Решение № 499 от 24.04.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. В., 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20243110202303 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба от „Шкорпиловци Инвест“ против НП № 03-2200157 от 16.03.2022 г. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр. В., с което на въззивното дружество е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушаване нормата на чл. 142, ал. 6 от КТ .

С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила и в противоречие със събраните по делото доказателства. В с. з. при редовност на призоваването, възз. дружество се представлява от адв. В., надлежно упълномощена и приета от съда.

Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде отменено, поради допуснати съществени процесуални нарушения и поради неправилно приложение на материалния закон и излага аргументи в подкрепа на искането си.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, във фазата по същество, изразява становище за безспорна доказаност на нарушението, за 1 което е наложена санкция, по отношение на датата на нарушението. Счита, че е допусната техническа грешка, аргументира справедливост на наложеното административно наказание и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираното адвокантско възнаграждение.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 03.02.2022 г. служители на „ДИТ"-В., сред които и св. Г., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в старчески дом стопанисван от възз.дружество. В деня на проверката служителите на ДИТ-В. посетили два пъти обекта, в който полагали труд работниците – в 08.00 часа и в 21.10 часа. На място сутринта било установено, че обектът функционира и че в обекта работна сила престира Н.Н., работеща като „организатор“ в старческия дом. На Н. била предоставена за попълване декларация, в която в 08.00ч. на 03.02.2022 г. тя собственоръчно отразила, че работи за санкционираното дружество, при наличие на сключен трудов договор, на длъжност "валутен касиер", при работно време от 07: 00ч. на 03.02.2022г. до 07:00ч. на 04.02.2022г. – 24-часова смяна. Посочила и останалите данни, касаещи трудовото и правоотношение – работна заплата, почивни дни и почивки в рамките на работния ден. Вечерта на същата дата, около 21: 10ч., св. Г. и колега извършили повторна проверка в обекта, при която св. Н. отново била установена на работното си място, престирайки работна сила в обекта стопанисван от възз.дружество. Отново на Н. била предоставена за попълване декларация, в която тя отново отразила, че е в ТПО с въззивното дружество, че работи като организатор и отново посочила работно време - 07: 00ч. на 03.02.2022г. до 07:00ч. на 4.02.2022г. – 24-часова смяна. Тази декларация била попълнена в 21:10ч. на 03.02.2022 г.

Предвид горното св. Г. преценила, че е налице извършено нарушение на трудовото законодателство и на 03.02.2022 г. съставила срещу въззивното дружество АУАН, в който посочила, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 142, ал. 6 от КТ , тъй като работодател е допуснало Н. на длъжност "организатор" да полага труд в работна смяна с продължителност над 12 часа.

2

Актът бил предявен и връчен на упълномощено от представляващия въззивното дружество, което го подписало без възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН.

Въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации отразени в акта приел е, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 142, ал. 6 от КТ и на основание чл. 414, ал. 1 от същия нормативен акт му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв.

В съдебно заседание като свидетел показания даде актосъставителката, която в показанията си пред съда възпроизведе възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.

Събраните в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни съдът кредитира изцяло като взаимнодопълващи се и не водещи на различни правни изводи.

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Жалбата като подадена в срок, от лице имащо право на това и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, е допустима.

Съгласно дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка на обжалваното НП, досежно неговата законосъобразност.

Съдът намира, че наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН и същото не страда от пороци, касаещи неговата валидност и редовност. Описаното нарушение съдържа обстоятелствата на същото в достатъчна степен, щото на жалбоподателя е станало ясно в какво точно е обвинен - съдържа време, място, начин на извършване и обстоятелствата на извършването му. АУАН също отговаря на формалните изисквания на чл.42 от ЗАНН откъм съдържание. И двата акта са съставени от компетентни лица, в кръга на предоставените им правомощия, при спазване на съответните ред и срокове.

Съдът напълно кредитира показанията на свид.Г. като обективно дадени.

3

В разпита си тя сочи, че при извършените две проверки на место в дома за стари хора стопанисван от възз.дружество е установила работника Н. да полага труд в полза на възз.дружество. При втората проверка на работа е била само Н., която посрещнала проверяващите и пред тях устно е декларирала, че полага труд.

Идентични показания дава и свид.Б.. В разпита си пред съда тя сочи, че при втората проверка Н. е била на работа, отворила е на проверяващите вратата на обекта, тъй като режима на достъп бил ограничен. Пред нея работника е декларирала, че работи на смяна от 24 часа.

Съдът частично кредитира показанията на работника Н., която към настоящият момент работи за второто дружество участващо в управлението на същия дом за стари хора. При проведения разпит пред съда тя не можа да обясни защо е декларирала, че работи на 24-часови смени за възз.дружество.

Този факт е посочен от нея и в двете попълнени декларации. Посочва, че просто е оставала да пренощува в обекта, без да полата труд, като не можа да посочи и защо е посочил полагащите и се 24 - часа почивка след 24-часовата смяна.

Съдът не може да приеме това обстоятелство, тъй като вида на работа предполага 24-часова грижа за пребиваващите в дома лица, а при втората проверка там е била само Н.. Доколкото организацията и естеството на работа предполага активни грижи за възрастните през деня, то вечерта е необходимо да има само присъствие на представител на дружеството стопанисващо обекта, в случая е бил работника Н.. Към момента тя продължава да полага труд не за възз.дружество, а за другото дружество стопанисващо обекта. Към момента на проверката дома за стари хора се е стопанисвал от същите две търговски дружества. Доколкото свидетелката не можа да даде логично обяснение за разликата в декларираните от нея обстоятелства и посоченото от нея в съдебна зала, то съда не може да кредитира показанията и. В попълнената от нея декларация Н. освен 24-часовата смяна е посочила, че работния и ден започва на 03.02 и приключва на 04.02.2022г., с което още веднъж се потвърждава, че работната и смяна е от 24-часа.

С НП въззивното дружество е санкционирано за нарушение на чл. 142 ал. 6 от КТ. Посочената правна норма предвижда минималната продължителност на работната смяна да бъде до 12 ч., с което изискване 4 работодателят безспорно не се е съобразил.

Съдът следва да посочи, че АНО не е длъжен в настоящата хипотеза да съобрази продължителността на почивките, доколкото съобразно разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от КТ почивките не се включват в работното време. Разпоредбата на чл. 142, ал. 6 от КТ не регламентира продължителност на работното време, а продължителност на работната смяна, която включва освен работното време и осигурените почивки по чл. 151, ал. 1 от КТ - в този смисъл дефинициите в чл. 2, пар. 1, 2, 5 и 6 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г., относно някои аспекти на организацията на работното време. В случаят работника е установен на работното си място в 08. 00 часа и в 21. 10 часа според попълнените от него декларации, което води до извод, че е изпълнявал трудовите си задължения повече от 12 часа на 03.02.2022 г..

От приложения правилник за вътрешния трудов ред се установява, че работната смяна е с продължителност от 08.00 часа до 22.00 ч. или с продължителност от 14 часа, което е в нарушение на нормата на чл.142 ал.6 от КТ. Тук отново следва да се посочи, че се касае за работна смяна, а не за продължителност на полагания труд.

Наред с работното време законодателят регламентира и правото на почивка. При определяне на почивките законът не прави разлика между сумираното и подневното отчитане на работното време, поради което съдът намира, че на общо основание чл. 151, ал.2 следва да се приложи и по отношение сумираното изчисляване на работното време. В същия смисъл е и §1, т.11, според който почивката не следва да е част от работното време, тъй като по време на почивка работникът няма задължението за извършва работата, за която е нает. В чл.151, ал.3 е предвидено осигуряване на време за хранене, вместо почивки, но това не променя горния извод. Когато производството е непрекъснато и няма възможност за почивки, работодателят е длъжен да осигури време за хранене. В този случай действително смяната по график не може да бъде с продължителност повече от 12 часа, тъй като не са осигурени почивки по см. чл. 151, ал.1 от КТ. В конкретния случай обаче, тази норма не е приложима, тъй като не става въпрос за непрекъснатост на процеса. Видно от Правилника за вътрешния трудов ред и Приложение № 4 към него, в същите са били регламентирани почивки при 12 часова дневна 5 смяна, като на работниците са били осигурени една обедна почивка с продължителност 2 часа, 2 регламентирани почивки от по 30 минути. От работното време следва да се изключат само регламентираните почивки, но в конкретния случай не се установи същите да са ползвани така, както е регламентирано във вътрешните правила на предприятието.

От друга страна, в хода на процеса се установи от показанията на двамата свидетели и приложените декларации, че работната смяна по отношение на работника Н. е била повече от 12 часа, поради което от обективна страна е налице вмененото на жалбоподателя нарушение.

Обстоятелството, че е спазена продължителността на работната седмица не изключва съставомерността на нарушението.

Законодателят в чл.142 ал.6 от КТ е използвал понятието продължителност на работната смяна, а не на работното време. Предвид горното съдът счита, че в максималната продължителност на работния ден, който не може да е повече от 12 часа, са включени и почивките, което правило в настоящият случай е било нарушено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана отговорността му за нарушение по чл. 142 ал.4 от КТ.

Нарушение на закона е налице и то не е маловажно, тъй като не се отличава със степен на обществена опасност по-малка в сравнение с останалите подобни нарушения. Напротив сочените от самия работник в декларациите начални часове на работната смяна сочат дори на едно попродължително завишаване на работното време, поради което очевидно работодателят се е съгласил и е допуснал извършването на процесното нарушение на трудовото законодателство, като изрично от гласните доказателства по делото се установи, че работникът и при двете проверки е престирал работна сила и това е отразено в АУАН и НП.

Разпечатката съдържа 36 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9393a623-981e-4c0a-948d-2ae7480942d2