Решение № 623 от 09.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. Благоевград, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

В. Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20251200500896 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от “Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК 831094393, против решение № 115/ 25.04.2025 г., постановено по гр. д. № 1193/ 2023 г. по описа на РС – Гоце Делчев, с искане за неговото обезсилване като недопустимо, и евентуално за отмяната му в частта, с която: - ищецът е признат за ползвател на недвижим имот УПИ XI-4097 по плана на гр. Гоце Делчев, община Гоце Делчев, област Благоевград и за собственик на построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, която сграда съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Гоце Делчев, нанесена с идентификатор ***, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е със Заповед № 18-3769-05.04.2021 г. на Началника на СГКК-Благоевград, адрес на сградата: гр. Гоце Делчев, п.к. 2900, ул. „Тодор Александров” № 9, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 86 кв.м, брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, състояща се от приземен етаж, първи жилищен етаж и тавански етаж; - ПИБ АД е осъдена да предаде на ищеца владението върху гореописаната жилищна сграда; - е прогласена за недействителна договорната ипотека, учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 180, T. IV, рег.№ 7932, дело 766/2008 г. по отношение на двуетажна масивна жилищна сграда, описана по-горе; - е обезсилено 1

Постановление № 6293 от 20.04.2021 г., издадено по Изпълнително дело № 20167020400186 на ЧСИ Г.Ц. по отношение на двуетажната масивна жилищна сграда (описана по-горе), - ПИБ АД е осъдена да заплати на ищеца, солидарно с втория ответник И. С. М., съдебни и деловодни разноски в размер на 4307.45 лева.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на доказателствата избирателно.

Поддържа се, че в диспозитива на Решение № 115/25.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1193/ 2023 на ГДРС, не е посочено на какви прави основания са уважени част от исковете на ищеца. Последният е признат за ползвател на процесния поземлен имот и за собственик на построената в него жилищна сграда без да е посочено на какво правно основания съдът е постановил акта си; прогласена е за недействителна договорната ипотека и е обезсилено постановлението за възлагане по отношение на ЖС без посочване на кое правно основание. По този начин, не е ясно дали съдът се е произнесъл по предявените искове, на какво правно основание са уважени исковете, което препятства защитата ни срещу решението.

По същество се навежда, че в мотивите на решението, съдът е приел, че съществуващата към момента единствена жилищна сграда в процесния поземлен имот е изградена на основание учредено право на строеж на ищеца от *** му В.Л. с Нот. акт № *** г., с който е отстъпено право на строеж на ЕТ „МАЙЦ - В.М.”, ЕИК 811051979 за триетажна ЖС със застроена площ 110 кв.м. и РЗП 330 кв.м.; че тази ЖС е изградена в съответствие с издаденото разрешение за строеж № 273/20.12.1996г. и архитектурния проект (проектзаснемане), макар и в разлика от окомерната скица в Протокола за строителна линия и ниво на строеж, поради което суперфициарът - ЕФ „Майц“ е станал собственик на сградата. Оспорва се този извод на съда, тъй като не е безспорно установено, че процесната ЖС е построена от ищеца въз основа на документите, посочени от съда. Сочи се, че за да се докаже, че е реализирано учредено право на строеж, трябва да се установи по безспорен начин извършването на строежа. За строителството на жилищни сгради се изискват строителни книжа, издадени и одобрени по надлежния ред - виза за проектиране, одобрен инвестиционен проект по всички части, разрешение за строеж, както и документи, удостоверяващи извършването на строителството - съставени и подписани по законоустановения ред актове и протоколи по време на строителството и документ за въвеждане в експлоатация (разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация - в зависимост от категорията на строежа). Твърди се, че ищецът-въззиваем, претендира, че е построил нова ЖС въз основа на учреденото му право на строеж въз основа на представения от него и приет като доказателство 2

Проект-заснемане на жилищна сграда в гр. Гоце Делчев, кв.91, парцел XI, одобрен на 17.09.1996г. От заключението на вещото лице по СТЕ, се установява, че процесната жилищна сграда е построена в съответствие именно с този проект. Съгласно Проекта-заснемане, ЗП на къщата е 84,76 кв.м., а РЗП е 239,70 кв.м. Съгласно чл.231б от ППЗТСУ (действащ към датата на одобряване на проекта-заснемане), с проект-заснемане се възстановяват одобрените архитектурни и други проекти, по които вече е изградена сградата, когато са загубени от собственика. Следователно, Проектзаснемане се изготвя за съществуваща сграда, а не за проектиране на нов строеж. Въз основа на проект-заснемане не може да бъде разрешен нов строеж. Суперфицията е учредена за триетажна ЖС със ЗП 110 кв.м. и РЗП 330 кв.м., а по проект-заснемане сградата е на два етажа и с по-малка застроена и разгъната площ. Единственият възможен извод е, че проектът-заснемане е за жилищната сграда, такава, каквато е съществувала към датата на одобряването му -17.09.1996 г. Съдът не е изложил мотиви защо приема, че проектът-заснемане е одобрен във връзка с ново строителство и че ищецът е построил нова жилищна сграда въз основа на този проект. Предвид гореизложеното, фактическата констатация на съда, че процесната ЖС е построена въз основа на одобрен архитектурен проект - представения по делото проект-заснемане, е необоснована. Липсата на одобрен архитектурен проект за нов строеж съгласно учреденото право на строеж, е безспорно установена - представено е удостоверение от Община Г. Делчев от 05.02.2021г., че в архива й „не се съхранява разрешение за строеж № 273/20.12.1996 год.; вещото лице по СТЕ заявява, че в архива на общината няма одобрен проект за сграда. Поддържа се, че не е представено и разрешение за строеж на нова сграда в процесния имот, с възложител ищеца.

Съществуването на такова РС се претендира за установено с Удостоверение изх. № УТ-2119-26-002 от 27.04.2021 г. на ОбА гр. Гоце Делчев.

Навежда се, че по делото е допуснато оспорване на съдържанието на това удостоверение (с Протоколно определение от 14.09.2024г.), което е успешно проведено поради следното: Първо, след като строителното разрешение не се съхранява в архива на Общината, последната не може да удостоверява неговото съдържание - няма никакви други данни, които да подкрепят посочения в удостоверението факт, че съществуващата към момента сграда в процесния имот е построена въз основа на цитираното разрешение за строеж; второ - Протоколът за строителна линия и ниво е за сграда с друга конфигурация, несъответстваща, различна от тази на съществуващата сграда /което е прието от Съда за установено от заключението по СТЕ и е прието от съда /; и трето - удостоверението не сочи, че сградата представлява „заварен строеж“ по смисъла на ЗУТ. Сочи се, че липсват надлежно съставени и подписани актове и протоколи по време на строителството.

Поддържа се, че с Протоколно определение от 14.09.2024г. е открито производство по чл. 193 от ГПК по оспорване автентичността на Договор за 3 изпълнение на строителни работи от 23.12.1996 г., сключен между ЕФ "Майц" и ЕТ "К.В. - СДК", Констативен протокол за завършено строителство без забележки от 18.09.1997 г., Акт образец № 15/ 09.03.1998 г., подписан между ЕФ "Майц" и ЕТ "К.В. - СДК" и технически ръководител на обекта.

Поддържа се, че по делото не са ангажирани доказателства от ищеца, че гореизброените документи наистина са подписани от строителя К.В., а Акт обр.15 - и от технически ръководител на строежа, на когото не е посочено дори името. Представените от ищеца копия на документи от фирменото дело на ЕТ "К.В. - СДК" - образец от подпис и молба, носещи подписи под името К.

Д. В., не установяват автентичността на оспорените документи. А същият не беше призован като свидетел по делото, нито е поискана графологическа експертиза. Съдът няма специални знания и не може да даде заключение дали подписите върху оспорените документи наистина са положени от К. Д. В..

Прави се довод, че при липса на доказателства, че посочените частни свидетелстващи документи са подписани от К. Д. В. (който като ЕТ е изпълнител на строежа), същите не може да бъдат приети като доказателство за удостоверени етапи на строителство на нова жилищна сграда в имота.

Прави се довод, че изводът на съда, че изграждането на сградата е започнало от основите и продължило до пълното й изграждане, почиващ на посочените:

Протокол от 23.12.1996 г., в който е отразено, че е достигнато ниво котлован на -0.30 см., ниво на което следва да се положат фундаменти; от Протокол от 21.01.1997 г. е отбелязано достигане на ниво +030 см., на 25.04.1997 г. е достигнато ниво +2.60, а на 18.09.1997 г. е достигнато ниво +5.40, е необоснован. Освен това, приетите от съда документи като установяващи факта на строителство на нова сграда в процесния имот от ищеца - Договор за изпълнение на строителни работи от 23.12.1996 г., сключен между ЕФ "Майц" и ЕТ "К.В. - СДК", Констативен протокол за завършено строителство без забележки от 18.09.1997 г., Акт образец № 15/ 09.03.1998 г., са частни свидетелстващи документи - съдът следва да ги преценява по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото. Тъй като тези документи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК - чл. 153, 154 и 155, а не по тези за производството по чл. 193 ГПК.

Поддържа се, че материалната доказателствена сила на горепосочените документи се разколебава напълно и от представеното от ответника ПИБ АД и прието като доказателство по делото, Удостоверение № 94-00-1387/ 05.05.2004г. на Община Гоце Делчев, че в имота има съществуваща жилищна сграда, построена 1956 г. и през 2004г. е завършена реконструкцията и основният ремонт. Съдът е приел, че реконструкция през 2004г. не изключва строеж на нова ЖС 1996-1998 г. Но не коментира другият удостоверен факт - че ЖС е построена през 1956 г. След като в имота има само една сграда (установено от заключението на в.л. и от кадастралната скица на имота), не е възможно да е построена през 1956, и същата - през 1996 4 г. Освен това, в удостоверението е посочено, че се издава на ЕТ „МАЙЦВ.М.“, за да му послужи пред Данъчна служба —Гоце Делчев - следователно ищецът е поискал издаването на това удостоверение, за да декларира къщата на свое име. Подал е данъчна декларация на 29.06.2004г. (представена по делото). Видно от приетите по делото данъчни декларации, ищецът за първи път е декларирал ЖС в процесния имот именно с тази декларация. При анализ на съдържанието на Удостоверение № 94-00-1387/ 05.05.2004г. на Община Г оце Делчев в съвкупност с останалите доказателства по делото - проектзаснемане на съществуваща сграда и липса на надлежно одобрени строителни книжа за нова ЖС в имота, единственият възможен извод е, че 1996-1998г. не е построена ЖС, а съществуващата в имота е построена 1956 г. Изводите на съда в о**ен смисъл на необосновани, защото противоречат на доказателствата по делото.

Навежда се, че не е ясно свидетелят Т. за кой имот дава показания.