Определение № 220 от 24.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 220 гр. Велико Търново, 24.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ И.А като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И.А Въззивно частно гражданско дело № 20254000500174 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД против определение № 557/29.04.2024 г. по гр. д. № 174/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в частта, с която е прекратено производството по делото по предявения от „Първа инвестиционна банка“ АД против И. Л. С. иск по чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземането на банката за сумата в размер на 16 310,51 евро – законна лихва за периода от 26.10.2020 г. до 25.10.2023 г., на основание чл. 129, ал.3 ГПК.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че исковата молба е редовна досежно претендираната законна лихва, индивидуализирана по размер и период, така, както е било сторено и в заповедното производство и за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

По тази причина исковата молба не е следвало да бъде оставяна без движение с неясни указания – да се посочи дали вземането за лихва било част от по – голяма по размер претенция. От исковата молба, от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и от извлечението от счетоводните книги, ставало ясно, че се претендира законна лихва за три години, с конкретно посочен размер от 16 310,51 евро за конкретно посочен период от 1

26.10.2020г. до 25.10.2023г., като не се претендира начисляваната такава преди дата 26.10.2020г. Отделно от горното, ищецът в изпълнение на указанията на съда, внесъл дължимата държавна такса за разглеждане на исковете за главница и за законна лихва. Цитира се съдебна практика по приложението на чл. 129, ал.3 ГПК, като се твърди, че не била осъществена тази хипотеза.

Искането на ищеца до въззивния съд е да бъде отменено определението в обжалваната му част.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от другата страна - И.

Л. С., чрез назначения й по делото особен представител, с който се твърди, че частната жалба била просрочена, а по същество – неоснователна, поради това, че ищецът не бил изпълнил указанията на съда.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК (съобщение за постановеното определение е връчено на ищеца на 18.03.2025г., а частната жалба е подадена на 20.03.2025г.), от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, и е редовна, и процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните, материалите по делото и като извърши проверка на обжалваното определение съгласно разрешенията, дадени в ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6 /2017г. на ОСГТК на ВКС, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 3156/2023 г. по описа на РС – Велико Търново, съдът е издал в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД против И. Л. С. заповед № 1266/30.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за следните суми: сумата в размер на 50741,03 евро – главница и сумата в размер на 16 310,51 евро – законна лихва за периода от 26.10.2020г. до 25.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2023г. до окончателното й изплащане, както и за разноските по заповедното производство.

Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил установителни искове по чл.

422, ал.1 ГПК за установяване на вземанията по заповедта, както следва: за сумата в размер на 50 741,03 евро – главница и за сумата в размер на 16 310,51 2 евро – мораторна /законна/ лихва за периода от 26.10.2020г. до 25.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2023г. до окончателното й изплащане, като е било образувано гр.д. № 174/2024г. по описа на Окръжен съд Велико Търново.

Видно от обстоятелствената част на исковата молба, подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД против И. Л. С., ищецът подробно е изложил обстоятелствата, от които произтичат вземанията му по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като в табличен вид са посочени просрочените вноски за главница и договорни лихви и техните общи размери. Посочено е още, че общият дълг на ответника към дата 25.10.2023 г. възлиза на 123 512,06 лева. С исковата молба не се претендира описаната в обстоятелствената част на същата договорна лихва. Ищецът изрично е заявил, че претендира само вземания за главница в размер на 50 741,03 евро и мораторна /законна/ лихва в размер на 16 310,51 евро за периода от 26.10.2020 г. до 25.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2023 г. до окончателното й изплащане.

С определение № 436/05.04.2024 г. по гр. д. № 174/2024 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, съдът е оставил без движение исковата молба, с указания до ищеца, в едноседмичен срок от съобщението, да внесе ДТ в размер на 2628,40 лева и да посочи „вземането за лихва върху главницата част ли е от по – голяма по размер претенция или искът е предявен за цялата дължима сума.“

В срок ищецът е внесъл дължимата държавна такса по сметка на ОС – Велико Търново и е представил доказателства за внасянето й.

С определение № 557/29.04.2024 г. по гр. д. № 174/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, съдът е посочил, че исковата претенция за лихва е останала нередовна и на основание чл. 129, ал.3 ГПК е прекратил производството по делото в тази част, като със същото определение е разпоредил изпълнение на процедурата по чл. 131 ГК.

Това определение е било връчено на ищеца едва на 18.03.2025г., след проведеното първо по делото открито съдебно заседание на 17.03.2025г., когато е бил изготвен доклад по делото по чл.146 ГПК (проекто – доклад не е бил изготвян и връчван на страните).

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна 3 страна, намира следното:

Производството по чл. 422 ГПК се явява продължение на заповедното производство и следва да съвпада по предмет. В същото съдът се произнася относно съществуването или несъществуването на вземанията, за които вече е издадена заповедта за изпълнение. Ищецът не може да въвежда други, различни, правопораждащи факти, от тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, решение по гр.д. № 7541/2013г., ІV г.о, решение №169/04.01.2016г. на ВКС по т.д.№700/2011г. на II т.о. и др., както и задължителните разяснения, дадени в т.11б от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.

№4/2013г., според които в производството по иска по чл.422 ГПК е недопустимо да се изменя основанието, от което произтичат вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В случая, ищецът е съобразил подадена искова молба изцяло с горепосочените разрешения и същата е редовна - съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на фактите, от които се твърди, че произтича претендираното право /основанието на иска/, в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита /петитума на иска/, носителите на правоотношението /страните в процеса/.

Претенцията за заплащане на мораторна лихва по чл. 422, ал.1, във връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД е конкретизирана по размер и период, съвпадащи с посоченото в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Отразеното в обстоятелствената част на исковата молба (което касае договорната лихва, а не законната лихва) не води до неяснота относно исковата претенция за мораторна лихва, още по – малко - навежда извод за частично заявена претенция за законна лихва за посочения период.

Ето защо, исковата молба не е следвало да бъде оставяна без движение.

Неизпълнението на неправилни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото, на основание чл. 129, ал.3 ГПК.

Предвид гореизложеното, определението на окръжния съд в обжалваната част, с която е прекратено производството по делото по предявения от „Първа инвестиционна банка“ АД против И. Л. С. иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД за установяване на вземането на 4 банката за сумата в размер на 16 310,51 евро – мораторна /законна/ лихва за периода от 26.10.2020г. до 25.10.2023г., на основание чл. 129, ал.3 ГПК, следва да бъде отменено, като неправилно, като делото бъде върнато – за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 557/29.04.2024 г. по гр. д. № 174/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в частта, с която е прекратено производството по делото по предявения от „Първа инвестиционна банка“ АД против И. Л. С. иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД за установяване на вземането на банката за сумата в размер на 16 310,51 евро – мораторна /законна/ лихва за периода от 26.10.2020 г. до 25.10.2023 г., на основание чл. 129, ал.3 ГПК.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд

- Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивната част на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5