Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1488 от 04.05.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 12766/2022
Вид
Решение № 1488
Подписан
04.05.2023
В сила
19.10.2023
Състав
Евгения Мечева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1488 гр. Варна, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20223110112766 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, ул. „Прилеп” № 33, срещу Р. Г. В., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. Младост, бл. 104, вх. 4, ап. 9, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 1495.40 лв., представляваща служебно начислени, ползвани и неплатени ВиК услуги, на основание чл. 34а, ал. 5 вр. чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ, за един живущ, за отчетен период 08.08.2019 г. – 11.01.2022 г. по партида с абонатен номер 1519438 за обект-имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. Младост, бл. 104, вх. 4, ап. 9, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава в размер на 166.25 лв., формирана като сбор от дължимите лихви по фактури от служебно начисляване, дължима за периода 10.10.2019 г. – 20.03.2022 г., които суми са предмет на Заповед № 2181/04.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3631/2022 г. по описа на ВРС, XLVI състав.

В исковата си молба ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА” ООД твърди, че предоставя ВиК услуги, предвид качеството му на оператор, за имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 104, вх. 4, ап. 9. Посочените услуги били отчитани по партида с аб. № 1519438, титуляр на която се явява насрещната страна. Ищецът излага, че в негова полза била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3631/2022 г. по описа на ВРС, XLVI състав, което е основанието за депозиране на настоящата претенция по реда на чл. 422 ГПК. Операторът твърди, че претендираната като главница сума представлява стойността на служебно начисленото от същия количество вода, предвид изтеклия срок на метрологична годност на монтираното на обекта СТИ и неизпълнението на вмененото на потребителя задължение в чл. 34а вр. чл.11, ал. 5 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ. Посочено е, че количеството начислена вода е определено по методиката на чл. 39, ал. 6 от Наредбата, а именно по 5 куб.м. месечно за 1 всеки обитател, при един живущ на обекта, и завишаване с по 1 куб.м. месечно на всяко тримесечие за всеки обитател. В тази връзка моли за уважаване на претенциите и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски както в настоящата инстанция, така и в заповедното производство.

Ответникът Р. Г. В., чрез назначения му от съда особен представител – адв. Н. К., е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Застъпено е становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции. Оспорва се качеството на потребител на ответника, предвид липсата на доказателства страните да се намират във валидни договорни отношения. Намира, че не са налице основанията за служебното начисляване на посочените количества вода. Излага, че при наличие на повреда на СТИ, констатирана от представител на ищеца, следва да бъде изготвено предписание и на потребителя да бъде даден срок за отстраняването й, което в настоящата хипотеза не е сторено. Оспорва се методиката на изчисляване на процесното количество вода, както и истинността на представената от ищеца по делото справка за недобора на абоната. В тази връзка моли за отхвърляне на исковите претенции като недоказани, както по основание, така и по размер. Направено е възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от юрк.

Пламенка В.а, която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени.

Ответната страна се представлява от назначения особен представител адв. Н. Т., която депозира нарочна писмена молба, в която поддържа становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 3631/2022 г. по описа на ВРС, XLVI състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК. Във връзка с дадените от съда указания заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

От представената справка по лице от Служба по вписванията – Варна за ответника Р.

Г. В. се установява, че същият е собственик на процесния апартамент № 9, находящ се в гр.

Варна, ж. к. „Младост”, бл. 104, вх. 4, ет. 3.

По делото е изслушано заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Я. Л., съгласно което партидата с абонатен номер 1519438 се води на Р. Г.

В., предвид справката за недобора и карнетите на ВиК дружеството. Размерът на всяко едно от месечните задължения по главницата за ползвани ВиК услуги по посочените фактури в справка за недобора на частен абонат за процесния период е посочен от вещото лице в приложение № 1 към експертизата, като общото задължение възлиза на 1495.40 лв.

Ответникът не е извършвал плащания по процесните фактури. Количествата потребена вода са служебно начислени. Според изчисленията на вещото лице, количествата вода по месеци за процесния период 08.09.2019 г. – 11.01.2022 г., при приложение на методиката по чл. 39, ал. 5 вр. ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ – по 5 куб. м./месечно за един обитател, 2 при един живущ в обекта, при положение, че началната дата на служебното начисление е именно 08.09.2019 г., са в размер на 271 кубика и на стойност 873.70 лв.

Вещото лице в експертизата си посочва, че е посетило адреса на 27.03.2023 г. На адреса нямало никой и не могло да отчете показанията на водомера в обекта. На експерта не са предоставени документи за това дали водомерът е подлаган на метрологичен контрол.

В обясненията си, дадени в проведеното по делото открито съдебно заседание, вещото лице Л. посочва, че е работила със сметките на фактурите от сайта на „ВиК“ дружеството, които са аналогични като суми и разпределяне на количествата, посочени в справката за недобора и облага.

В този смисъл съдът приема оспорването на особения представител на ответника на заключението по приетата ССчЕ за неоснователно.

От съвкупния анализ на представените по делото доказателства съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че процесният обект – апартамент № 9 е водоснабден, както и че ответникът има качеството „потребител” на съответните ВиК услуги по смисъла на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ВАРНА” ООД и пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

По делото са представени доказателства, че на 10.10.2016 г., съгласно правилото на чл. 34а, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ, длъжностно лице на ВиК оператора е установило, че индивидуалният водомер на ответника е непроверен по смисъла на чл. 34а, ал. 1 от Наредбата, за което е изготвено и съответно уведомително писмо, изпратено до ответника, с отбелязване, че е изтекла валидността на метрологичната проверка на индивидуалния водомер в процесния имот.

Видно от представения констативен протокол от 14.10.2022 г., съставен в присъствие на абоната Р. В. и подписан от същия, при извършената проверка е установено следното: по водомерния възел е монтиран водомер, чийто номер не се чете. Показание 1116 куб. м. към момента на проверката. Пломба липсва. Жилището се обитава само от един човек.

Водомерът е с изтекла метрология. Указано е, че в срок от един месец следва да бъде подменен. Водомерът е работещ. Дадени са указания за възможността да бъде сключено споразумение с ВиК – Варна ООД.

От тези представени доказателства може да се направи обоснован извод, че в периода от проверката на 10.10.2016 г. до датата на последващата проверка – 14.10.2022 г. не е била извършвана периодична проверка на индивидуалния водомер в имота, въпреки констатацията за изтекла такава.

Както се посочва изрично от процесуалния представител на ищеца, по методиката ВиК дружеството начислява служебна консумация от м. май 2018 г., а процесният период е от м. август 2019 г., който е послужил за начален такъв при изчисление на поставената задача към т. 6 от експертизата. Това именно обяснява и разликата при изчисленията в ССчЕ между фактурираните количества и изчислените при приложение на методиката по чл. 39, ал. 5, т. 1 вр. ал. 6 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. При съобразяване на методиката, считано от м. май 2018 г., за което са налице основания /още в края на 2016 г. е констатирано, че водомерът не е в срок на метрологична годност/, съдът намира, че изчисленията при отговора на въпрос № 6 от експертизата биха били различни, а именно – в стойностите на фактурираните суми, предмет на главната искова претенция.

Съгласно чл. 34а, ал. 1 - 4 от Наредба № 4/2004 г. периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода се извършват през 10 години. Периодичните проверки се извършват по 3 искане и за сметка на потребителите като операторите са длъжни да осигуряват комплексна услуга за сметка на потребителите, която включва демонтаж на индивидуалните водомери, периодична проверка от лицата по ал. 2, монтаж и пломбиране. Когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6, т оест по пет куб. м. месечно на обитател, завишени с още един куб. м. на всяко тримесечие. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от наредбата предвижда показанията на водомерите да се отчитат с точност до 1 куб. м за период не по-дълъг от шест месеца. Съгласно ал. 4, при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок, не по-дълъг от една година от последното отчитане.

Съгласно Общите условия на ищцовото дружество за битови потребители периодът на отчитане на индивидуалните водомери е не по-дълъг от 3 месеца – чл. 23, ал. 1, т. 2 от ОУ. Съгласно чл. 2 4, ал. 3 от ОУ при невъзможност за отчитане поради отсъствие на потребителя или негов представител същият е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г., д оставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника, че ищцовото дружество е допуснало съществено нарушение като неправомерно е начислило служебно процесните количества вода, тъй като не е отправило официално писмено предписание до ответника по реда на чл. 34а, ал. 5 от Наредбата.