Решение № 1583 от 24.04.2019, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 12328/2018
- Вид
- Решение № 1583
- Подписан
- 24.04.2019
- В сила
- 28.05.2019
- Състав
- МАРИЯ ДИМИТРОВА ЛИЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 43, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1583 Година 24.04.2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХIII граждански състав На десети април две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: ПЕТЯ МУТАФЧИЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12328 по описа за
2018 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК................седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез .. Д...Н..., против Н.Г.М.
ЕГН **********,***, чрез назначен ........
В. Т..., с която се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, към ответника, на следните суми, както следва:
1. главница в размер на 745,80 лв., представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. -30.04.2017 г.
2. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.07.2016 г. - 28.01.2018 г. в размер на 79,40 лв.
3. законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.01.2018 г.) до пълното изплащане на задължението, както и
4. направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК в общ размер от 75,00 лв.
5. деловодните разноски по настоящото производство, вкл. платените държавни такси и депозити за вещи лица, както и определеното от съда юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК
С исковата си молба ищецът твърди, че „ЕВН България Топлофикация" ЕАД, в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл. 126, ал.1 и чл. 129 от Закона за енергетиката (ЗЕ), било единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.
Съгласно чл.
150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявало при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на дружеството, www.evn.bg ) влизали в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
По силата на
Раздел II от Общите условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди (ОУ), „ЕВН България Топлофикация" ЕАД било длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
По силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответника Н.Г.М., като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П....., бул. „Б.. № ... ет..., ап...., имал качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ, бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят.
Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна енергия дължали на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД обезщетение, в размер на законната лихва от деня на забавата.
В изпълнение на законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие, ищцовото дружество доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия - „Техем Сървисис" ЕООД, разпределил за имота на ответника топлинна енергия за отопление, топлинна енергия за гореща вода, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на обща стойност 825,20 лв., включваща главница в размер на 745,80 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.07.2016 г. - 28.01.2018 г., в размер на 79,40 лв.
Начислената на ответника топлинна енергия, била доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и по-специално разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (НТ), като доставеното в процесния имот количество топлинна енергия се отчитало от служители на тьрговецът, извършващ дяловото разпределение на топлинна енергия, в началото и края на всеки отоплителен сезон, по показанията на монтираните в имота водомер за БГВ и апартаментен топломер.
За събиране на посочените по-горе суми, на ... депозирали пред Районен съд - гр.
Пловдив, Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. дело № 1451/2018 г., по описа на XVIII гр. състав. Със Заявлението, освен цитираните по-горе суми, претендирали ответника да бъде осъден да им заплати и законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2018 г., както и сумата от 75 лв., представляваща деловодни разноски, а именно платената държавна такса в размер на 25 лв., по чл. 12 от ТДТКССПГПК, както и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В определения от съда срок не било постъпило възражения от длъжника, но тъй като същият е бил призован при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът указал, съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, че заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си, когато Заповедта е била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което ищцовото дружество подало искова молба в срока по чл. 415 от ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ Н.Г.М., чрез назначения му ...........
В. Т..., с отговора на исковата молба заявява, че оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.
Твърди, че относно претендираната главница следвало да се вземе предвид, че съгласно чл. 140а от Закона за енергетиката общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределяло за: горещо водоснабдяване и за отопление. От своя страна Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, съгласно чл.
142, ал. 2 от Закона за енергетиката се разделяло на: 1. топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация: 2. топлинна енергия за отопление на общите части и 3. топлинна енергия за отопление на имотите. Освен това топлопреносното предприятия начислявало на потребителите си и заплатената от него съгласно чл. 139в ал. 3, т. 5 цена на услугата дялово разпределение на предприятието по чл. 1396 ЗЕ.
Освен казаното съгласно чл. 155 от Закона за енергетиката цената на топлинната енергия се заплащала периодично на месечни вноски.
От изложеното следвало, че ищцовата страна следвало да индвивидуализира предмета на спорното право като посочи размера на претендираните суми месечно и по посочените по - горе компоненти.
Най-малко последното се налагало от фактическата възможност предоставена от чл. 153, ал. 2 ЗЕ на потребителите в сгради етажна собственост да се откажат от потреблението на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване. В този ред на мисли за ответника било напълно неясно плащането на какъв вид топлинна енергия в сграда - етажна собственост, съгласно класификацията извършена в чл. 140а от Закона за енергетиката. Това затруднявало реализирането на процесуалната му защита.
По отношение на претендираното мораторно обезшетение:
Относното посочената в исковата молба сума в размер 79,40 лв.
„представляваща законна лихва за забава от 02.07.2016 до 28.01.2018 г." отново били изправени пред пълна неяснота относно формирането й. Обезщетението по чл.
86, ал. 1 ЗЗД се дължало само при забавено изпълнение, а задълженията на потребителя на толинна енергия били периодични, т.е ищецът следвало да претендира обезщетение за неизпълнение на договорно задължение от датата на падежа на всяко едно от тях. Освен това, абсолютно неясен бил критерият, на базата на който за начална дата, от която бил начислен размерът на обезщетението, била определена датата 02.07.2016 г.
Заявява, че ответникът не е притежавал качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката през посочения в исковата молба времеви отрязък /м.05.2014 г. - м.04.2017 г./, поради което не дължал на ищцовата страна процесните вземания, за които топлофикационното дружество се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение.
В условията на евентуалност, само в случай, че съдът прецени, че между страните за исковия период е било налице облигационна обвързаност, то оспорва ищцовата страна да е доставила претендираните количества топлинна енергия.
Оспорва изправността на уредите за измерване на топлинната енергия и съответствието им с утвърдените за целта еталони. Специалният закон утвърждава предположение, че в рамките на двугодишен срок след еталонната проверка съоръжението е в състояние да съхрани измервателната си способност. По делото липсва документ, удостоверяващ резултата от преминатата проверка Прави възражение, че е налице неизпълнение от страна на топлопреносното предприятие на задължение, което му е вменено с чл. 78 от Наредба № 16-334/0604.2007г. за топлоснабдяването.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено следното:
Видно от представеното по делото ч.г.д. № 1451/2018 г. по описа на ПРС, ХVIIІ гр. с. се установява, че към момента на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд – Пловдив, ищеца бил претендирал от ответника сума в размер на 745,80 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя топлинна енергия находящ се в гр. П...., бул. Б.. №..., ет..., ап... за периода 02.07.2016 г. – 28.01.2018 г.; 79,40 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 02.07.2016 г. - 11.04.2017 г., законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 29.01.2018 г., до окончателното изплащане на задължението; разноски в общ размер от 75,00 лв.
Ответника не е бил открит на адреса и заповедта за изпълнение е била връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, което е наложило предявяване на настоящия установителен иск.
В предявеното исково производство ищеца е представил в заверен препис Препис – извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия за клиентски номер ********** с потребител Н.Г.М..
Представена е справка за доставена топлинна енергия за клиент № ********** с потребител Н.Г.М..
По делото е приложена Декларация по чл.14 от МДТ, от която се установява, че ответника Н. Г.. М. е декларирал имота, находящ се в гр. П.., бул. „Б.." № ..., ет..., ап..... като собственик.
От заключението на вещото лице В.И.Ш. по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че през процесния период 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. АС обслужваща жилищния блок находящ се в гр. П..., бул. „Б..." № ..., ет..., ап... е работила като е подавала топлинна енергия само за битова гореща вода.
Установява се от вещото лице, че през процесния период 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г., в ап.2 всички отоплителни тела тип радиатор са били отсъединени от топлопреносната мрежа в блока. Отопляемият обем на имота е 153 куб.м., а през имота на ответника преминавал 1 бр. щранг лира с мощности 587 W, а консумираната ТЕ от същата не се отчита с ИРУ. Твърди се, че през процесния период в имота нямало монтирани ИРУ.
Имало монтиран водомер за топла вода, с изтекла метрологична годност през 2012 г. , като количеството потребена ТЕ за БГВ на същия се начислявала за 1 бр. лица по 140 л./денонощие. Твърди, че за имота на ответника били приложени изискванията на т. 6.7. във вр. с т.6.5 от Методиката за дяловото разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост, приложение към чл.61 ал.1 от Нар.
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването за 1 бр. щранглира – по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло, както и за БГВ на 1 бр.лица по 140 л./денонощие. Твърди се, че начинът на разпределение и начисляване на потребена от ответника ТЕ съответствал на специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите за ТЕ.
Разпечатката съдържа 52 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/939281e7-3d49-486b-81fc-9881b3b97e87