Решение № 568 от 13.03.2020, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

№

568/ 13.3.2020г. гр.

Перник, 13.03.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на тринадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 02799 по описа на съда за

2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от Г.В.А., с ЕГН: ********** и с адрес: ***, със седалище и адрес: пл.

„Св. Иван Рилски” № 1а, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди лева, 00 ст./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на неправилна поддръжка на тротоарен участък на ул. „Железничарска” в гр. Перник, изразяващи се в понесени болки, страдания и психически стрес, получени вследствие на претърпян инцидент на 07.12.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.12.2017г. до окончателното изплащане на главницата, както и да заплати на ищеца сумата от 2206,00 /две хиляди двеста и шест лева, 00ст./ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на претърпения на 07.12.2017г. инцидент, настъпил вследствие нанеправилна поддръжка на тротоарен участък, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата. В условията на евентуалност, в случай, че се установи, че претърпения инцидент не се дължи на нарушения на тротоарната настилка, а на производствен дефект, свойство или друг присъщ белег на вещта, то се предявяват обективно кумулативно съединени осъдителни искове със същото съдържание и размер на искова претенция. Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че на 07.12.2017г., около 11.30 часа, ищцата, вървейки по тротоара на ул. „” в гр. Перник, в района на пазара, в участъка под надлеза за автомобили, претърпяла инцидент, вследствие на падане. Сочи се, че причина за претърпения инцидент е лошото състояние на тротоара, който бил с нарушена настилка, изразяваща се в неравност на тротоарните плочки – счупени и разлепени, а други липсвали. Ищцата твърди, че при падането си усетила изключително остра и силна, непоносима болка в областта на десния крак. Същия ден била транспортирана в Бърза помощ, където й били извършени медицински прегледи и манипулации. Излагат се твърдения, според които получените наранявания са се отразили цялостно на ищцата, като се е увредило цялостно опорно-двигателния й апарат. Получените наранявания довели до извършване на операция под анестезия, при което в крака на ищцата били поставени различни медицински метални приспособления. За тези приспособления ищцата заплатила сумата от 2206,00 лева.

Ищцата сочи още, че от полученото, в резултат на падането, увреждане е претърпяла силни болки както при самото падане, така и по време на лечението.

Твърди, че такива понася и понастоящем, като и до днес се придвижва изключително трудно и не може да използва пълноценно пострадалия си крак. Освен физическите болки, ищцата твърди, че е понесла и изключително големи затруднения в ежедневното си обслужване. За период, по –дълъг от 4 месеца, не можела сама да се грижи за личната си хигиена. Не можела сама да отиде до банята, до тоалетната. Била напълно неспособна да се грижи за себе си, да излиза навън, което й създало допълнителни психически страдания. Освен това, дълго време не можела да преодолее случилото се, като чувствала безпокойство и напрегнатост.

Твърди, че този психически стрес не може да преодолее и до днес. Ищцата намира, че претърпените неимуществени вреди биха били справедливо обезщетени със сумата от 25 000 лева.

В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искови претенции и излага становище за неоснователността им. Твръди, че претендирания размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е прекомерно завишен и не отговаря на действително претърпените вреди. Твърди, че съгласно чл. 50 ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Такива са физическите болки и страдания, както и евентуално получените вследствие на падането трайни увреждания и белези, ако има такива. Твърди се, че в исковата молба не се сочат доказателства на наличието на трайни увреждания, вследствие на падането, които да обосноват претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Ответникът намира, че придружаващите заблявания – остеопороза и захарен диабет тип II, са допринесли до утежняване на вредоносния резултат и са повлияли върху продължителността на възстановителния период.

Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат.

Аргументира се с обстоятелството, че същата е имала възможност при придвижването си по тротоара да избегне нарушеният участък и така да предотврати настъпването на вредоносния резултат. Ответникът счита, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. Припомня, че същия следва да е съобразен с обществения критерий за справедливост, за което излага подробни аргументи.

В съдебно заседание, както и в представени в срок писмени бележки, ищцата, чрез пълномощника й, пледира за решение, с което предявените искови претенции бъдат изцяло уважени, като основателни и безспорно доказани. Заявява, че е безспорно установено, че инцидента е настъпил на участък от тротоара, за пълната изправност на който отговаря Община Перник. Заявява още, че и безспорно са доказани и установени всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба и релевантни за решаването на настоящия спор. Посочва, че от изслушаната съдебна психолого-психиатрична експертиза се доказва, че психологичното състояние на ищцата по време на случилия се инцидент, се е влошило от различни симптоми на травматичен стрес, резултат от единично, внезапно и силно въздействащо събитие, което променя, застрашава и уврежда за продължително време качеството на живота й. Доказва се, че и към момента, при ищцата се установяват високи нива на депресия и тревожност, като и към момента последната не е преодоляла последиците от инцидента. Намира, че изслушаните психолого-психиатрична и съдебно-медицински експертизи, в синхрон с показанията на разпитаните по делото свидетели, потвържават категорично изложеното в исковата молба. С тези съображения намира предявените осъдителни искове за основателни и доказани.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, пледира за решение, с което предявените искови претенции бъдат отхвърлени като неоснователни. Излага се, че в хода на съдебното производство ищцата не е доказала по категоричен начин мястото на настъпване на инцидента. Изтъква се, че макар свидетеля, който е съпруг на ищцата, да е бил очевидец на случилото се, не е успял също да конкретизира мястото, което е наложило отправянето на множество уточнителни въпроси.

Посочва, че в случай, че съда намери исковите за основателни, то поддържа направеното възражение за съпричиняване от страна на ищцата, като в тази връзка сочи, че безспорно е установено, че инцидента е станал в светлата част на денонощието, при липса на снежна покривка, т.е. ищцата е могла да види в какво състояние е бил участъка, по който се е придвижвала. Освен това, същата е могла да избегне нарушения участък, като го заобиколи, за да не се стигне до инцидента. Твърди, че съпътстващите заболявания на ищцата са утежнили последиците от настъпване на инцидента.

И двете страни претендират разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по тях.

От фактическа страна:

На 07.12.2017г., преди обяд, ищцата се намирала в гр. Перник, в района на Кооперативен пазар, където заедно със съпруга си – св. А.Д.А.и малкото си внуче, се разхождали из пазара. Същите пристигнали с личния си автомобил, който паркирали на ул. „”, от дясната страна в посока магазин „Лидъл”. След като приключили с разходката, ищцата и придружаващите я лица се отправили към автомобила си. След като пресекли намиращата се на ул. „” пешеходна пътека тип „Зебра”, намираща се под изградения пътен надлез, тримата тръгнали по десния тротоар на улицата, в посока към магазин „Лидъл”. Тъй като тротоара бил тесен, св. А.А.вървял най-отпред, а зад него се движела ищцата и внучето й. На около 15 метра от пешеходната пътека, ищцата попаднала в неравност на тротоара, образувана вследствие на изкривени и счупени, а на места и липсващи, тротоарни плочи, при което загубила равновесие и паднала. При падането усетила силна болка в областта на десния крак, при което извикала. Чул писъка й, както и този на уплашеното дете, св. А.се обърнал и видял съпругата си да лежи на тротоара.

Опитал се да я вдигне, но тя пищяла от болка, при което не успял да я изправи. Намиращите се в близост хора, сред които и св. М.С.М., се втурнали и опитали да помогнат на св. А.да изправи ищцата, която продължавала да вика от болка. Отзовалите се хора, заедно със св. А., успели да заведат ищцата до автомобила й, където вече били пристигнали и синовете й. Последните успели да качат ищцата в автомобила, след което последната, заедно със съпруга си, се прибрала в дома си. Ищцата и съпругът й очаквали болката да отшуми, предполагайки, че е временна, в резултат на удара, но болките се усилвали все повече и повече. Предвид това, на същия ден, около 21.00 часа, синовете на ищцата я закарали в Спешна помощ към МБАЛ „Р. Ангелова” – Перник, където, след направена рентгенография е установено счупване на дясната бедрена шийка и ищцата е била насочена за ендопротезиране.

На 09.12.2017г. е извършена втора рентгенография, а на 10.12.2017г. ищцата е постъпила за лечение в УМБАЛ „Софиямед” с диагноза „фрактура коли феморис декстра”. На 12.12.2017г. е извършено ендопротезиране на дясна тазобедрена става. На 17.12.2017г. ищцата е изписана с указания да проведе рехабилитация, поради което на 20.12.2017г. постъпва в ХОСПИС „Сердика” –МБДПЛР за ЛФК – упражнения. Изписана е на 27.12.2017г. с подобрение, след което продължава лфк в домашни условия. На 13.12.2018г. отново й е назначено ЛФК с дозирано натоварване на крайника. Впоследствие са извършени още няколко прегледа, при които е назначено медимекаментозно лечение.

От показанията на свидетелите А.Д.А., М.С.М. и Р.А.А.се установява, че тротоара, в процесния участък, е бил с нарушена настилка, като част от плочките са били счупени, част от тях липсвали, а повърхността на тротоара била неравна. Установява се още, че не е била налична снежна покривка, напротив – времето е било хубаво, сухо и слънчево. Свидетелят М.сочи, че част от плочките не са статични, като при стъпване, същите се надигат, а други пропадат. Разпитаните по делото свидетели са категорични в показанията си, че никога не са били свидетели на паркирани върху тротоара леки автомобили.

От показанията на свидетелите А.А.и М.М.се установява, че ищцата е паднала върху тротоарната настилка именно заради лошото състояние на последната. Тези свидетели, както и св. Р.А.установяват, че настилката е била нарушена, като част от тротоарните плочки са били счупени, някои липсвали, а друга част бил подвижни. Установяват още, че повърхността на тротоара в процесния участък е била неравна. Свидетелите А.А.и М.М.свидетелстват и за състоянието на пострадалата, непосредствено след падането й. Свидетелят М.посочва, че е помогнал на св. А.да вдигне ищцата от земята и да я заведат до автомобила й. От показанията им се установява, че вследствие на силната болка ищцата е извикала, което и всъщност е привлякло вниманието на св. Мирчев, който се е намирал на тротоара от насрещната страна на улицата. Свидетелите посочват, че преди инцидента, ищцата се е движела нормално, без помощни средства. Свидетелстват, че дълго време след това, ищцата не е могла да се предвижва сама, поради което използвала помощни средства. От показанията на свидетеля А.А.се установява, както при самото падане, така и в часовете на деня по-късно, ищцата е изпитвала много силна болка в областта на десния си крак. Установява се, че до момента на оперативната интервенция, ищцата е изпитвала много силни болки, както и неудобства от битов характер. Същата не била в състояние да се движи сама, както и да се обслужва сама. Свидетелят сочи, че и след операцията състоянието на ищцата било много тежко. Посочва, че до една година след инцидента ищцата не успявала да се раздвижи, въпреки проведените рехабилитациии и раздвижвания. Ищцата, с чужда помощ, успявала да излезе за около десетина минути в двора на къщата й, след което, отново с чужда помощ се прибирала. Свидетелят сочи, че след инцидента, ищцата почти спряла да се храни.