Решение № 42 от 26.07.2023, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Чепеларе, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Славка Гемишева при участието на секретаря Н.Г. като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело № 20235450100034 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод предявен от Г. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „*****“ №* срещу „ ******* „ АД, ЕИК „ ******* „, със седалище и адрес на управление гр.Ч., к.к. П., хотел „„ ******* „“, представлявано от М.Б., иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата общо от 24 500 лева /двадесет и четири хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за ползването на собствения му недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № 69345.9.... по КК на с.С., общ. С., обл. С., одобрена със заповед №РД-18-8/16.02.2006г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра гр.София, с площ от 4.068 дка, находящ се в местност „*****“, с трайно предназначение земеделска територия, с начин на трайно ползване естествени ливади, при граници на имота: ПИ 69345.9...., 69345.9…., 69345.9…., 69345.9…., 69345.9…., в периода от 04.07.2019 г. до 07.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, до окончателното заплащане на тази сума.

В исковата си молба ищцата навежда твърдения, че е собственик на гореописания имот, и че по силата на Нотариален акт № 3751/28.11.2008г., тя и покойният й брат Т.Б. са учредили право на строеж за изграждане на стълб за лифт със застроена площ от 6 кв.м., представляващ стълб за въжена линия. За горното получили еднократно възнаграждение от 250 евро. В по-късен момент разбрали, че договора бил нищожен и с него не може да се учреди право на строеж, тъй като се касае за съоръжение, а не за строеж на площадков обект. Сочи, че през имота е прокарана въжена линия от ответника за седалков лифт и ски писта, за което не е получавала никакво възнаграждение или обезщетение. Заради наличието на тези съоръжения и действия от страна на ответника не може нито да ползва имота, нито да го продаде. Твърди, че преминаването на лифта уврежда растителността в имота – трева и дървета и е лишен от добиви в имота. Във връзка с наличните съоръжения целогодишно 1 през имота преминават хора, ползващи лифта или ски пистата, както и такива за поддръжка, проверка и контрол на съоръженията. С оглед наличието на съоръженията са определени сервитутни зони, които създават ограничения при ползването на имота – в тези зони не може да се строи, да се прокарват други съоръжения, да се поставят каквито и да е вещи, трябва да се спазват редица санитарно – охранителни и противопожарни изисквания и ограничения, с които ищеца следва да се съобразява. След присъдено с решение по гр.д. № 107/2019 г. по описа на РС - Чепеларе и изплатено обезщетение за времето от 30.06.2016 год. до 03.07.2019 г., след 04.07.2019 г. и към момента на предявяването на исковата молба продължава неоснователното ползване на имота от ответника без заплащане на обезщетение. Счита че вследствие неоснователното ползване на собствения му имот, ответникът се е обогатил за негова сметка. Последното поражда за ищеца правния интерес от провеждане на избраната форма на искова защита с оглед компенсиране на неоснователното разместване на блага между правната сфера на всяка от страните. Моли в този смисъл за положително произнасяне по иска.

В рамките на предоставената възможност, в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло насочения срещу него иск по същество като неоснователен. Оспорва заложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения. Признава факта, че с договор от 28.11.2008 г. сключен между него от една страна и от друга от ищцата и нейният брат Т.Б., в полза на ответника е учредено право на прокарване на техническо съоръжение и на преминаване през процесния имот. Твърди, че в изпълнение на договора в негова полза собствениците на имота са учредили право на строеж на стълб за лифт със застроена площ от 6 кв. м., която сделка е обективирана в нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот от 28.11.2008 г. № 3751, рег. № 8224, дело № 1115/2008 г. на нотариус с рег. № *** по РНК, с район на действие РС - Смолян. Твърди, че със заповед № 311/2007 г. на кмета на Община Смолян е одобрен ПУП за обект лифт к.к. П. – връх … – село..., който преминава през процесния имот, като в рамките на лифта и сервитутната ивица около него предназначението на имота е променено. Твърди, че като суперфициар е реализирал правото си на строеж, а впоследствие през имота е прокарана линия за седалков лифт. Оспорва твърдението, че въжената линия е прокарана от ответното дружество, както и че през процесния период стълбът и лифтът са ползвани от страна на последното. Твърди, че ответното дружество не е ползвало или държало имота в процесния период, в т.ч. не е извършвало твърдените в исковата молба действия по отношение на имота и преминаващите през него ски писта и въжена линия. Оспорва като неоснователни твърденията на ищцата, че й се пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост върху имота с изграждането на скилифта, че ответникът неоснователно ползва имота, което лишава ищцата от ползването и с това обеднява, че съоръжението пречи на ищцата да ползва, да предоставя ползването на трето лице или да продаде имота и че се уврежда растителността и дърветата не се развиват пълноценно. Твърди, че процесните въжени линии преминават над територията на имота на такава височина, че не засягат по никакъв начин правото на собственост на ищцата и не ограничава ползването на имота по предназначение, поради което и липсва обедняване от страна на ищцата, което да е пряка и непосредствена последица от действията на „ ******* „ АД. Монтираният в имота стълб представлява надлежно изградено съоръжение въз основа на учредена в полза на „ ******* „ АД суперфиция и ползването на имота от ответника се основава на валидно правно основание – учредено в негова полза право на строеж, с което за него е възникнало и субективното право да ползва земята в границите на необходимото за използването на постройката според нейното предназначение по смисъла на чл. 64 ЗС.

Ползването на процесния имот в рамките на поддържането на надлежно изграденото в него съоръжение е свързано с вменените на дружеството по силата на чл. 157 и 151 от Закона за туризма специални задължения, които на самостоятелно правно основание пораждат право (и задължение) за ответника за достъп до процесния имот. В процесния имот въз основа на 2 учредена суперфиция „ ******* „ АД е изградило стълб със застроена площ от 6 кв.м., с което за собственика на земята възниква вещно ограничение, съгласно което той следва да осигури възможност на суперфициаря да ползва земята в рамките на необходимото за пълноценното ползване на постройката според нейното предназначение. Постройката служи за опора по отношение на преминаването на въжената линия (лифт) над процесния имот.

Така изграденият стълб представлява част от строеж от трета категория, буква "б" „кабинкови и открити въжени линии и съоръженията към тях“ - чл. 6, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Преминаването на хора за поддръжка, проверка и контрол на съоръженията има за цел именно ползването и поддържането на стълба и преминаващата по него въжена линия от страна на ответника. В процесния случай използваната от ответника площ не ограничава извън рамките на допустимото съгласно чл. 64 от ЗС правото на ищцата да ползва собствения си имот, поради което предявеният иск е неоснователен.

Безопасността и нормалното функциониране на лифта, съгласно чл. 157, ал. 1 ЗТ е възложено на лицето, на което са предоставени права за ползване върху прилежащото към ски писта съоръжение - влек и/или лифт (кабинков или седалков), предоставя услугата ползване на въжени линии и е длъжно да изпълнява или да осигури изпълнението на изискванията на чл. 154. Като лице по чл. 157, ал. 1 ЗТ законодателят е възложил на ответника със ЗТ и Наредбата за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите, редица задължения за осигуряване на безопасност на съоръженията и пистите, които лифтът обслужва. Тези задължения не могат да бъдат изпълнени, ако служители на ответното дружество не преминават през имота. От задължението за предоставяне на услугата и поддръжка на съоръжението произлиза ех lege право на лицето по чл. 157, ал.1 ЗТ да „ползва“ имотите, през които лифтът преминава, доколкото това е необходимо за защита на публичния интерес - осигуряването на безопасното им ползване.

Оспорва иска като неоснователен относно размера на площта, за ползването на която ищцата претендира обезщетение, тъй като ответникът не ползва целия имот. Възразява и срещу периода, за който ищците претендират обезщетение. Ползването на имота от страна на ответното дружество не е целогодишно, тъй като от ищците не е съобразено, че преминаването на споменатите в ИМ „хора, коли, машини“ се извършва единствено през зимния сезон, тъй като лифтът и пистата, която той обслужва, не се използват, когато липсва сняг и няма туристи. Оспорва и заявения размер на обедняването с оглед характеристиките на имота - планински, трудно достъпен и представлява земеделска земя с начин на трайно ползване „друг вид ливада“. Моли поради изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което насочения срещу него иск бъде отхвърлен като неоснователен.

В съдебно заседание искът се поддържа от пълномощника на ищцата адв.Б. М., като в съдебно заседание на 29.06.2023 год. на основание чл.232 ГПК иска частично е оттеглен за разликата от 20 829 лева до предявените с исковата молба 24 500 лева, за което е дадено съгласие от ответника и производството е прекратено частично за разликата от 20 829 лева до предявените 24 500 лева с протоколно определение №136/29.06.2023 год.

От името на ответника, редовно призован, в с.з. се явява адв.Я. Н., който оспорва осъдителния иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски по делото и представя списък на разноските.

След преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С решение № 06022/14.08.1997 г. на ПК гр.Смолян на наследниците на Т.Г.К. е възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници върху 23 броя имоти в землището на с.С., общ.С.. Под № 17 от решението фигурира процесния имот ливада с кад. № *****, с площ 4,068 дка. в м.“*****“. От представеното по делото 3 удостоверение за наследници изх. №43/30.01.2007 год. се установява, че Т.Г.К. е починал на ….. год. и негов наследник бил Г.Т.Б., заявител по преписката за възстановяване на имотите на Т.Г.К. по реда на ЗСПЗЗ, който видно от удостоверение за наследници изх.№ 45/30.01.2007 г., издадено от кметство с.С., е починал на ….. г. и е оставил за наследници ищцата Г. Г. С. – дъщеря, и Т.Г.Б.– син. От удостоверение за наследници изх.№ 100/18.06.2010 г., се установява, че Т.Г.Б.е починал на …. г. и че негов единствен наследник по закон е ищцата Г. Г.С. – негова сестра. Въз основа на гореизложеното съдът приема, че ищцата е единствен собственик на ПИ с идентификатор № 69345.9.... по КК на с.С., общ. С., обл. С.. Въпросът за собствеността на имота не е спорен и е изследван в хода на нотариалното производство, по което е издаден нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот № 12, том VII, рег.№ 8224, н.д. № 1115/28.11.2008 г. на нотариус Н.К. № ***, по регистъра на НК, с район на действие РС – Смолян. Съгласно този нотариален акт ищцата Г. С. и покойния й вече брат Т.Г.Б., като собственици на имота са учредили в полза на „ ******* „ АД, като приемател право на строеж за изграждане в съответствие с разрешение за строеж № 166/21.07.2008 г. на главния архитект на Община Смолян на стълб за лифт със застроена площ 6 кв.м., представляващ стълб № * от пътническа въжена линия, с.С., общ.С. – връх „…..“ за сумата 250 евро.