Решение № 332 от 08.08.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. ***, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, VII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20244110200477 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбоподателят Н. Я. Р. чрез процесуален представител е обжалвал НП № 24-1739-000102/15.03.2024 г. на началник на РУ-***, с което за нарушение по чл. 6, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 185 от ЗДвП му наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. Заема писмено становище, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не заема становище.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна. При служебна проверка на АУАН Серия АД № 257499/01.03.2024 г. и НП №24-1739-000102/15.03.2024 г. на началник на РУ-*** съдът не констатира нередовности по чл. 42, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН. Наличието на задължителни реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН обосновава правен извод за законосъобразност на 1 наказателното постановление от формална страна.

Разгледано по същество, от доказателствената съвкупност се установява, че жалбоподателят Н. Я. Р. на 23.02.2024 г. в 12.27 часа в гр. ***, ул. „***“ до № 14 е паркирал собствения си лек автомобил марка „Дайхатсу“, модел „Сирион“ с рег. № ***, цвят тъмно син металик, върху пътна маркировка „начупена линия“ М14, очертаваща площ, забранена за паркиране на пътни превозни средства. Тази пътна маркировка не била допълнена със символи или надписи, означаващи определени категории пътни превозни средства, за които забраната да не се отнася. Преди тази пътна маркировка, от към задната част на лекия автомобил се намирала зона за платено паркиране, където бил поставен пътен знак „В28“ – „Забранено паркирането“ заедно с указателна табела под него. Нарушението било констатирано от полицейските органи, за което за неправилно паркиране бил издаден фиш Серия GT № 2704313/23.02.2024 г. и уведомление по реда на чл. 186, ал. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят поискал издаденият фиш да бъде анулиран и да му бъде издаден акт. Бил му съставен АУАН Серия АД № 257499/01.03.2024 г., в който било напечатано, че жалбоподателят няма възражения. Такива били направени писмено на 01.03.2024 г., в които жалбоподателят възразил, че не е извършил нарушение по ЗДвП. В декларация по чл. 188 от ЗДвП от 01.03.2024 г. жалбоподателят посочил, че на 23.02.2024 г., в 12.27 часа процесният лек автомобил е бил паркиран от него.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Гореизложеното мотивира съда да приеме, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл.

6, т. 1 от ЗДвП. Този текст съдържа различни хипотези, при които водачът на МПС в качеството му на участник в движението следва да съобразява своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В конкретния случай фактическото формулиране на нарушението изисква като прецизна правна квалификация тази по чл. 6, т. 1, пр. последно от ЗДвП. Допуснатата от наказващия орган правна непрецизност, квалифицирайки деянието по чл. 6, т. 1 от ЗДвП при достатъчно ясно фактическо формулиране на нарушението не е съществена и 2 не ограничава правото на защита на жалбоподателя да научи в какво е нарушение и обвинен, срещу какво следва да се защитава и какви доказателства евентуално да ангажира в подкрепа на защитната си позиция.

На следващо място както контролният, така и наказващият органи фактически са описали несъобразяване на водача на МПС с конкретна пътна маркировка – „начупена линия“ М14, като са посочили, че същата очертаваща площ, забранена за паркиране на пътни превозни средства. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка /наричана по-долу Наредбата/ с пътната маркировка "начупена линия" М14 се очертава площ, забранена за паркиране на ППС. Несъобразяването на жалбоподателя с пътната маркировка „начупена линия“ М14 представлява обективирано съставомерно поведение по чл. 6, т. 1, пр. последно от ЗДвП, вр. чл. 33, ал. 1 от Наредбата. Това е така, тъй като като Р. не е изпълнил задължението си, като участник в движението, да съобрази поведението си с тази конкретно индивидуализирана пътна маркировка, очертаваща площ забранена за паркиране на ППС. Пълното и ясно фактическо описание на законовоустановеното съдържание на горецитираната разпоредба от Наредбата не изисква нито преквалификация на деянието, нито обуславя правен извод за негова обективна несъставомерност.

Налице е и субективно отношение към извършеното. От субективна страна, жалбоподателят е осъществил нарушението при форма на вина пряк умисъл, защото като правоспособен водач, живущ на същата улица, на която се намира тази пътна маркировка, е съзнавал, че паркира автомобила си точно върху обозначение, забраняващо паркирането. Съзнавал е, че това е забранено от законоустановените правила за движение по чл. 6, т. 1, пр. последно от ЗДвП, а от това следва, че жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им.

Настоящата съдебна инстанция приема, че правилно наказващият орган е определил и санкционната разпоредба – чл. 185 от ЗДвП за гореописаното обективирано съставомерно поведение и субективно отношение към него, налагайки законовоустановеното наказание глоба в твърд размер от 20 лева.

Несподелимо е твърдението на защитата на жалбоподателя за наличието 3 на формални пороци по чл. 42, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които обосновавали допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Няма допуснати каквито и да е съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя да научи в какво е обвинен, срещу какво следва да се защитава и евентуално какви доказателства да ангажира в подкрепа на защитната си позиция. Липсата на изписване съгласно чл. 42, ал. 1, т. 6 от ЗАНН в АУАН на точната възраст на жалбоподателя, но при посочване на неговото ЕГН, както и непосочване на местоработата му представлява несъществен пропуск, неограничаващ правото на защита. В чл.

42 от ЗАНН няма законово изискване като задължителен реквизит за изписване на конкретно индивидуализирани имуществени вреди от деянието, още повече че претендираното нарушение не съдържа като съставомерен признак от обективна страна такива вреди. Не е допуснато и съществено процесуално нарушение съгласно чл. 42, ал. 1, т. 8 от ЗАНН, тъй като вместо посочената в този текст възможност за писмени обяснения и възражения жалбоподателят е направил такива в срока по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, проявявайки и последваща процесуална активност. Няма допуснат порок и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Нарушението е описано достатъчно пълно, подробно и ясно, като неговите място на извършване и фактическото му описание се подкрепят и от приобщения снимков материал. Мястото на нарушението не се намира в зоната на платено паркиране, т.нар. „синя зона“, а извън и след нея по посока на разположение на процесния автомобил на пътното платно. Зоната за платено паркиране е била обозначена с пътен знак „В28“ „Забранено паркирането“, който знак не се намира в несъответствие по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ЗДвП с пътната маркировка М14.

Несподелимо е възражението на защитата на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон. В допълнение на гореизложеното следва да се има предвид, че правилата за престой и паркиране са уредени в чл. 93 – чл. 99а от ЗДвП. Тяхното нарушаване обосновава приложението на нормата на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, визираща санкция за неправилни престой или паркиране. В останалите хипотези, когато е налице несъобразяване със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, е налице нарушение по чл.

4

6, т. 1 от ЗДвП. В настоящия казус е налице паркиране на пътен участък, който е сигнализиран с пътна маркировка "начупена линия" М14, която очертава площ, забранена за паркиране на пътни превозни средства, но това от фактическа и правна страна не е неправилно паркиране, тъй като не нарушава правилата за престой и паркиране разписани в чл. 93-99а от ЗДвП, а представлява неспазване на изискванията на разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП, въвеждаща допълнителни указания, забрани и насоки, които са задължителни за участниците в движението. В разглеждания казус жалбоподателят не е съобразил поведението си с конкретно посочена и индивидуализирана като фактическо описание пътна маркировка без посочване на юридическото му съответствие, а именно нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата. Това обаче нито ограничава, нито поражда нови усилия в осъществяването на правото на защита на жалбоподателя. Това обективирано поведение изисква санкцията на чл. 185 от ЗДвП, а не тази по чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.

Несподелими са доводите на защитата, обосноваващи чрез здравословно състояние на жалбоподателя, чрез негово местоживеене, чрез липса на опасност и пречки за движението и чрез липса на засегнати интереси на други лица, че деянието представлява маловажен случай, изискващ приложението на чл. 28 от ЗАНН. И това е така, защото съгласно нормата на чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон чл. 28 от ЗАНН е неприложим.

Ето защо наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

При този изход на делото искането на защитника на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Не следва да бъдат присъждани разноски и в полза на въззиваемата страна, тъй като същата не е направила такова искане.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

Потвърждава като законосъобразно НП № 24-1739-000102/15.03.2024 г. на началник на РУ-***, с което на жалбоподателя Н. Я. Р. за нарушение по чл.

5

6, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 185 от ЗДвП му наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.

Оставя без уважение като неоснователно искането на защитника за присъждане на разноски в размер на 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – *** на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 6