Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2832 от 28.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 9475/2023
Вид
Решение № 2832
Подписан
28.04.2026
Състав
Елена Маврова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2832 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело №

20231100109475 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, по искова молба, предявена от Д. Й. Й., А. Н. Н. и М. Р. П. - Н.а срещу „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД.

В исковата молба се поддържа, че на 24.10.2022 г., ищците са подали заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 57470/2022 г. по описа на СРС, 29 състав. На 10.05.2023 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение, въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК и изпълнителен лист. Депозирано е възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, поради което са дадени указания на ищците за предявяване на иск за установяване на вземането, което е сторено с предявяване на настоящата искова молба.

Ищците поддържат, че с нотариален акт № 41 от 24.08.2017 г., том IV, peг. № 08457, дело № 581/2017 г. на нотариус М.К. № 200 в НК, поправен с нотариален акт № 68, том IV, рег. № 08955, дело № 605 от 2017 г. на същия нотариус, Д. Й. Й., А. Н. Н. и М. Р. П. – Н.а са учредили в полза на „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ЕООД право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сградата, върху УПИ XL – 1426, квартал 206 А, съгласно действащия план за регулация на гр. София, м. Подуене – Редута, целият с площ от 652,50 кв.м., с издадено разрешение за строеж № 107/29.06.2017 от главния архитект на СО, предвиден за построяване на „Жилищна сграда с подземни гаражи“ с РЗП 2675,29 кв.м.

Административният адрес на сградата е гр. София, район Слатина, местност Подуене – Редута, ул. „********.

В исковата молба се поддържа, че суперфициарите са запазили за себе си правото на 1 строеж, върху следните имоти: за Д. Й. – апартаменти № 10 и № 11, заедно с мазе № 10 и № 11, както и гараж № 9 и № 10, съответно за А. Н. и М. П. – Н.а, апартаменти № 6 и № 7, заедно с мазе № 6 и 7, както и гаражи №№8,11 и 12, и апартамент -офис № 1. В полза на суперфициента „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД е учредено право на строеж за останалите имоти от проекта, като строителят е поел задължение за построяване на имотите на суперфициарите. Съгласно т. 3.2 от нотариалния акт, суперфициентът се е задължил да предаде на учредителите техните обекти в следния вид: на шпакловка и замазка, окабеляване за СОТ, пожароизвестяване, интернет и телевизия, и домофонна инсталация.

Ищците поддържат, че са се отказали от изпълнение на част от довършителните работи, относно техните обекти, както следва: от настилките в спалните от естествен дъбов паркет, настилки в коридорите от естествен камък, настилки в дневните от естествен паркет, бани и тоалетни с фаянс по стените, подова настилка от гранитогрес, монтиран моноблок, мивка, интериорни врати с естествен фурнир, отопление термопомпено и всякакви други довършителни работи.

Поради отпадане на тези СМР, строителят се е задължил да изплати на учредителите стойността на тези работи и други довършителни работи. Стойността на отпадналите СМР спрямо имотите на А. Н. Н. и М. Р. П. – Н.а, а именно по т. 3.2.1. за апартамент № 6 са в размер на 26 850 лв., а по т. 3.2.2. за апартамент № 7 са в размер на 29 730 лв. или общо възлизат на сумата от 56 580 лв. Ответникът е заплатил общо 20 000 лв., така неплатеният остатък е в размер на 36 580 лв., от които на двамата ищци се дължи по 1/2 от тази сума.

По отношение на Д. Й. Й. стойността на отпадналите работи, а именно по т. 3.2.3 за апартамент № 10 е в размер на 27 540 лв., а по т. 3.2.4. за апартамент № 11 е в размер на 30 530 лв. или общо 58 070 лв. От тях са заплатени 30 000 лв., като неплатеният остатък е 28 070 лв.

Сумата е следвало да бъде изплатена на всеки от учредителите в 2-месемен срок, считано от датата на откриване на строителна линия и ниво с Протокол обр. 2/2а, съгласно Наредба № 3/31.07.2003 г., като такъв протокол е подписан на 06.10.2017 г.

В исковата молба се поддържа, освен това, че съгласно т.3.3. от нотариалния акт, строителят е следвало да въведе в експлоатация сградата в срок от 18-месеца, считано от датата на подписване на Протокол обр.2/2а от 06.10.2017 г., а именно до дата 06.04.2019 г.

Разрешението за въвеждане в експлоатация, акт обр. 16 е издадено на 24.11.2021 г., което прави закъснение общо от 31 месеца.

Ищците поддържат, че в т. 7 от нотариалния акт е уговорено, че при забава на строителя да предаде сградата с разрешение за ползване, акт обр. 16, в срока по т. 3 от договора, т.е. до 06.04.2019 г., започва да тече 2-месечен гратисен период, през който не се дължи неустойка, а след изтичането му строителят ще дължи неустойка за първите 30-дни забава в размер на по 10 000 евро на всеки учредител, а за всеки просрочен месец по 2000 евро на всеки учредител.

Ищците Д. Й. и А. Н. претендират неустойка от по 2000 евро на месец, за всеки от 2 тях, за периода 06.09.2019 г. до 24.11.2021 г., което възлиза на 26 месеца, което се равнява на сумата от по 52 000 евро за всеки от тях. Сочат, че предвид чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, не е налице погасителна давност за този период.

Ето защо, ищците молят съда, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.

92, ал. 1 от ЗЗД, да бъде признато за установено, че ответникът дължи следните суми (за които е издадена заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 57470/2022г. на СРС, 29 състав), както следва:

На Д. Й. Й.: сумата от 28070 лв., представляваща стойността на отпадналите работи по апартаменти № 10 и № 11, на основание т.3.2 и сл. от нот. акт № 41 от 24.08.2017 г., том IV, peг. № 08457, дело № 581/2017 г. на нотариус М.К. № 200 в НК, за учредяване право на строеж, поправен с нотариален акт № 68, том IV, рег. № 08955, дело № 605 от 2017 г. на нотариус М.К. № 200 в НК; както и сумата от 52000 евро за периода 06.09.2019 г. 24.11.2021г. представляваща неустойка по т.7 от нот. акт № 41 от 24.08.2017 г., том IV, peг. № 08457, дело № 581/2017 г. на нотариус М.К. № 200 в НК, за учредяване право на строеж, поправен с нотариален акт № 68, том IV, рег. № 08955, дело № 605 от 2017 г. на нотариус М.К. № 200 в НК, ведно със законната лихва върху посочените суми от 24.10.2022 г. – датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното изплащане на задължението;

На А. Н. Н.: сумата от 52000 евро за периода от 06.09.2019 г. - 24.11.2021 г., представляваща неустойка по т.7 от нот. акт № 41 от 24.08.2017 г., том IV, peг. № 08457, дело № 581/2017 г. на нотариус М.К. № 200 в НК, за учредяване право на строеж, поправен с нотариален акт №68, том IV, рег. № 08955, дело № 605 от 2017г. на нотариус М.К. № 200 в НК, ведно със законната лихва върху посочената сума от 24.10.2022 г. – датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното изплащане на задължението;

На А. Н. Н. и М. Р. П. - Н.а при равни квоти: сумата от 36580 лв., представляваща стойността на отпадналите работи по апартаменти № 6 и № 7, на основание т.3.2 и сл. от нот. акт от 24.08.2017 г. № 41, том IV, peг. № 08457, дело № 581/2017 г. на нотариус М.К. № 200 в НК, за учредяване право на строеж, поправен с нотариален акт № 68, том IV, рег. № 08955, дело № 605 от 2017 г. на нотариус М.К. № 200 в НК, ведно със законната лихва върху посочената сума от 24.10.2022 г. - подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД оспорва изцяло по основание и размер исковата молба, в депозирания отговор по реда на чл. 131 ГПК. Възразява, че е изтекла в негова полза погасителна давност. Възразява, че клаузата на т. 3.2 от нотариалния акт е нищожна, защото е налице „отказ“ от невъзникнало право. Сочи, че имотите, за които ищците са запазили право на строеж, са завършени и предадени без възражения. Сочи, че Д.

Й. Й. се е разпоредил с имотите и не може да претендира обезщетения, във връзка с договора за учредяване на право на строеж. Поддържа, че няма вина за забавата, а обективно е имало забава на експлоатационното дружество „ЧЕЗ Разпределение“ АД. Излага подробни възражения относно недължимостта на сумите в отговора.

3

Третото лице помагач „Електроразпределителни мрежи запад“ АД, ЕИК 130277958 оспорва исковата молба, като неоснователна, по подробни съображения в отговора.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл. 235 ГПК, намира за установено следното:

Видно от т.I.3.2 и сл. от нот. акт № 41 от 24.08.2017 г., том IV, peг. № 08457, дело № 581/2017 г. на нотариус М.К. № 200 в НК, за учредяване право на строеж, поправен с нотариален акт № 68, том IV, рег. № 08955, дело № 605 от 2017 г. на нотариус М.К. № 200 в НК, страните по договора за суперфиция са постигнали съгласие строителят - приемател (ответното дружество) да предаде на учредителите (ищците), обектите, върху които те ще придобият изключителна собственост, описани в нотариалния акт, в следния вид: на шпакловка, замазка, окабеляване за СОТ, пожароизвестяване, интернет и телевизия, и домофонна инсталация. Страните изрично са постигнали съгласие, че строителят няма да извърши посочените в т. 3.2 СМР, а именно: настилка спални – естествен дъбов паркет, настилки коридори – естествен камък; настилки дневни – естествен паркет, бани и тоалетни – фаянс по стени, подова настилка – гранитогрес (теракот), монтиран моноблок, мивка, интериорни врати – с естествен фурнир, отопление – термопомпено, за което следва да заплати посочените в т. 3.2.2 – 3.2.4 суми на ищците, които са предмет на настоящето производство, след приспадане на извършени плащания от ответното дружество.

Съгласно чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите, трябва да се търси действителната обща воля на страните. Съдът намира, че уговорката в т.3.2 от нотариалния акт не е нищожна и не представлява отказ от право, както се сочи в отговора на исковата молба, а представлява договореност между страните, посочените СМР, които поначало следва да се извършат от строителя, съобразно договора, да се заплатят на учредителите (суперфициари) и същите да бъдат извършени за сметка на суперфициента. Подобна уговорка не противоречи на закона или добрите нрави, а напротив, обичайно е да се постигне такова съгласие, в случай че строителят не желае сам да извърши определен вид договорени СМР при строителство, те да са за негова сметка, още повече, че същите касаят вътрешния дизайн на апартаментите, а не грубият строеж на сградата.

Обстоятелството, че е налице двустранно подписан протокол за приемане на СМР, няма отношение и е неотносимо, касателно поетото в нотариалния акт задължение за заплащане на посочените видове СМР от ответното дружество, респ. извършването им за негова сметка. Ирелевантно е и обстоятелството, че Д. Й. Й. се е разпоредил с имотите, доколкото по облигационното правоотношение по договора за изработка, обективиран в нотариалния акт, кредитор е именно суперфициара.

Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност, защото на общо основание паричното вземане се погасява с изтичането на пет години, по аргумент от чл. 110 ЗЗД.

Съгласно чл. 20а от ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.

Ето защо, ответното дружество дължи заплащане на посочените суми в т. 3.2 и сл. от 4 нотариалния акт на ищците, и исковете за признаване за установено, че АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК 130244812, дължи на Д. Й. Й. , сумата от 28070 лв., представляваща стойността на отпадналите работи по апартаменти № 10 и № 11 и на А. Н. Н. и М. Р. П. – Н.а, при равни квоти сумата от общо 36580 лв., следва да бъдат уважени изцяло.

Видно от съдържанието на т.VII от нот. акт № 41 от 24.08.2017 г., том IV, peг. № 08457, дело № 581/2017 г. на нотариус М.К., рег. № 200 в НК, за учредяване право на строеж, поправен с нотариален акт № 68, том IV, рег. № 08955, дело № 605 от 2017 г. на нотариус М.К. № 200 в НК, при забава на строителя-приемател да предаде с разрешение за ползване в срока по чл. 3.3., започва да тече двумесечен гратисен период, през който не се дължи неустойка, като след изтичането му строителят дължи неустойка в размер на по 10 000 евро за всеки учредител, а за всеки просрочен месец по 2000 евро.