Акт от 13.07.2021, Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 166

Гр.Сливен, 13.07.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в състав :

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

При участието на секретаря Радостина Желева и при участието на прокурора …….., като разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 228 по описа за 2021 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по жалба от „С. - **“ ЕООД, ЕИК *******, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-118-0053130/15.04.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП. С оспорената заповед е разпоредено запечатване на търговски обект – м. за о., находящ се в: гр. С., О. п. – С., бул. „Ц. С.“ № *, с.от С. - **“ ЕООД, ЕИК ******* и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Счита, че изложеното в обстоятелствената част на заповедта и фактическта обстановка не отговарят на обективната истина. Моли се съда за отмяна на оспорения административен акт.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.

В с.з. административният орган Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно и своевременно призован, не се явява.

Представлява се от процесуален представител главен юрисконсулт Ж. Д., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява материална и процесуална законосъобразност на оспорената заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 12.04.2021 г. длъжностни лица при ЦУ на

НАП – инспектори по приходите извършили проверка за спазване на данъчно – осигурителното законодателство на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - м. за о., находящ се в: гр. С., О. п. – С., бул. „Ц.

С.“ № *, с.от С. - **“ ЕООД,

ЕИК *******. В 15:40 ч. била извършена контролна покупка на един ч. ч.на стойност 4.00 лв., заплатена в брой от единия п.– К. П. Г., като плащането било прието от К.Д. Р.– п.-к.в обекта. За плащането не била издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, модел модел DAISY EXPERT 01, ИН на

ФУ: DY505676 и ФП № 36664149, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. След легитимация на органите по приходи, от фискалното устройство бил отпечатан дневен финансов отчет с № 003117, както и КЛЕН за дата 12.04.2021 г., от които се установило, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. От изведения дневен финансов отчет с № 003117/12.04.2021 г., не е констатирана друга разлика в касовата наличност. Цитираните установявания на органите по приходите били обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0053130/12.04.2021 г., с час на приключване на проверката 17:30 ч.

На 15.04.2021 г. Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП издал Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-118-0053130, с която разпоредил запечатване на търговски обект – м. за о., находящ се в: гр. С., О. п. – С., бул. „Ц. С.“ № *, с.от С. - **“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.

186, ал. 1, т. 1, буква „а“ от

ЗДДС и чл. 187, ал.

1 от с.з.

Към доказателствата по делото е приобщена Заповед №

ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., издадена от

Изпълнителния директор на НАП, с която на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени правомощия за издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от

ЗДДС, включително да отнемат в полза на държавата ползваното фискално устройство и да отнемат правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност по чл. 186 ал. 2 от

ЗДДС.

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-118-0053130/15.04.2021 г. на

Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е връчена на нейния адресат на 19.04.2021 г. На 29.04.2021 г. търговецът е обжалвал заповедта чрез административния орган до АС – Сливен, по която е образувано настоящото съдебно производство.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП материална компетентност по чл. 186 ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност.

Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема оспорената заповед като валиден акт.

Освен като валидна, при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните, обжалваната заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция и като издадена в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила.

Оспорената заповед е издадена с правно основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност. Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. В изпълнение на тази законова разпоредба е издадена НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, съгласно ал.4, т.1 на чл. 118 от закона. Разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вменява императивно задължение всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно нормата на чл. 25, ал. 1, т.

1 от същата наредба, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че оспорващият търговец, чрез неговия служител не е изпълнило задължението, вменено с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както и че е нарушило императива на чл. 25, ал. 1 от същия нормативен акт, нарушение, съставляващо от обективна и субективна страна неиздаване на фискална касова бележка от фискалното устройство за извършена продажба. Според отразеното в обстоятелствената част на заповедта, не е издаден фискален касов бон за извършено плащане в брой на стойност 4,00 лева от работещото ФУ на посочената дата и час. В протокола за извършена проверка е описано, че за извършената контролна покупка на един чифт чехли, заплатена в брой от К. П. Г. - и. по п., не е издаден фискален бон. Плащането в брой е прието от К.Д. Р.– п.-к.в обекта.

Неиздаването на надлежен фискален документ за извършено плащане по реализирана продажба е абсолютна предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 186 от ЗДДС. Съгласно посочената като правно основание за издаване на процесната заповед разпоредба на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно, за прилагането на тази норма е необходимо да е налице извършено нарушение на установения ред за документиране и отчет на извършваните продажби от търговски обект, който ред, по арг. от чл. 3 ал. 1 и чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вменява задължение за регистриране на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта. В случая такова е било налично и в изправност, но служителят на дружеството – търговец не е издал касов бон за извършената продажба на стойност 4,00 лв. при извършената контролна покупка и реално заплащане на същата в брой.

Ето защо съдът приема, че при издаване на оспорената заповед са били налице нормативно изискуемите предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка.

Последната е съобразена като естество с относимата норма на чл. 186 ал. 1 – „запечатване на обект“ и като срок - наложена е за 14 дни, т.е. в рамките на законоустановения такъв (до 30 дни). Мярката е с временен характер и неблагоприятен за нарушителя резултат поради неговото неправомерно поведение по спазване на правовия ред. Тя е част от инструментариума на държавата за гарантиране изпълнение на нормативна уредба и за преустановяване на последващи правонарушения.

След като търговецът не спазва въведените правила на отчитане на продажби, същият следва да понесе негативните последици от временното запечатване на обекта.