Решение № 436 от 27.07.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. В., 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20251420104507 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно обективно съединени три установителни иска и един осъдителен иск, както следва: с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК.

Производството е образувано по искова молба, депозирана от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК **, чрез юрисконсулт Г.С.К., против И. Г. Ч., ЕГН **********, с която са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 759,32 евро, представляваща падежирала главница по погасителни вноски от № 8 с падежна дата 25.04.2024 г. до № 23 с падежна дата 25.07.2025 г. по договор за потребителски кредит № 40019482257/21.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 482,12 евро – договорно възнаграждение по погасителни вноски от № 8 с падежна дата 25.04.2024 г. до № 23 с падежна дата 25.07.2025 г. по договор за потребителски кредит № 40019482257/21.08.2023 г.; сумата от 199,87 евро - лихва за забава за периода от 26.01.2024 г. до 19.08.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на 1 парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 902/2025 г. по описа на РС – гр. П., както и кумулативно обективно съединен осъдителен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 421,82 евро, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ по погасителни вноски от № 8 с падежна дата 25.04.2024 г. до № 23 с падежна дата 25.07.2025 г. по договор за потребителски кредит № 40019482257/21.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 21.08.2023 г. с ответницата е сключен Договор за потребителски кредит № 40019482257 при следните параметри: заемна сума в размер на 3 000 лева, срок на кредита 30 месеца, размер на погасителната вноска 161,42 лева, ГПР 49,06%, годишен лихвен процент 41,00%, лихвен процент на ден 0,11% и общо дължима сума 4 842,37 лева. Към договора ответницата избрала и закупила допълнителна услуга „Фаст“ на стойност 1 650 лева, чието плащане също било разсрочено на месечни вноски по 55 лева. В резултат общото задължение на ответницата станало 6 492,37 лева, а общият размер на вноската 216,42 лева, с падеж 25-ти ден от месеца. Договорът бил сключен при Общи условия, предадени на ответницата при подписване на договора. На ответницата била предоставена информация под формата на Стандартен европейски формуляр.

Ответницата избрала да сключи и застраховка по кредита към „У. Ж. от“ АД със застрахователна премия 85,50 лева.

Заявява, че ищецът – заемодател изпълнил задълженията си по договора, като рефинансирал задължение на ответницата по друг сключен договор – 1 500 лева по договор, сключен с „Н.“ ООД, сумата от 85,50 лева била преведена на „У. Ж.“ АД, а остатъкът от сумата – 1 414,50 лева превел по посочената от ответницата банкова сметка.

Твърди, че ответницата извършила плащания в общ размер на 1 949,26 лева.

Претендира се плащане на падежиралите към датата на депозиране на заявлението погасителни вноски от № 8 с падежна дата 25.04.2024 г. до № 23 с падежна дата 25.07.2025 г. по договор за потребителски кредит № 40019482257/21.08.2023 г.

Ищецът сочи, че по ч. гр. д. № 902/2025 г. по описа на РС – гр. П. в негова полза била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата. Тъй като същата възразила срещу вземането, това обусловило интереса му от предявяване на иск за установяване на същото.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор И. Г. Ч..

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени 2 събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

Видно от електронната папка по електронно ч. гр. д. № 902/2025 г. по описа на РС – П., II гр. състав, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответницата е издадена Заповед № 362/21.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена със Заповед № 603/23.10.2025 г., като е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 1 485,10 BGN (хиляда четиристотин осемдесет и пет лева и 10 стотинки), представляваща главница за периода от 25.04.2024 г. до 25.07.2025 г., ведно със законната лихва за период от 20.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 942,95 BGN (деветстотин четиридесет и два лева и 95 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 25.04.2024 г. до 25.07.2025 г., ведно със законната лихва за период от 20.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 390,92 BGN (триста и деветдесет лева и 92 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 26.01.2024 г. до 19.08.2025 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 70,45 BGN (седемдесет лева и 45 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 180,00 BGN (сто и осемдесет лева).

Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на 02.09.2025 г. и в срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение вх. № 4938/05.09.2025 г., поради което и с Разпореждане № 1551/09.09.2025 г., РС – П. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. По депозираната в срок искова молба е образувано настоящото гр. д. № 4507/2025 г. по описа на РС – гр. В., ГО, VII състав.

Страните по делото не спорят, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит № 40019482257/21.08.2023 г. Видно от съдържанието на договора, на ответницата е предоставена заемна сума в размер на 3 000 лева, с годишен лихвен процент по заема от 41,00%, годишен процент на разходите (ГПР) е 49,06%.

В договора е посочено, че кредитополучателят е поискала да закупи застраховка Живот с наименование „Защита на кредит“ при „Уника Живот“ АД със застрахователна премия в размер на 85,50 лева, както и допълнителна услуга „Фаст“ на стойност 1 650 лева.

Отбелязано е, че сумата от 1 500 лева по договор, сключен с „Неткредит“ ООД, ще бъде рефинансирана от отпуснатата сума.

Заемателят се е задължила да върне сумата на 30 месечни погасителни вноски в размер на 216,42 лева, като общият размер на всички плащания е 6 492,37 лева.

Отбелязано е, че кредитополучателят е получила копие от договора, ОУ към 3 него и погасителния план, за което ответницата се е подписала.

Представени са Общи условия на „П.К.Б.“ ЕООД към договори за потребителски кредит, подписани на всяка страница от кредитора и ответницата.

Приет по делото е и Стандартен европейски формуляр, подписан от ответницата.

Представени са банкови референции, видно от които на 22.08.2023 г. по банковата сметка на ответницата е преведена сумата от 1 414,50 лева, по сметна на „Н.“ ООД – сумата от 1 500 лева, а по сметка на „У. Ж.“ АД – 85,50 лева.

По делото е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, по което вещото лице е посочило, че заемът в размер на 3 000 лева е усвоен изцяло на 22.08.2023 г., като със сумата от 1 500 лева е рефинансирано задължение на ответницата към „Неткредит“ ООД, сумата от 85,50 лева е преведена на застрахователя „Уника Живот“ АД, а разликата от 1 414,50 лева е преведена по банковата сметка на ответницата.

Вещото лице установява още, че по заема са внесени суми от страна на ответницата в общ размер на 1 949,38 лева – 996,70 евро.

Вещото лице сочи още, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, процесният кредит не е обслужван редовно, като е имало забавяне в плащания на вноските. Изчислява, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда дължимите суми от погасителна вноска № 8 до вноска № 23 по договора за потребителски кредит възлизат на: 1 485,10 лева – главница, 942,95 лева – възнаградителна лихва, 825 лева – за възнаграждение за услуга „Фаст“, 390,92 лева – начислена лихва за забава.

Изчислило е още, че в ГПР от 49,06% не са включени възнаграждението за услуга „Фаст“ и застрахователната премия, а ако бъдат включени като разходи по кредита, ГПР е в размер на 305,79%.

Съдът кредитира заключението по ССчЕ като обосновано, пълно и правилно.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени три установителни иска и един осъдителен иск, както следва: с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК.

В чл. 9, ал. 1 ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на 4 потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл.

3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ответницата пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова. Доколкото страните по договора за кредит имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, последният по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит и за неговата валидност и последици важат правилата на ЗПК и на ЗЗП.

В депозираното по ч. гр. д. № 902/2025 г. по описа на РС – П., II гр. състав, възражение ответницата е заявила, че не дължи посочените в заповедта за изпълнение на парично задължение суми, тъй като е налице нищожен потребителски договор, който съдържа неравноправни клаузи. Възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Съдът следва да разгледа в производството по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обоснованите оспорвания на вземането на кредитора, като например: основанието, от което произтича вземането, за недействителност на това основание, за погасяване на вземането и др. /така Решение № 396/18.11.2014 г. по гр. д. № 6805/2013 г., ВКС, IV г. о./.

Възраженията на ответницата са свързани с действителността на договора за паричен заем, които следва да бъдат обсъдени на първо място.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и нарушението на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото съществува при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

При проверката относно действителността на договора същият отговаря от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК в договора е посочен общият размер на кредита, сборуван от стойностите на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва. Отделно е посочено общото задължение по договора, включващо и стойността на допълнителните услуги. Договорът не е сключен при условията на разсрочено плащане за стока или услуга, поради което разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗПК е неприложима.