Решение № 142 от 23.04.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Пазарджик, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500120 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на В.ски районен съд №341 от 23.10.2023г. постановено по гр.д.№20225210101116 по описа на съда за 2022г., ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, че Е. Г. С., ЕГН:

********** от гр. В., ул. „В.Г.“ № 35 дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д-р П.Д.“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 240,62 лв. /двеста и четиридесет лева и 62 ст./-главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 2328880/28.12.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение № 5058/30.09.2022 г. по ч. гр. д. 986/2022 г. на Районен съд В.- 30.09.2022 г., както 39.30 лева обезщетение за забава за периода 21.02.2021г. до 30.09.2022г., като Е ОТХВЪРЛЕН иска за сумата над 240,62 лв. до пълния претендиран размер от 3000 лв. главница, за сумата 527,99 лв. /петстотин двадесет и седем лева и 99 ст./-възнаградителна лихва за периода от 20.02.2021г. до 20.01.2023 г., както и за сумата над 39.30лв обезщетение за забава за периода 21.02.2021г. до 30.09.2022г. до претендирания размер от 1

395,72 лв.

Със същото решение е ОСЪДЕНА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. Г. С., ЕГН: ********** от гр. В., ул. „В.Г.“ № 35 да заплати на Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление гр.

С., бул. „Д-р П.Д.“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, разноски по ч. гр. д. 896/2022г. на РС В. в размер на общо 55,60 лв. /петдесет и пет лева и 60 ст./, съразмерно на уважената част от иска, от които 5,60 лв. /пет лева и 60 ст./ държавна такса и 50,00 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪДЕНА Е , на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. Г. С., ЕГН: ********** от гр. В., ул. „В.Г.“ № 35 да заплати на Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д-р П.Д.“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, разноски по гр. д. 1116/2022 г. на РС В. в размер на общо 132,60 лв. /сто тридесет и два лева и 60 ст. /, съразмерно на уважената част от иска, от които 11,20 лв. /единадесет лева и 20 ст./държавна такса, 21,40 лв. /двадесет и един лева и 40 ст./ разноски за съдебно- счетоводна експертиза и 100,00 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪДЕНА Е на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д-р П.Д.“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, да заплати на Е. Г.

С., ЕГН: ********** от гр. В., ул. „В.Г.“ № 35, разноски по гр. д. 1162/2022г. на РС В. за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 232,16 лв. /двеста тридесет и два лева и 16 ст./.

ОСЪДЕНА Е, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д-р П.Д.“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, да заплати на адв. Д. К.-АК Пазарджик, кантора гр. В., ул. „И.В.“ № 11 адвокатско възнаграждение в размер на 664,38 лв.

С определение №872 от 18.12.2023г. на В.ски районен съд постановено по същото гражданско дело, в производство по чл.248 от ГПК, е оставена без уважение подадената от „Агенция за събиране на вземания ЕАД,

ЕИК203670940, молба с вх.№6031 от 13.11.2023г. за изменение на решение №341 от 23.10.2023г. по гр.д.№1116/2022г. на РК-Пазарджик ,в частта за разноските.

Постановеното решение №341 от 23.10.2023г. на РС-В. по гр.д.

№1116/2022г. по описа на същия съд се обжалва в отхвърлителните му части с въззивна жалба с вх.№6097/2023г. подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /АСВ ЕАД/ в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, а именно в частта с която са отхвърлени като неоснователни предявените от АСВ ЕАД 2 установителни искове срещу Е. Г. С., както следва- в частта за сумата над 240.62лв до пълния претендиран размер от 3000лв главница; за сумата 527.99лв-възнаградителна лихва за периода от 20.02.2021г. до 20.01.2023г.,както и за сумата над 39.30лв обезщетение за забава за периода 21.02.2021г. до 30.09.2022г. до претендирания размер от 395.72лв. В посочените обжалвани части решението се квалифицира като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, неправилно и незаконосъобразно. Като процесуално нарушение на съда се изтъква ,че след указанията на съда и разпределение на доказателствената тежест между страните по доклада по чл.146 от ГПК с определение

№100 от

03.02.2023г.,съдът не е изпълнил служебно задължението си да укаже на ищеца, че не сочи доказателства за изпълнение на задължението от страна на кредитора да предостави процесната сума; че поисканата от ищеца съдебнотехническа експертиза която да установи сключването на договорите още с исковата молба е била отклонена от съда, приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че договорът за потребителски кредит /ДПК/ с №2328880 от 28.12.2020г. е сключен между К. ЕАД и Е. Г. С., а договорът за предоставяне на поръчителство между Ай Тръст ЕООД и Е. Г. С. и договор за поръчителство между Ай Тръст ЕООД и К. ЕАД, сключени по реда на ЗПФУР, без да вземе в предвид, че началният момент на сключване на договора е моментът на предаване на паричната сума, а не самото подписване на договора, като в определението нямало произнасяне по искането за назначаване на СТЕ. Коментира се нормата на чл.157 от ГПК за служебното задължение на съда да се произнесе по допускането и да събере поисканите от страните допустими и относими към предмета на спора доказателства, което било основание за жалбоподателя да иска въззивният съд да предприеме съответните процесуални действия по събиране на съответното доказателство при довод за отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания по чл.146. от ГПК. По отношение противоречието на обжалваното решение с материалния закон жалбоподателят посочва, че съдът неправилно приел, че договорът е сключен при заобикаляне на чл.11 ал.1 т.10. от ЗПК тъй като ГПР не включва поетото от потребителя задължение по договора за предоставяне на поръчителство за заплащане на възнаграждение.

Акцентира се, че заемателят е изявил желание и се е съгласил дружеството Ай Тръст ООД да се задължи солидарно да отговаря заедно с него по ДПК №2328880 при условията посочени в договора за кредит, Приложение 1 към ДПК и договора за предоставяне на поръчителство/ДПП/,като длъжникът не е бил длъжен да сключва ДПП, а е имал възможността да избере задълженията му по представения кредит да бъдат обезпечени като трето лице-поръчител се задължи да отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за кредит.

Акцентира се, че дължимите суми по договора между поръчителя и 3 длъжника не са част от кредитното правоотношение, сключено между кредитора и кредитополучателя, поради което не са включени в общата дължима сума по кредита, съответно в погасителния план, както и размера на ГПР по кредита. Навежда се извода, че договорът за поръчителство е валидно сключен във връзка с процесния ДПК. Оспорват се изводите на съда, че в ДПК не е посочен начинът, по който следва да бъде усвоена сумата и неправилно е приложил чл.17 ал.1 от Общите условия, като в чл.5 от ДПК страните са се споразумели сумата по одобрения кредит се усвоява по посочения в заявлението на кредитополучателя начин. Аргументира се тезата, че сключването на ДПК е извършено въз основа на подробна информация достъпна на уеб адрес с публикувани Общи условия за предоставяне на кредит от разстояние относно реда за кандидатстване за кредит чрез подаване на заявление по образец, като се поддържа, че с исканата, но недопусната от съда СТЕ се цели да се установи отправено ли е искане от заемателя към кредитора за кандидатстване за потребителски кредит.

Коментира се заключението по назначена ССчЕ неотговорило дали ответницата не е избрала начина на предоставяне на сумата по кредита чрез извършено погасяване на задължение по стар заем със сумата от 2759.38лв, а остатъкът до 3000лв преведен на кредитополучателя. Според жалбоподателя, вещото лице по недопусната СТЕ е следвало да изследва всички стъпки по сключването на договора-от подаване на заявлението за кандидатстване за кредит до отпускането му. И че такова е било подадено с посочено от кредитополучателя, че би искал да погаси съществуващо задължение към същия кредитор. Моли да се отмени решението в обжалваните отхвърлителни части и се уважат исковете. Претендира разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната по спора страна. Същата се квалифицира като неоснователна.

Твърди се, че исканата СТЕ не е необходима защото няма оспорване от ответника, че ДПК и договора за поръчителство са сключени между страните по реда на ЗПФУР; че съдът не е лишил ищеца от възможността да докаже изпълнение на задължението от кредитор да предостави процесната сума и че в тази връзка съдът служебно е поставил въпроси към изслушаната ССчЕ; че изводите на съда кореспондират с доказателствата по делото. В тази връзка се анализират изводите на вещото лице по назначената ССчЕ и за неустановеност на получаването и усвояването на сумата по някой от начините посочени в Общите условия и при недоказаност на твърдението на кредитора, че сумата по кредита е послужила за погасяване на стар кредит, защото нямало предвиден такъв начин за усвояване от кредитополучателя на сумата; при неустановеност на извършено плащане от поръчителя към кредитодателя; липса на представени в производството първични счетоводни 4 документи за направени счетоводни операции както и значението на факта, че кредитодателя и поръчителя са свързани лица; липсата на свидетелстващ документ удостоверяващ, че претендираната сума е усвоена от ответника не по начина предвиден в ДПК, а по друг различен начин, договорен допълнително между страните както и липса на свидетелстващ документ удостоверяващ твърдяното плащане от поръчителя на кредитодателя. За процесния ДПК се изтъква, че този договор е рамков, но без в него да е посочена нито сумата, нито срока, нито основните подробности касаещи процесното кредитно правоотношение. Оспорва се направеното доказателствено искане като преклудирано и че експертизата не може да установява съдържанието на един документ. Оспорва наличието на чл.266 ал.3 от ГПК.

Обжалвано е от дружеството с частна жалба и определение №872 от 18.12. 2023г. на РС-В. постановено по гр.д.№1116/2022г. в производство по чл.248 от ГПК като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че в процесния случай не следва да намира приложение Наредба №1 от 09.07.2004г. доколкото би се стигнало до накърняване изискването за справедлив процес съгласно чл.6 от ЕКПЧ, което е недопустим резултат.

Счита, че Наредбата противоречи на правото на ЕС чл.101 и чл.102 ДФЕС и чл.47 от ХОПЕС. Коментира се фактическата и правна сложност на спора и че според страната минималното адвокатско възнаграждение не трябва да е значително по-голямо от това на юрисконсулта. Моли да се отмени обжалваното определение и се редуцира размера на разноските присъдени на насрещната страна като адвокатско възнаграждение.

Постъпил е и писмен отговор от насрещната страна Е. С. чрез адв.К. в който частната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа, че в случая е приложима нормата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. и съдът няма задължение да проверява дали страната е материално затруднена за да може да уговаря съдействие по чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. доколкото се касае за вътрешни отношения между представител и представляван. Акцентира се, че присъденото възнаграждение за адвокат е в минимален размер по наредбата.