Протокол № 392 от 26.05.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 392 гр. Варна, 26.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело № 20213100900798 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:02 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:

Ищецът „ВГ – 3“ ЕООД , представляван от К.-К.Д., в качеството на управител, редовно призован, представлява се от адв. Я. Я., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът „Енерго – Про Продажби“ АД , представляван от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., редовно призован, представлява се от адв. Л. М., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Третото лице помагач на страна на ответната страна „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, представляван от И.Й., не изпраща представител.

СЪДЪТ, докладва постъпили молби с вх. № 10354/29.04.2022 г. и вх.

№10194/28.04.2022 г., изходящи от третото лице помагач, с които заявява да бъде даден ход на делото в отсъствие на неин представител. Не се правят възражения и допълнения към проекта за устен доклад.

Адв. Я.: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1 и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора Адв. Я.: Поддържаме допълнителната искова молба. иска изразен в исковата молба и в

Адв. М.: Поддържаме депозираните отговори. Оспорваме иска.

СЪДЪТ, докладва постъпили становища с вх. № 10358/29.04.2022 г. и вх. № 10192/258.04.2022 г., изходящи от третото лице помагач, в които по изложени съображения по правната страна на спора, подпомагащата страна счита предявените искове за неоснователни. За основателни се считат и твърденията на ответната страна за начина, по който следва да бъде извършвано остойностяването на произведената електроенергия от възобновяеми източници от централата на ищцовата страна. В заключение е направено искане, исковете да бъдат отхвърлени.

СЪДЪТ, ВРЪЧВА препис от представители на ищеца и ответника. становището на процесуалните

Адв. Я.: Нямаме допълнение във връзка със становището на третото лице помагач.

Адв. М.: Нямаме допълнение във връзка със становището на третото лице помагач.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 504 от 01.04.2022 година:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „ВГ – 3“ ЕООД, ЕИК 124710515 за осъждането на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, да заплати сумата 78130.31 лв., с ДДС, представляваща дължима и незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ „ВГ-6“ и „ВГ-3“, през м. октомври 2018 г., обективирана в дебитно известие № 146/30.11.2018 г. към фактура № 145/12.11.2018 г., сумата 23157.03 лв., обезщетение забава за периода 16.12.2018 г. – 17.11.2021 г., сумата 170022.48 лв., с ДДС, представляваща дължима и незаплатена преференциална цена за изкупуване на ел. енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ, през м. ноември 2018 г., обективирана във фактура № 147/30.11.2018 г. и сумата 2

50392.70 лв., обезщетение за забава за периода 16.12.2018 г. – 17.11.2021 г., ведно със законната лихва върху посочените суми за главница от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски в производството. В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на вятърна електроцентрала, състояща се от 2 бр. ветрогенератори „ВГ-3“ и „ВГ6“, находящи се в землището на с. Вранино, общ. Каварна и гр. Каварна, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване № ДУА-1012/17.08.2007-3063/17.08.2007-4021ВГ27.05.2008, сключен на 15.02.2010 г. между него и „Електроразпределение - Варна“ АД (впоследствие „Енерго-Про Мрежи“ АД). Твърди, че за изкупуване на произведената енергия е сключил с ответника Договор за изкупуване № 90/17.02.2010 г., по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциалната цена, определена от ДКЕВР с Решение № Ц-010/31.03.2011 г. и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

Сочи, че през м. октомври 2018 г. е произвел и доставил ел. енергия в общо в размер на 983.380 МВтч. За 611.547 МВтч била издадена фактура № 144/31.10.2018 г., на стойност 138177.82 лв., с ДДС, при продажна цена в размер на 188.29 лв./МВтч (приложимата преференциална цена по т. 8 от Р № Ц-010), тъй като енергията била произведена преди достигане на прага от 2000 МВтч НСП. Фактурата била изцяло заплатена от ответника. За 371.833 МВтч била издадена фактура № 145/12.11.2018 г., на стойност 5884.62 лв., с ДДС при продажна цена 13.18 лв. (цена за излишък на балансиращия пазар), тъй като централата била прехвърлила прага от 2000 МВтч НСП, но без да е достигнала 2250 часа работа и без да е достигнала прага от 2300 МВтч НСП.

Тази фактура също била заплатена от ответника. Тъй като през м. ноември 2018 г. централата достигнала 2300 КВтч НСП, без да достига 2250 часа работа, било издадено дебитно известие № 145/30.11.2018 г., към фактура № 145/12.11.2018 г., за сумата 78130.31 лв., с ДДС, с което коригирал продажната цена до размера на преференциалната цена от 188.29 лв./МВтч, дължима по т. 1.7 от Решение № СП-1. Сумата по издаденото дебитно известие не била заплатена от ответника. За м. ноември 2018 г. била произведена ел. енергия в размер на 828.167 МВтч, за която издал фактура № 3

147/30.11.2018 г., на стойност 183441.08 лв., с ДДС. От цялото количество, 628.167 МВтч били остойностени по преференциална цена от 188.29 лв./МВтч (т. 8 от Р № Ц-010), която счита за приложима за енергията произведена преди достигане на 2250 часа работа, а количеството 200 МВтч по цена от 172.95 лв./МВтч (т. 9 от Р № Ц-010), която била приложима след достигане на 2250 часа работа и преди достигане на 2300 МВтч НСП. По издадената фактура № 147 ответникът заплатил само сумата 13418.60 лв., с ДДС. Твърди, че считано от 16.12.2018 г. ответникът е в забава и дължи освен претендираните главници и обезщетение за забава в размер на законната лихва, предмет на вторият от предявените искове.

Пространно излага виждането си относно определените преференциални цени на ел. енергия и прилагането им, както и по законодателната уредба по въпроса. Отправя искане за извършване на инцидентен контрол по реда на чл.17, ал. 2 ГПК на Решение № СП– 5/28.03.2019 г. на КЕВР.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва факта на сключен между страните договор за изкупуване на ел.енергия. Сочи, че е заплатил сумата по издадената за м. октомври 2018 г. фактура № 145/12.11.2018 г. – 5884.62 лв., а за м. ноември 2018 г., е заплатена сумата 13418.60 лв. Счита, че приложимата цена за произведената ел.енергия до размера на нетното специфично производство е преференциалната цена, определена с Решение № Ц10/30.03.2011 г., а за количеството, надхвърлящо НСП приложима се явява цената за излишък на балансиращия пазар, съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ. Твърди, че с оглед становище на „НЕК“ ЕАД, на когото ответникът продавал изкупените количества ел.енергия, по въпроса за приложимата цена при изкупуването, ответникът заплащал произведената ел.енергия над НСП по цена за излишък. Намира за неправилно твърдението на ищеца за приложимост последователно на две преференциални цени към една и съща ВяЕЦ. Счита, че като е заплатил по цена за излишък процесните количества ел.енергия, е изпълнил точно задължението си. Изразява становище кои обстоятелства са безспорни между страните, както и от своя страна излага анализ на приложимата към отношенията с ищеца правна уредба.

4

В срока по чл. 372 ГПК , ищецът в допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника, изложени в депозирания отговор. Допълнително сочи, че с Решение № 3312/04.03.2020 г., адм.д. № 14112/2018 г. на ВАС, е потвърдено Решение № 5483/26.09.2018 г., по адм.д. № 8493/2015г. на АС - София-град, с което е отменено Решение № СП-1, в частта по т. 2.7 и т. 2.8. Позовава се на мотивите на решението, за да обоснове тезата си, че е юридически възможно процесната централа да попада и в двете групи производители на електрическа енергия. Счита, че с отмяната на посочените точки от Решение № СП-1 с обратна сила са отпаднали праговете на НСП, поради което за ищеца не съществува нормативно ограничение да продава произведената от него ел. енергия през 2017 г. на преференциални цени, поради което правилно е фактурирал същата по двете преференциални цени.

Моли също така да бъдат разгледани, като релевантни аргументите за нищожност на ретроактивното приложение на Решение № СП-5, поради противоречие с разпоредбите на закона, както и с диспозитива на Решение № 1115/28.01.2019 г., по адм.д. № 5284/2018 г. по описа на ВАС, които не предоставят на КЕВР възможност да приеме ново решение, с което да замести и то ретроактивно, отмененото Решение № СП-1.

В срока по чл. 373 ГПК , ответникът в допълнителен отговор, поддържа становището си, изложено в отговора и репликира депозираната допълнителна искова молба. Сочи, че действително произведената от ищеца енергия е била изкупувана последователно по двете цени, по т. 8 и т. 9 от Решение № Ц10/30.03.2010 г., но този начин на изкупуване не е противоречал на приложимия към датата на сключване на договора ЗЕВИ, в който не е съществувало ограничение. По този начин са били уредени отношенията до 24.07.2015 г., когато е въведена принципна промяна в тях, посредством редакцията на чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ. По релевираното искане за инцидентен съдебен контрол за валидност и законосъобразност на Решение № СП5/28.03.2019 г., по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК възразява, че същото не е от преюдициално значение за изхода на търговския спор, поради което искането е недопустимо. Сочи, че Решение № 6355/29.10.2019 г., постановено по адм.

Д. № 4422/2019 г., на АС – София-град, с което е обявено за нищожно Решение № СП-5/28.03.2019 г., на КЕВР, е отменено с влязло в сила Решение 5

№ 1873/12.02.2021 г., по адм. Д. № 2016/2020 г., на ВАС и делото е върнато за разглеждане от друг състав на АС – София - град като ВАС е приел, че срокът въведен с § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, не установява изрично времева компетентност на административния орган, а цели своевременно регулиране на нововъведените с изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, отношения.

Съобразно дадена възможност, „НЕК“ ЕАД с писмено становище с вх.

№10358/29.04.2022 г. е изложила съображения по правната страна на спора, като счита предявените искове за неоснователни. За основателни се считат и твърденията на ответната страна за начина, по който следва да бъде извършвано остойностяването на произведената електроенергия от възобновяемите източници от ВяЕЦ на ищцовата страна. В заключение е направено искане, исковете да бъдат отхвърлени.

На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК ПРИЕМА за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: – ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ; - ответникът е краен снабдител на електрическа енергия; - наличието на договорно правоотношение между страните за изкупуване на ел.енергия; - „НЕК“ ЕАД е обществен доставчик, изкупуващ от ответника закупената от последния ел.енергия; - количествата продадена енергия за м. октомври и м. ноември 2018 г., за които са издадени процесните фактури, са заплатени на ищеца от ответника по цена на излишък.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че на доказване подлежат следните обстоятелства: - ищецът – че е изправна страна по договора, наличие на задължения на ответника, наличие на забава на ответника, обосноваване на задълженията и забавата по основание, период и размер; - ответникът – точно и в срок изпълнение на задълженията си по договора; - подпомагащата страна– да докаже твърденията си, от които черпи изгодни правни последици, съобразно общото разпределение на доказателствената тежест по реда на чл.154 от ГПК.