Решение № 127 от 08.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ .........

08.01.2020г., гр. София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА

Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА при секретаря

Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 12954 по описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 432994 от 19.06.2018г. по гр.д. № 10217/2015г. Софийски районен съд, 163 състав отхвърлил предявения от Е. М.Х., ЕГН **********, срещу „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 1 909.94 лв. – стойност на потребена електрическа енергия за периода 07.11.2014г. – 04.02.2015г. в обект в гр.

Якоруда, клиентски № 210027551808. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 390 лв. – разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Е. М.Х., която го обжалва изцяло при твърдения за неправилност, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Излагат се подробни съображения и се иска отмяна на решението, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна „Ч.Е.Б.” АД не е депозирала отговор на жалбата по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. С молби от 07.06.2019г. и 10.12.2019г. поддържа доводи за недопустимост на атакуваното решение на основание чл. 299 ГПК, предвид наличието на междувременно влязло в сила съдебно решение по гр.д. № ********** 1340 по описа на РС – Благоевград, потвърдено с решение по гр.д. № 244/2019г. на ОС – Благоевград. Претендира присъждане на разноски за първоинстанционното и за въззивното производство съгласно списък в молбата от 10.12.2019г.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира за установено следното:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата 1 909.94 лв. – стойност на електрическа енергия, начислена по фактура № **********/06.02.2015г., въз основа на констативен протокол № 6008072/04.02.2015г., за периода 07.11.2014г. – 03.02.2015г. за обект в гр. Якоруда, с клиентски № 210027551808.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, но недопустимо по следните съображения:

Видно от приетия във въззивното производство заверен препис от решение № 88/28.01.2019г. по гр.д. № ********** 1340 по описа за 2018г. на Районен съд – Благоевград, по предявен от „Ч.Е.Б.“ АД иск Е. М.Х. е осъдена да заплати на ищеца сумата 1 909.94 лв., представляваща стойността на начислено вземане по фактура № **********/06.02.2015г., издадена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за случай на установено с констативен протокол № 60080728/04.02.2015г. неизмерване на потребявана електрическа енергия и извършена едностранна корекция на сметката по ПИКЕЕ за периода 07.11.2014г. – 04.02.2015г., за имот с клиентски № 210027551808 и с адрес на потребление гр. Якоруда.

Съгласно приложеното удостоверение, решението е влязло в сила на 31.05.2019г.

Съгласно чл. 299 ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван от съда освен в случаите, когато законът разпорежда друго.

В случая спорът между страните относно дължимостта на процесната сума от 1 909.94 лв., представляваща начислена по фактура № **********/06.02.2015г. стойност на електрическа енергия, е разрешен със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по гр.д. № ********** 1340 по описа за 2018г. на Районен съд – Благоевград. Поради това, и предвид настъпилата в хода на въззивното производство недопустимост на предявения отрицателен установителен иск, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Във връзка с доводите на въззивницата в пледоарията й по съществото на спора за недопустимост на влязлото в сила решение на Районен съд – Благоевград следва да се посочи само, че е недопустимо съдът да преценява допустимостта на влязло в сила съдебно решение. Само за пълнота следва да се посочи, че интерес от предявяване на осъдителен иск несъмнено е съществувал за „Ч.Е.Б.“ АД – както за да прекъсне давността, така и за да може да се снабди с изпълнителен титул за вземането си при евентуалното уважаване на иска.

С оглед изричната претенция на въззиваемия-ответник, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да му заплати направените разноски за първоинстанционното производство в размер на 390 лв., както и юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, което по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (обн. ДВ бр. 5/17.01.2006г.), съобразявайки извършената от юрисконсулта на въззиваемия дейност във въззивното производство, съдът определя на 100 лв.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 432994 от 19.06.2018г., постановено по гр.д. № 10217/2015г. на Софийски районен съд, 163 състав и ПРЕКРАТЯВА производството по делото, като недопустимо.

ОСЪЖДА Е. М.Х., ЕГН **********,***, да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 390.00 лв. /триста и деветдесет лева/, представляваща разноски за първоинстанционното производство, както и сумата 100.00 лв. /сто лева/, представляваща разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.