Решение № 3331 от 21.11.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3331 гр. София, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100500922 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 4466/07.12.2021 г., постановено по гр. д. № 31038/21 г. по описа на СРС, 27 състав, е отхвърлен предявения от „К.**“ ЕООД, ЕИК: ****, срещу „С.в.“ АД, ЕИК: ****, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата от 1250 лв., представляваща част от обща сума в размер на 6482,03 лв. – главница по изпълнителен лист от 08.01.2016 г., издаден по гр. д. № 23526/12 г. по описа на СРС, 72 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20218380401755 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ.

Постъпила е въззивна жалба от „К.**“ ЕООД срещу решение №

4466/07.12.2021 г., постановено по гр. д. № 31038/21 г. по описа на СРС, 27 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че давността е била прекъсната с подаването на молба за образуване на изпълнителното дело.

Твърди, че към 12.02.2021 г. /датата, на която е изтекла давността за 1 вземането на взискателя/ „С.в.“ АД не е предприела никакви годни действия по изпълнителното дело, които да доведат до прекъсване на давността, освен подаването на молба за образуването му на

27.01.2021 г. Поддържа, че молбата за образуване на изпълнителното дело не води до прекъсване на давността за процесното вземане. Твърди, че в молбата за образуване на изпълнителното дело не е посочен изпълнителен способ, който съдебният изпълнител да предприеме, нито е налице възлагане за извършване на изпълнителни действия от частния съдебен изпълнител по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ. Поддържа, че молбата за образуване на изпълнително дело, в която не е посочен изпълнителен способ, нито е налице редовно възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, подлежи на връщане като нередовна, а пропускът на частния съдебен изпълнител да я върне, не следва да води до неблагоприятни правни последици за ищеца. Счита, че не може да се приеме, че молбата за образуване на изпълнителното дело води до прекъсване на давността.

Посочва, че дори и да се приеме, че молбата за образуване на изпълнителното дело е редовна, то не може да се приеме, че с подаването й е налице прекъсване на давността. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи иска. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „С.в.“ АД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Поддържа, че с молбата за образуване на изпълнителното дело е налице възлагане на частния съдебен изпълнител да определи изпълнителния способ и да го приложи срещу длъжника. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че с молбата за образуване на изпълнителното дело, с която взискателят е възложил на съдебния изпълнител да извършва принудителни изпълнителни действия спрямо длъжника, съответно въз основа на възлагането са извършени конкретни изпълнителни действия, е налице прекъсване на давността с предприемането на действията, като прекъсването следва да се счита за настъпило с обратна сила, тъй като поискването е преди давността да е изтекла. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

2

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищецът „К.**“ ЕООД твърди, че с влязло в сила на 05.12.2015 г. решение от 30.07.2015 г., постановено по гр. д. № 23526/12 г. по описа на СРС, 72 състав, е признато за установено, че дължи на „С.в.“ АД сумата в размер на 6482,03 лв., представляваща главница за доставена питейна вода и В и К услуги за периода от 10.04.2009 г. до 14.03.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 14.05.2012 г. до изплащане на вземането, както и 275,72 лв.

– разноски по делото. Посочва, че на 08.01.2016 г. е бил издаден изпълнителен лист на основание влязлото в сила решение от 30.07.2015 г. по гр. д. № 23526/12 г. по описа на СРС, 72 състав. Твърди, че на 27.01.2021 г. ответното дружество „С.в.“ АД е подало молба за образуване на изпълнително дело, въз oснова на която е било образувано изпълнително дело № 20218380401755 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ и с район на действие – СГС. Поддържа, че процесната сума не се дължи, тъй като е погасена по давност. Твърди, че решението е влязло в сила на 05.12.2015 г., като срокът на новата давност е 5 години, считано от датата на влизане в сила на решението, на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Посочва, че с оглед Закона за мерките и действията по време на извънредното положение за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. погасителната давност е спряла да тече, но към датата 12.02.2021 г. е била изтекла. Твърди, че към датата 12.02.2021 г. взискателят „С.в.“ АД не е бил предприел никакви годни действия по изпълнителното дело, които биха довели до прекъсване на давността, освен подаването на молба за образуването му на 27.01.2021 г. Поддържа, че в молбата за образуване на изпълнителното дело не е бил посочен изпълнителен способ, нито е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, поради което погасителната давност не е прекъсната. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1250 лв., представляваща част от обща сума в размер на 6482,03 лв. – главница по изпълнителен лист от 08.01.2016 г., издаден по гр. д.

№ 23526/12 г. по описа на СРС, 72 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20218380401755 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ. Претендира разноски.

Ответникът „С.в.“ АД оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че процесното вземане е установено с влязло в сила решение и преди изтичане 3 на установената в закона петгодишна давност е образувано изпълнително производство за събиране на вземането, при съобразяване на обстоятелството, че в периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. погасителната давност е спряла да тече съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Твърди, че молбата за образуване на изпълнителното дело е прекъснала течението на давността, тъй като съдържа упълномощаване на ЧСИ по чл. 18 ЗЧСИ да избере способ за изпълнение. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Не се спори между страните по делото, а и от изпълнителен лист от 08.01.2016 г., издаден по гр. д. № 23526/12 г. по описа на СРС, 72 състав, се установява, че на основание влязло в сила на 05.12.2015 г. решение от 30.07.2015 г. по гр. д. № 23526/12 г. по описа на СРС, 72 състав, „К.**“ ЕООД е осъден да заплати на „С.в.“ АД сумата в размер на 6482,03 лв., представляваща главница за доставена питейна вода и В и К услуги, за периода от 10.04.2009 г. до 14.03.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 14.05.2012 г. до изплащане на вземането, както и 275,72 лв. – разноски по делото.

С молба с вх. № 06029/27.01.2021 г. взискателят „С.в.“ АД е поискал от ЧСИ М.Б. да образува изпълнително дело срещу длъжника „К.**“ ЕООД за принудително събиране на сумите по изпълнителен лист от 08.01.2016 г., издаден по гр. д. № 23526/12 г. по описа на СРС, 72 състав. С молбата за образуване на изпълнителното дело е възложено на ЧСИ М.Б. на основание чл. 18 ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника във връзка с установяване на способ за удовлетворяване на вземането, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определи начина на изпълнение, както и да бъде пазач на описаното имущество, както и на даденото в обезпечение имущество.

На 15.03.2021 г. на длъжника „К.**“ ЕООД е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 17790/26.02.2021 г. по изп. дело № 20218380401755 по описа на ЧСИ М.Б.. В поканата е посочено, че е наложен запор върху вземанията на длъжника, както и че е наложена възбрана на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

От представените като доказателства по делото запорни съобщения с изх. № 17792/26.02.2021 г., № 17796/26.02.2021 г., № 17794/26.02.2021 г., № 4

17795/26.02.2021 г. и № 17793/26.02.2021 г. по изп. дело № 20218380401755 по описа на ЧСИ М.Б. се установява, че на 05.03.2021 г. е наложен запор върху банковите сметки на „К.**“ ЕООД в „Банка ДСК“ АД, „Инвестбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Юробанк България“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД.

От представеното като доказателство по делото искане за вписване на възбрана с изх. № 17989/01.03.2021 г. върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София по изп. дело № 20218380401755 по описа на ЧСИ М.Б. се установява, че на 05.03.2021 г. е вписана възбрана върху имота в книгите за вписване в Службата по вписванията – гр. София.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

С разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидена възможност за длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на изпълнението, като основава иска си на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е идадено изпълнителното основание.

Предмет на предявения отрицателен установителен иск е установяване 5 на обстоятелството, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист от 08.01.2016 г., въз основа на влязло в сила на 05.12.2015 г. решение от 30.07.2015 г. по гр. д. № 23526/12 г. по описа на СРС, 72 състав, не подлежи на принудително изпълнение, тъй като е погасено по давност.

С оглед направеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност ответникът следва да установи по делото фактите, свързани със спиране или прекъсване на течението на погасителната давност по отношение на вземането, предмет на процесния изпълнителен лист.

В случая, с исковата молба са въведени твърдения от ищеца, че вземането, предмет на принудително изпълнение по изпълнителния лист от 08.01.2016 г., издаден въз основа на влязло в сила решение от 30.07.2015 г., постановено по гр. д. № 23526/12 г. по описа на СРС, 72 състав, е погасено по давност на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД с изтичането на 5 – годишния давностен срок, който е започнал да тече, считано от датата на влизане в сила на решението – 05.12.2015 г., и е изтекъл на 12.02.2021 г. /арг. от § 13 от ПЗР на ЗМДВИП във вр. с чл. 3, т. 2 ЗМДВИП/, тъй като в този период ответникът не е поискал да се предприемат изпълнителни действия, които да доведат до прекъсване на давността.

Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение от кредитора. В случая, изпълнителният лист от 08.01.2016 г. е издаден въз основа на влязло в сила решение от 30.07.2015 г., постановено по гр. д. № 23526/12 г. по описа на СРС, 72 състав.