съдебно заседание запис от разговор на тел.112 се установява, че за ПТП на 06.05.2019г. е сигнализирал мъж, представил се с имена Г.Д., който е обяснил местоположението на колата, заявил, че не е пострадал и ще изчака пристигането на органите на КАТ.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Основателността на предявения иск с правно основание чл.405 от КЗ се предпоставя от доказването на застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и ответника, настъпване на застрахователно събитие, за което се претендира обезщетение, вида и характера на вредите и размера на дължимото обезщетение.

В настоящия случай от представените по делото писмени и гласно доказателства, както и от заключението на вещото лице съдът намира, че наличието на застрахователен договор между страните по имуществена застраховка „Каско“ за автомобил „Мерцедес”, с рег. №* към 18.05.2015г. и заплащането на уговорената застрахователна премия следва да се приемат за доказани. Факта и механизма на настъпване на застрахователно събитие на настъпване на ПТП се установява по безспорен и непротиворечив начин от показанията на разпитания свидетел, очевидец на произшествието, от показанията на посетилите местопроизшествието служители на КАТ, установили вече настъпилото ПТП.

Причинната връзка между произшествието и уврежданията по автомобила се установява както от свидетелските показания, така и от заключението на вещото лице.

Възражението на ответната страна, релевирано в отговора на ИМ, за наличие на изключен застрахователен риск по т.1.2 и 1.3 от подраздел XIII „Прекратяване“ на раздел Общи положения към Общите условия съдът намира неоснователно, поради липсата на проведено доказване от ответника, че от застрахования са представени документи с невярно съдържание за настъпилото застрахователно събитие.

На следващо място е направено възражение за наличие на клаузата на т.1.4 от подраздел Х „Общи положения“ от общите условия, като твърди, че застрахованият е действал умишлено или при груба небрежност при причиняване на ПТП. Причинната връзка между действията на водача на МПС, изразяващи се в шофиране с несъобразена скорост, и настъпване на застрахователното събитие, не е спорна между страните и се установява от заключението на приетата по делото САТЕ. Преди настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да не извършва действия, с които увеличава поетия от застрахователя риск и да не допуска рискът да бъде увеличен от други лица или вещи, като последиците от неизпълнението на задълженията на застрахования са диференцирани в зависимост от това дали застрахованият е действал умишлено или небрежно. В задължителната практика на ВКС по сходни казуси са дефинирани случаите, в които се приема, че е налице груба небрежност /решение № 184 от 24.02.2014 г. на ВКС по т.д. № 3092/2014 г., II т.о., ТК; решение № 348/11.10.2011г. по гр.д. № 387/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о./ Съобразно цитираните решения небрежността се определя като несъзнавано непредоставяне от длъжника на дължимото надлежно изпълнение, неполагане на грижата, която се дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост.