Решение № 327 от 02.11.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 740/2022
- Вид
- Решение № 327
- Подписан
- 02.11.2022
- Състав
- Веселин Пенгезов, Атанаска Китипова, Десислав Любомиров
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.115 · Наказателен кодекс
- чл.116 · Наказателен кодекс
- чл.116, ал.1, т.6, пр. 3 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 36, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.189 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 327 гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Веселин Пенгезов
Членове:
Десислав Любомиров
Атанаска Китипова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Д. Ив. Й. като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600740 по описа за 2022 година Производството е въззивно, по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от ОП Монтана и жалба на адв.С., защитник на подсъдимия Н., против присъда от 07.03.2022г., постановена по нохд №202/2020г. по описа на ОС Монтана.
С присъдата подсъдимият Н. Г. Н. е бил признат за виновен в това, че на 04.10.2015г., около 05.00 часа в гр.***, обл.***, на ул.“***“, пред жилище, находящо се пред №34, умишлено умъртвил К. И. И., с ЕГН ********** от гр.***, като деянието е извършено с особена жестокост, чрез нанасяне на удари с юмруци и посредством ритане с крака в областта на главата, в областта на гръдния кош, в областта на кръста и в областта на десния долен крайник, като получените травматични увреждания - отоците, кръвонасядания, охлузванията, разкъсно-контузните рани по кожата и по меките тъкани в областта на главата /предимно лицето/, счупване на носната кост и избиване на зъби на горната челюст, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, счупване на ребра в двете гръдни половини с кръвонасядане на 1 меките тъкани в областта на счупванията, кръвонасядания в мастнофиброзните капсули на бъбреците и охлузвания на дясната колянна става, са получени по механизма на множество удари, част от които със значителна сила, които са довели до остра дихателна и сърдечна недостатъчност, развила се на базата на тежката травма на главата с кръвоизливите под меките мозъчни обвивки, с оток на мозъка с вклиняване на малкия мозък в големия тилен отвор на черепа и парализа на жизненоважни центрове /дихателен и сърдечно-съдов/, като за настъпването на смъртта е допринесла и аспирацията на кръв в белите дробове, престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр. 3 от НК във вр. с чл.115 от НК. На основание същите текстове и чл.55, ал.1, т.1 от НК, Н. е бил осъден да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 12 /дванадесет/ години при първоначален строг режим, както и да заплати на гражданските ищци Б. И. и В. И. по 80 000 лева, а на Д. И. - 100 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 04.10.2015г. На подсъдимия са били възложени разноските по делото.
Протестът от прокурор от ОП Монтана и жалбата от адв.С., защитник на подсъдимия Н. Н., а след изготвянето на мотивите и допълнения към протеста и жалбата, имат следното основно съдържание:
В протеста на прокурора и допълнението към него се твърди, че наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 12 години е неправилно определено при условията на чл.55, ал.1 от НК, тъй като не са налични обстоятелствата, които могат да бъдат определени като многобройни или изключителни смекчаващи наказателната отговорност. Необходимо е освен наличието на такива обстоятелства, съдът да направи правния извод, че и най-лекото предвидено от закона наказание е несъразмерно тежко при конкретно установената степен на обществена опасност на деянието и на личността на подсъдимия, което не е сторено. Двете условия следва да са налице кумулативно и съдът да се е мотивирал относно тяхното наличие.
Навеждат се подробни съображения защо не може да се приеме, че найлекото предвидено наказание ще е несъразмерно тежко с оглед обществената опасност на извършеното, характеристичните данни на подсъдимия, липсата на критичност в поведението му, твърди се и че съдът не е спазил изискването по чл.36 от НК да се отнеме възможността на извършителя да вреди на обществото чрез превъзпитаването му към спазване на закона и 2 добрите нрави и общото предупредително въздействие на наказанието.
Според протеста, не е налице неразумно дълъг срок по смисъла на ЕКЗПЧ, затова не може да бъде споделен доводът, че наказателното производство е продължило неоправдано дълго. Поддържа се, че присъдата е неправилна, несправедлива и постановена в разрез със събраните доказателства и установената практика, не са налице предпоставките за приложението на чл.55, ал.1 от НК, производството не се характеризира като такова, протекло неразумно дълго време. Иска се изменение в санкционната част на акта и увеличаване на наказанието, което да бъде определено при условията на чл.54 от НК.
В жалбата на адв.С., защитник на подсъдимия Н. Н., ведно с допълнението към нея, се твърди, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с необективно и непълно установяване на фактическата обстановка, неправилна интерпретация на действително установените факти по делото, което е довело и до неправилно приложение на закона. С оглед събраните доказателства, изводът на съда, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 във вр. с чл.115 от НК, е неправилен. В мотивите е прието, че са налице косвени доказателства относно авторството, който извод според защитата е неправилен и незаконосъобразен. Оспорва се приетото от съда, че е имало среща между подсъдимия и пострадалия и последвало общо движение на двамата в една обща посока. Твърди се в жалбата, че показанията на свидетелите Х. П. и И.
Г. относно това обстоятелство са спорни и неправилно са кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логично свързани с останалия доказателствен материал от съда. Твърди се, че не са анализирани критично показанията на свидетелката Т. Н. относно прането на дрехи и почистването на обувките на подсъдимия, предвид обстоятелството, че нейният съпруг е бил привлечен към отговорност за същото деяние и впоследствие делото по отношение на него е било прекратено. Сочи се, че останалите изтъкнати от съда обстоятелства като косвени доказателства не установяват участието на подсъдимия в деянието. Според защитата, по настоящето дело не може да се направи непрекъсната верига от факти, така както е приел съдът, тъй като измежду всяко едно от приетото за установено от съда обстоятелство движението на подсъдимия заедно с пострадалия, пристигането му в дома на 3
Н.а и неговия брат до намирането на пострадалия от свидетелите Г. и П., съществува празнота от необходими факти. Твърди се, че не е установен по делото конфликт, включително физически между подсъдимия и пострадалия, като до момента, в който подсъдимият е видян от Н.а, липсват факти относно времето, през което след този момент той и брат му Д. Н. са били навън.
Същата свидетелка не е възприела къде се намират през това време, което е от съществено значение, както липсва яснота относно това дали след като подсъдимият и Д.Н. са се прибрали, в близост не е имало друго лице или други лица. Твърди се, че съдът неоснователно е приел, че подсъдимият се е върнал на мястото на престъплението, макар, че такова обстоятелство не е установено от събраните доказателства. Това също, според защитата прекъсва връзката между косвените факти и прави недоказано авторството на деянието.
Прави се искане за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на предявените граждански искове.
На съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи със следното кратко съдържание:
Прокурорът от Апелативна прокуратура София поддържа протеста и моли жалбата да бъде оставена без уважение. Счита, че наложеното наказание не е съответно на степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и че със същото не могат да бъдат постигнати целите, визирани в разпоредбата на чл. 36, ал.1 от НК. Твърди, че от наличието на множество косвени доказателства, които са пълни, последователни и непротиворечиви, съдът е направил правилен извод, че Н. е автор на деянието.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци поддържа становището на прокурора и протеста. Твърди, че не са налице условията за прилагането на чл.55 от НК. Определянето на наказанието от първоинстанционния съд в съответствие с тази норма на закона представлява явна несправедливост на наказанието и се игнорират общата и специална превенция. Счита, че жалбата е неоснователна. Голословна според повереника е критиката към свидетелите, полицейски служители, които са били на място и са видели излизането на подсъдимия, комуникирането с пострадалия, показанията им правилно са кредитирани от първоинстанционния съд. Необосновано е и твърдението, че косвените доказателства не водели до единствено възможния извод и в тази насока има 4 някакви препратки, включително и за това, че не било доказано, че няма други хора. Не е необходимо да има изрично такова изявление, но е установено както с показанията дори и на брата на подсъдимия, на свидетелката Т. Н., на полицейските служители, че не е имало никакво друго движение на коли и на лица, извън тези, за които са събрани доказателства по делото. В тази насока оплакването, че веригата от косвени доказателства не била подкрепена, доказателствено е неоснователно.
Защитникът на подсъдимия адв.С. поддържа жалбата и допълнението към нея и акцентира на основното възражение на защитата, че липсват доказателства относно авторството на деянието. Оспорва наличието на косвени доказателства относно това обстоятелство. Според него, съдът е заместил липсата на каквито и да е преки доказателства, пък дори и косвени такива за авторството, с едни свои предположения. Липсват каквито и да е доказателства относно нанасяне на побой на пострадалия от страна на подсъдимия, липсват доказателства за времето, през което подсъдимият е бил заедно с пострадалия, както приема първоинстанционният съд. Моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена, подсъдимият да бъде признат за невиновен, както и предявените граждански искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В лична защита подсъдимият заявява, че поддържа доводите на защитника си.
В последната си дума Н. моли да бъде оправдан.
На първо място следва да се посочи, че по делото не са установени допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, освен това делото се разглежда за втори път в САС и отмяна на това основание е процесуално недопустима.
Софийският апелативен съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид, че Окръжен съд Монтана е приел следната фактическата обстановка:
Към м. октомври 2015г. подсъдимият Н. работел като лесовъд на частна практика и живеел с родителите си в гр. ***, обл. Монтана. Н. е с чисто съдебно минало, неженен, със средно образование, понастоящем студент, без регистрирани криминални прояви, санкциониран е за административни 5 нарушения във връзка с нарушаване на правилата за движение по пътищата и боравенето с ловно оръжие, с голяма давност. Братът на подсъдимия Д. Н. живеел в дома на съпругата си Т. Н. в гр.***, обл.*** , на ул. „***“. Понякога в почивните дни в този дом отсядали и родителите на Н.а, които работели и живеели в гр. София.
На 03.10.2015г. Н. Н., заедно с брат си, снаха си и други роднини били на вечерна сватба в гр.Берковица, там мъжете пили ракия. Около 02,00ч. си тръгнали към гр.*** с автомобил, управляван от
Т. Н.а, отбили се в с.Слатина, където оставил и бабата и дядото на Н.и и продължили към дискотеката в града. Подсъдимият трябвало да остане да нощува в дома на Т.
Н., по същото време там били и родителите й. Към 03,00 ч. тримата пристигнали в дискотеката, където мъжете продължили да пият уиски, след малко Т. Н. си тръгнала, прибрала се в дома си, оставяйки мъжа си и брат му в заведението. След 10-15 мин. Д. Н. й позвънил по телефона, казал й, че се намира пред заведение за дюнери и поискал да дойде с колата да го прибере.
Свидетелката отишла, качила мъжа си в колата и минали покрай дискотеката, за да приберат и подсъдимия. По пътя забелязали патрулна кола на полицията, паркирана в близост до заведението. Не влезли в дискотеката, Д.