Решение № 616 от 10.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 616 гр. Пловдив, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20225330207216 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-006687 от 26.09.2022 г., издадено от Началник група към ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Г. В. Г. е наложена:

- на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лв. за нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП;

- на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 2 ЗДвП глоба в размер на 10,00 /десет/ лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.

С жалбата се оспорва приетата за установена в обжалваното постановление фактическа обстановка и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото частично потвърждаване. Съображенията за този извод са следните:

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

На 24.08.2022 г., в 02,42 часа в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III Обединител“ до № 89, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Ситроен“ с рег. № ***, като извършил следното нарушение - Не използвал обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила.

Отделно от това, жалбоподателят не носел и КТ към свидетелство за управление на МПС, тъй като същото било иззето от Сектор „Пътна полиция“ Смолян и не било върнато на Г..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

В конкретния случай констатациите в АУАН не само, че не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по служебна инициатива на съда доказателства - разпит на свидетеля по акта, който с категоричност потвърди отразеното в акта. Съдът намира, че следва да се кредитират, както приложените по преписката писмени доказателства, така и тези събрани в хода на съдебното следствие. С пълен кредит на доверие следва да се третират и показанията на свидетеля по акта, доколкото същите изхождат от полицейски служител, който се явява незаинтересован от изхода на делото и в чийто служебни задължения е включено оказването на съдействие за доказване на обективната истина относно нарушенията, които са установени, независимо дали показанията му биха довели до отмяна или потвърждаване на НП. Все в тази връзка следва да се отчете последователността и категоричността на свид. К., който с положителност потвърди, че лично е възприел нарушението, доколкото мястото, където са били застанали им предоставя отлична видимост към местоположението на жалбоподателя и факта, че същият управлява без колан. Във връзка с възраженията на жалбоподателя, свид. К. изрично подчерта, че в случай, че жалбоподателят е 2 бил с поставен колан, който е свалил в момента на спиране, то посоченото поведение е щяло да бъде възприето от полицейските служители, доколкото същите се позиционират на такова място и отстояние, че да могат да възприемат водачите, включително, когато същите минават покрай тях, за да спрат за проверка. Същевременно от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани каквито и да било доказателства в подкрепа на възраженията му.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори, а и от приложените и изискани по делото оправомощителни заповеди се установява компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 24.08.2022 г., а НП - на 26.09.2022г., тоест преди погасяване отговорността на дееца по давност.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми.

По отношение на нарушението с правна квалификация по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 137А, ал.1 ЗДвП.

Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие (поставяне на колан, с който автомобилът е оборудван) обективният състав на нарушението е осъществен.

3

В случая не са изложени твърдения, а не са и ангажирани доказателства за наличие на някои от изключващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 137а, ал.2 ЗДвП, поради което следва да се счете, че жалбоподателят е допуснал визираното нарушение. Така и Решение № 1377 от 07.07.2015 г. по н. д. № 1342/2015 г. на Административен съд – Пловдив.

Налице е и съответствие при обозначаване на процесния автомобил. В обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че автомобилът е лек.

Съгласно т.12 от ДР ЗДвП лек е автомобил, който е за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8.

Съгласно чл. 149, ал.1, т.2 ЗДвП, категория М1 са моторни превозни средства, от категория М с не повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача. Следователно МПС управлявано от жалбоподателя е такова, за което важи изискването за управление с поставен колан, доколкото такова изискване изрично е посочено в чл. 137а за автомобилите от категория М1.

Приложена е и коректната санкционна норма на чл. 183, ал.4, т.7 за нарушението по чл. 137а, ал.1 ЗДвП, като предвидената санкция е в абсолютно определен размер, който изцяло кореспондира на определения от административно наказващия орган, поради което по-нататъшни съображения по този въпрос не се дължат.

В конкретния случай липсва възможност за приложение чл. 28 ЗАНН.

На първо място, тук следва да намери приложение чл. 189з ЗДвП, според който „За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.“ Отделно от това, съдът съобрази и данните изводими от приложената по преписката справка за нарушител/ водач, видно от която жалбоподателят Г. е системен нарушител на правилата за движение по пътищата, като особено впечатление правят множеството санкции наложени му за нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

Всичко това говори, че процесното административно нарушение разкрива завишена степен на обществена опасност, доколкото се явява поредно такова и без съмнение е индикация за това, че оказваната до момента административно наказателна репресия спрямо жалбоподателя не е била достатъчна, за да се превъзпита същия в зачитане на правилата за движение по пътищата.

4

По отношение на нарушението с правна квалификация по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП

По отношение на нарушението, описано в пункт II от НП, съдът намира, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушената правна норма. Посочена е коректната санкционна норма.

Правилно е посочено, че съставът на нарушението предвижда задължение за водачите на МПС да носят контролен талон към СУМПС. В случая изпълнителното деяние включва противоправно бездействие, което поначало е с ниска степен на обществена опасност, поради което и глобата, която законодателят е предвидил в чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е в минималния размер от 10 лв. Съдът намира обаче, че в процесния случай неправилно е била ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателя Г. за това, че не е носил КТ. Това е така, тъй като в процесния случай административното нарушение е съставомерно единствено от обективна страна, но не и от субективна. Установи се от нарочно изисканата информация от Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Смолян, че КТ на Г. е иззет, същият се намира в Сектор „ПП“ Смолян, като до настоящия момент не е върнат на жалбоподателя. Изложеното води до единствения възможен извод, че поведението на жалбоподателя свързано с неносенето на КТ няма как да му бъде вменено във вина, тъй като същият е бил обективно възпрепятстван да разполага с посочения документ поради изземването му от контролните органи и невръщането му. Ето защо в тази му част НП следва да бъде отменено.

По разноските

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни при съблюдаване принципа за пропорционалност. Доколкото обаче нито жалбоподателят, нито въззиваемата страна са релевирали искане в тази насока, то и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

5

В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен момент не би-могло да санира този пропуск.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с., РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1030-006687 от 26.09.2022 г., издадено от Началник група към ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, В ЧАСТТА с която на Г. В. Г., ЕГН ********** е наложена на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лв. за нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП;

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-006687 от 26.09.2022 г., издадено от Началник група към ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, В ЧАСТТА с която на Г. В. Г., ЕГН ********** е наложена на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 2 ЗДвП глоба в размер на 10,00 /десет/ лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6