Решение № 124 от 29.06.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. **, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Р. Петрова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно наказателно дело № 20261420200337 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Н. И. от гр.**, ЕГН **********, срещу Наказателно постановление (НП) №24-1795-000018/24.02.2026г. , издадено от Началник сектор в ОДМВР **, РУ **, с което за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.178д от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 102,26 евро/200 лв./и на основание Н-ба № Iз-2539/17.12.2012г.на МВР са му отнети общо 10 точки.

В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно - издадено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и целта на закона.Излага се,че ставало въпрос за недоразумение.Жалбоподателят пътувал винаги със съпругата си,на чието име имало издаден инвалиден стикер,и винаги паркирали на места,определени за инвалиди.

Двамата живеят във Врачанските лозя. В конкретния случай бил паркирал на място определено за инвалиди, за да закупи лекарства от аптека за себе си и за съпругата си.

Иска се отмяна на обжалваното НП. Не се претендират разноски.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата, така както е подадена .

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата. В съпроводителното писмо до РС **, с което е представена административната преписка, се моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Прави се 1 възражение при евентуално уважаване на жалбата за присъждане на адвокатско възнаграждение под предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимум. Не претендира разноски.

Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и против акт от категорията на обжалваемите .НП. Разгледана по същество депозираната жалба се явява неоснователна.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3529981/02.02.2026г., за това, че на 21.01.2026г.около 13.05ч. в гр.**,ул.“**“до № 31 паркира личния си л.а. м.** с рег.№ ****** на място определено за ППС обслужващо хора с трайни увреждания без да има право на това. Отразено е в акта,че забраната за паркиране е въведена с пътен знак Д21,а също е отразено и,че за нарушението е съставен фиш с.G T № 17610403 в отсъствие на водача.Тъй като жалбоподателят не бил съгласен с издадения фиш,срещу който постъпили възражения вх.№ 179500-1068/26г.проверяващите съставили и издали цитирания го горе акт.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя,връчен му е лично ,и същият не е правил възражения по него.

Посочено е в акта,че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.98 ал.2 т.4 ЗДвП,която разпоредба гласи:“ Освен в случаите по ал.1 паркирането е забранено на места,определени за хора с трайни уреждания“ или жалбоподателят според отразеното в акта се явява лице,което без да има това право паркира на място,определено за ПС,обслужващи хора с трайни увреждания или за ПС,приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания“.“

След съставяне на акта било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с описана идентична фактическа обстановка като в акта, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.178д от ЗДвП е наложена глоба в размер на 102,26 евро /200 лева/ . Последната разпоредба гласи: „Наказва се с глоба в размер 200 лв. лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания“.

Или в конкретния случай жалбоподателят е санкциониран за това,че на посочената дата,място и време е паркирал собственото си МПС на място ,определено за ПС,обслужващи хора с трайни увреждания или за ПС приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. Няма спор, че на името на жалбоподателя няма издаден инвалиден стикер /карта за паркиране на хора с трайни увреждания/.Такъв има издаден на името на съпругата на жалбоподателя – Мая И.а,доколкото този факт не се оспорва от противната страна/стр.4/. Безспорен е и фактът, че на посочената дата и място жалбоподателят е бил паркирал превозното средство и без да постави на определеното за това място инвалидната карта/стикер/ на съпругата си.

2

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства,вкл.и от изявленията на жалбоподателя,който не оспорва изложената фактическа обстановка.

По делото са приети и съответно приложени следните относими писмени доказателства: (НП) №24-1795-000018/24.02.2026г.,АУАН GA № 3529981/02.02.2026г., Ф и ш с.G T № 17610403, карта за паркиране на хора с трайни увреждания, молба от жалбоподателя от 22.1.2026г., уведомление по чл.186 ал.3 ЗДвП, сведения – 3 бр.,справка за нарушител-водач, заверено копие от заповед №8121з-1632/ 02.12.2021; копие от заповед № 369з-189-25.01.2022г. Писмените доказателства не се оспорват от страните, същите са еднопосочни и кореспондиращи си, поради което съдът ги кредитира изцяло.

В хода на делото са събир а н и и гласни доказателства. Според св. Ст.Т. – актосъставител и К.Ц.-свидетел на нарушението, жалбоподателят бил санкциониран за отразеното в АУАН и НП нарушение. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, които споделят свои непосредствени впечатления. Същите са незаинтересован от изхода на делото и добросъвестно депозираха показания,които се подкрепят и от писмените доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното: Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок, и срещу акт от категорията на обжалваемите-НП, поради което се явява процесуално допустима. Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент от чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон в обжалвания санкционен акт. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.НП формално е редовно от външна страна и съдържа задължителните реквизити, предвидени в ЗАНН. В хода на администривно-наказателния процес не са допуснати съществени процесуални нарушения,които да злепоставят интересите на жалбоподателя и правото му на защита.

От доказателствения материал по безспорен и категоричен начин се установява,че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.98 ал.2 т.4 ЗДвП,като въпреки забраната за това е паркирал на място,определено за ПС,обслужващо хора с трайни уреждания или увреждания. за ПС, приспособено и управлявано от хора с трайни

Деянието е извършено виновно.Съгласно правната теория, вината има две основни форми- умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми - небрежност и самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая 3 такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние - нарушение на чл. 92 ал.2 т.4 ЗДвП, водачът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 178д ЗДвП. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване,както и преди да предприеме каквато и да е маневра,вкл.паркиране ,е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т.ч. дали отговаря на условията за паркиране на места,определени за ПС,обслужващи хора с трайни увреждания.

Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 178д от ЗДвП, според която се наказва с глоба в размер 200 лв. лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.В случая законосъобразно е определено административното наказание по вид и размер, минимално предвидено в закона ,поради което съдът не обсъжда въпроса относно индивидуализация на наказанието. Доколкото нарушението не се отличава по своята степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид, настоящият състав приема, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, въпреки, че не се и излагат подобни доводи. От обективна страна нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни нарушения от същия вид, нито обществената му опасност е явно незначителна, нито са налице многобройни и смекчаващи обстоятелства при извършването му.

При извеждане на горните изводи относно наличието на извършено нарушение, съдът има предвид и разп. на чл.189 ал.2 ЗДвП,според която редовно съставените актове по този закон се ползват с материална доказателствена сила до доказване на противното.Материалната доказателствена сила на акта не е оборена в конкретния случай,тъй като обратно на отразеното в него не е установено.Напротив,налице са доказателства именно в подкрепа на отразените в акта факти и обстоятелства.

С оглед изложеното вмененото на жалбоподателя обвинение за извършено нарушение по смисъла на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП се явява съставомерно и доказано, което от своя страна, при липса на допуснати процесуални нарушения води и до законосъобразност и на атакуваното наказателно постановление.

С оглед изложеното жалбата против НП се явява неоснователна. Като такава следва да се остави без уважение, като НП се потвърди.

При този изход на делото на ответника се дължат разноски,но такива не се претендират.

Водим от горното, на основание чл.63 ал.2 т.5 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) №24-1795-000018/ 24.02.2026г. , издадено от Началник сектор в ОДМВР **, РУ **, с което за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от 4

ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.178д от ЗДвП, на жалбоподателя И. Н. И. от гр.**, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 102,26 евро/200 лв./. и на основание Н-ба № Iз-2539/17.12.2012г.на МВР са му отнети общо 10 точки.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. ** в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – **: _______________________

5