Решение № 3404 от 01.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3404 гр. Пловдив, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330115406 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от И. Й. Й., ЕГН: **********, против „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458, с която са предявени обективно съединени установителни искове в условията на евентуалност с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.

22, вр. с чл.11, чл. 19.

Ищцата твърди, че между страните възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит от *** г., което било недействително на основание чл. 22 ЗПК.

Условията по договора за кредит били: 1000 лв. главница; 40,99% годишен лихвен процент; 49,70% годишен процент на разходите; 30-дневен срок на кредита; 1033,69 лв. обща сума за възстановяване; 206,31 лв. услуга за бързо разглеждане. Ищцата счита, че именно таксата за услугата за бързо разглеждане на документите за отпускане на кредитната линия превръща договора в недействителен. Ищцата е кандидатствала за отпускане не кредита онлайн и кандидатурата за започвала с тази допълнителна услуга. Съществувала и опция за отказ от ползването й, но се изисквало допълнително действие от страна на потребителя.

Ищцата твърди, че годишният процент на разходите по кредита не бил правилно изчислен, тъй като не включвал таксите за допълнителни незадължителни услуги, които се предоставяли на кредитополучателя по негово искане. Така, таксата за бързо разглеждане на документите за кандидатстване за кредита не била включена в ГПР и на това основание договорът бил недействителен.

Процесната такса за бързо разглеждане на документите представлявала такса, свързана с усвояването и управлението на кредита, което противоречало на чл. 10а, ал.

2 ЗПК. А, невключването на процесната такса в ГПР заобикаляло разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК.

Процесната такса представлявала скрито оскъпяване на кредита, целяла обогатяване на кредитора, а не възстановяване на направени от него разходи. Също 1 така размерът й бил значителен спрямо стойността на кредита, с което се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Така, договорът за кредит бил недействителен, поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а именно, че в годишния процент на разходите не били включени всички такси. Възнаграждението, което си осигурявал кредитора при събирането на таксата за бързо разглеждане на документите за кандидатстване, не било отразено, като разход при формирането на ГПР, което създавало у потребителя неясна представа за действително поетата финансова тежест.

Императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК била нарушена, което обуславяло нищожност на уговорката за плащането на процесната такса и липсата на основание за дължимост на вземането за нея.

С оглед изложеното се моли за прогласяването на договора за кредит за недействителен, поради противоречие с добрите нрави, заобикалящо изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняващо договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т.9 и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска.

В отговора на исковата молба се правят възражения за неоснователност и необоснованост на предявения иск. Ползването на услугата за бързо разглеждане на документите не било задължително, като имало опция за отказ от нея. Заявяването на незадължителната допълнителна услуга за бързо разглеждане на документите не представлявала условие за сключване на договора и отпускането на заявената сума от кредитора. Тя била изцяло от полза за кредитополучателя, като в рамките на 15 минути той получавал отговор на заявката си за кредит. Бързият отговор ангажирал допълнителен ресурс на кредитодателя за проверка на документите и кредитната история на клиента, поради което се начислявала процесната такса.

С отговора на исковата молба ответникът предявява насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 820 лв., представляваща непогасена главница по кредита, формирана като разлика между реално отпуснатия в полза на ищец паричен заем в размер на 1200 лв. общо и заплатената сума н размер на 390 лв., от които 172,05 лв. – такса за удължаване на срока и 217,95 лв. – частична вноска по кредита, ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване на насрещния иск.

В насрещната искова молба ответникът твърди, че на *** г. между „Вивус.БГ“ЕООД с ЕИК: 202393458 и ищцата бил сключен договор за кредит № ***** за сума в размер на 1000 лв., с период от 30 дни и дата на падежа 06.09.2025г. Общият размер на кредита, който ищцата трябвало да погаси, бил 1033,69 лв.

На 08.09.2025 г. между страните бил сключен анекс за удължаване срока на кредита, по силата на който била уговорена нова падежна дата – *** г. Бил сключен и Анекс за получаване на допълнителна сума от 20.09.2025 г. в размер на 210 лв., с което настъпила промяна в съществуващия договор за кредит по отношение на дължимата сума. Плащането по таксата за незадължителната услуга за бързо разглеждане на документите се увеличила до сума в размер на 240,05 лв. С настъпилите изменения в правоотношението общият размер на задължението по договора за кредит се увеличил до сумата от 1029,50 лв., от които главница 992,05 лв. и договорна лихва в размер на 37,45 лв.

С оглед изложеното ответникът моли ищцата да бъде осъдена да му плати сумата в размер на 820 лв., която представлявала непогасена главница по договора за кредит, ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на насрещния иск.

Направено е възражение за прекомерност на адвокатската възнаграждение и ответникът на свои ред претендира направените съдебни и деловодни разноски.

В отговор на насрещната искова молба ищцата не оспорва дължимостта на 2 сумите за главница по договора за кредит.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По същество на спора, между страните не се спори, че е възникнало облигационно правоотношение по договор за паричен кредит № ***** от *** г., по който ищцата е усвоила сумата от 1000 лева.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

При съобразяване трайната съдебна практика на ВКС, когато е сезиран с иск като процесния, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д.

№ 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова, следва да се вземат предвид освен наведените от ищеца доводи за недействителност на договора за кредит, а също и да се извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност на договора в кръга на описаните, за които съдът следи служебно.

Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.

3

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на кредитополучателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съдът съобразява и относимата практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 23 ЗПК. В Решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о., ВКС приема, че при недействителност на договора за потребителски кредит потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита. В същия смисъл са Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о., Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. д.

№ 1023/2020 г., I т. о., Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за кредит не е ясно дали еднократното възнаграждение за преструктуриране на договора в размер на 172,05 лв. е включено в ГПР.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

4

Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита – кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49,70 %. Посочената годишна фиксирана лихва от 40,99 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Отделно – посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да понесе във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.