Решение № 3896 от 08.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3896 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Ина Бр. М.а при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20251100513130 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. И. Н. срещу Решение № 6191/07.04.2025 г. по гр.д. № 70125/2023 г. по описа на Софийски районен съд, в частта, в която е определен режим на лични отношения на бащата Д. О., роден на ******** г. в Чешка република, с детето Р.Д. О., роден на ******** г., по десет дни в края на всеки три последователни месеца, когато бащата има право да заведе детето в Чешка република, като в този период не се прилага останалия режим на лични контакти. В жалбата са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната час, твърди се същото да не е съобразено с необходимостта малолетният да посещава детско заведение, а в близко бъдеще и учебно заведение. Желае отмяна на решението в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Д. О. не е подал отговор, на въззивната жалба.

Д. О. е депозирал въззивна жалба срещу Решение № 6191/07.04.2025 г. по гр.д. № 70125/2023 г. по описа на Софийски районен съд, в частта, в която упражняването на родителската отговорност по отношение на детето Р. е възложено на майката Е. И. Н.. Желае отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго такова, с което родителките права по отношение на малолетния Р. да бъдат предоставени нему, а на майката да бъде определен разширен режим на лични отношения. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Е. И. Н. е подала отговор, в който застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба на насрещната страна.

В отговора на въззивната жалба Н. е изложила съображения за неправилност на първоинстанционното решение в частта за режима на лични отношения на бащата с детето по време на пролетната ваканция и продължителността на контакта помежду им през лятната ваканция, през коледната ваканция и за периода 24.12-28.12.

При определяне на режима на лични отношения съдът не е обвързан от конкретните искания на страните. Съдът, сезиран със спора за родителската отговорност и режима на лични контакти с детето, с решението си постановява това, което приема за законосъобразно и целесъобразно за регулирането на тези отношения, предвид установените по случая обстоятелства, съобразявайки законовите критерии и възложените му функции по силата на националните и международни нормативни разпоредби служебно да следи за защитата на най-добрия интерес на детето и може да постанови начин на упражняване на родителските права, респ. на осъществяване на личен контакт, различен от поискания от страните (ТР от 27.06.2024 г. по тълк.д. № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС).

По горните съображения и доколкото с въззивните си жалби страните са сезирали съда с въпросите за родителската отговорност и режима на лични отношения регламентирани от първоинстанционния съд, то допълнителните изявления в отговора на въззивната жалба на Н. относно този режим нямат характер на насрещна въззивна жалба.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страни, притежаващи правен интерес от обжалването, и са насочени срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, приема за установено следното:

С Решение № 6191/07.04.2025 г. по гр.д. № 70125/202г. по описа на Софийски районен съд, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение на детето Р.Д. О. е предоставено на неговата майка Е. И. Н., при която е посочено то да живее, определен е режим на лични отношения на бащата Д. О. с детето (бащата има право да вижда и взема детето при себе си всека първи и трети петък на месеца от 18.00ч. до 18.00 ч. в неделя с преспиване; тридесет дни /последователни или на два пъти по петнадесет дни/ през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата, като родителите се задължават да уговорят времето на лични отношения през лятото в срок до 31май; всяка четна година - по време на пролетната ваканция, с време и продължителност опредЕ. от МОН за съответната година, за времето от 10.00 ч. на първият ден от ваканцията до 19.00 ч. на последния ден; всяка четна година от 10.00 ч. на 24-ти декември до 19.00 ч. на 28-ми декември; от 10.00 часа на 29-ти декември на всяка нечетна година до 19.00ч. на последният ден на Коледната ваканция, опредЕ. от МОН за съответната нечетна година; всяка нечетна година от 10.00 ч. на Разпети петък до 19.00 ч. на Светлия Понеделник; както по десет дни, в края на всяеси три последователни месеца, когато бащата има право да заведе детето в Чехия, като в този период не се прилагат останалия режим на лични 2 контакти, бащата има право и да присъства на рождения ден на детето, както и то да прекарва при него на неговия рожден ден – 30. юли за времето от 17 до 21 часа) и бащата е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 12.03.2024 г.

(датата на депозиране на насрещната искова молба) до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане и е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка на детето. Първоинстанционният съд е заместил на основание чл.127а СК, във вр. с чл.76, т. 9 ЗБЛД, съгласието на майката Е. И. Н.за пътуване на малолетното дете Р.Д. О., извън пределите на Република България, придружаван от неговия баща Д. О. или от определено от него трето лице, до държавите-членки на ЕС, както и до Република Чехия, за неограничен брой пътувания, несъвпадащи по време и продължителност с определения на бащата режим за лични контакти с детето и без да се променя местоживеенето му в Република България, за срок от седем години, също е заместил съгласието на майката за издаването на паспорт, по реда на ЗБЛД на детето Р., представлявано от неговия баща и законен представител Д. О. за срок от седем години и е допуснал предварително изпълнение на решението в частта на произнасянето по чл.127а СК. С първоинстанционното решение Д. О. е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса от 342 лева върху определения размер на издръжката.

От представения пред първоинстанционния съд дубликат на удостоверение за раждане от 21.11.2023 г. на Столична община – район „Възраждане“ се установява, че страните са родители на родения на ******** г. Р.Д. О..

Не е спорно в производството, че страните не са сключвали граждански брак, не съжителстват заедно и детето живее при майката.

При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК / ред.ДВ, бр. 100 от 2010 г./ от въззивния съд въззивник и въззиваема страна Е. И. Н. споделя, че сама отглежда сина си Р., двамата живеят в апартамент в столицата, който разполага със обособена самостоятелна стая за малолетния. При отглеждането на детето е уверена, че може да разчита на цялото си разширено семейство, включително на своите родители и брат, които живеят същия град.

Декларира месечен доход около средния за страната, който сочи, че й позволява да покрива своите и на сина си нужди. Посочва трудова ангажираност при четиричасов работен ден единствено в делнични дни и гъвкав график, които й позволява да се съобразява с нуждите на детето. Споделя за конфликтни отношения с бащата, породени от подавани срещу нея сигнали пред различни органи в страната, макар да не ограничава контактите му с малолетния Р., както и за опита за очернянето й, включително пред детето. Разказва за протИ.законно задържане, без нейно знание и съгласие, на малолетния от бащата в Чешка република за период от тридесет и пет дни, с което е нарушен образователния процес на малолетния. Заявява желание бащата да участва пълноценно в жИ.та на подрастващия, включително като го взима и води на детска градина и настоява за проява на по – отговорно отношение от страна на този родител. Намира за подходящ режим на бащата, който включва възможност два пъти месечно да взима детето от детска градина в четвъртък, като двамата 3 прекарат време заедно до понеделник на следващата седмица. Счита, че тя следва да упражнява родителската отговорност, базовото местоживеене на подрастващия да е при нея в страната, като на другия родител се предостави възможност да води детето до Чешка република, включително и за контакти с разширеното семейство на Р. по бащина линия.

При изслушването от въззивния съд въззиваема страна и въззивник Д. О. споделя, че от три години живее в страната заради сина си Р.. Обитава двустаен апартамент в комплекс „Сентръл парк“ в с.Нови хан. Посочва, че е управител на дружество, което отдава имоти в Чешка република и ръководи този процес дистанционно. Твърди, че в първите две години след раждането на детето с майката са живели съвместно и той е осигурявал издръжката на семейството. Посочва, че желае да упражнява родителските права по отношение на детето, изразява готовност да установи местоживеенето му в Чешка република, където стандартът на жИ.т е по – висок и където притежава замък. Посочва, че желае заедно с детето да посещават Република Италия, където притежава къща близо до морето и да ходят заедно до Република Гърция. Намира за подходящо определяне на разширен режим на лични отношения на Р. с неговата майка. Евентуално претендира по – широк режим на лични отношения за себе си с детето. В случай, че родителската отговорност бъде предоставена на майката заявява намерение да осъществява режима си на лични контакти с детето в Република България с възможност заедно с Р. да пътуват до Чешка република, където са роднините му. Посочва, че двамата с подрастващия разговарят помежду си на чешки.

Заявява месечен доход от дейността си държавата по произход в размер на 4 000 евро.

Въз основа на заключението на приетата от въззивния съд Съдебна психологична и психиатрична експертиза (СППЕ) се установява, че страните притежават базов родителски капацитет и са способни да полагат грижи за детето Р. съобразени с възрастта му и основните му потребности. Родителският капацитет при всеки от двамата притежава различни особености. Майката демонстрира висока степен на ангажираност, последователност и способност да осигурява ежедневна грижа, стабилна среда и удовлетворяване на базовите потребности на детето, чиито нужди добре познава, като тя е основният грижещ се родител и осигурява непрекъснатост в отглеждането. При нея се наблюдава силна негативна реакция спрямо бащата, част от която достига до детето. Бащата също демонстрира ангажираност и способност за полагане на грижи, като поддържа емоционална връзка с детето, осигурява структурирани и съдържателни контакти с него, проявява чувствителност към сина си и стремеж за близост с него. При този родител експертите са установили подценяване или недооценяване на значението на родителския коонфликт за вътрешното състояние на детето, като акцентът при него е върху това какво прави с детето, отколкото как то преживява ситуацията между възрастните.

При никоя от страните не се установяват данни за психично заболяване или състояние, което да поставя детето в риск. Основният рисков фактор за Р. експертизата свързва с високото нИ. на конфликт между родителите, включващ взаимни обвинения, липса на координация и въвличане на детето в техните отношения.

Детето Р. О. има изградена и съхранена емоционална връзка и с двамата родители.

4

Връзката с майката е по-силно изразена като фигура на сигурност, грижа и ежедневна подкрепа. Детето я възприема като основен родител, към когото се обръща при нужда от успокоение и насочване. Връзката с бащата е също налична и съдържателна, свързана с игра, съвместни дейности и положителни преживявания. Детето възприема и двамата родители като значими фигури в жИ.та си и изразява желание да поддържа връзка и с двамата.