Решение № 1514 от 09.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1514 гр. София, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Снежана Бакалова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000503166 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.№302418/06.04.2021 г., подадена от Ц. Т. Ц., против Решение №4232/14.07.2020 г., по гр.д.№5781/2019 г. на СГС, ГО I – 21 състав, с което по иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от „Уникредит Булбанк“АД, се признава за установено, че жалбоподателката дължи на „Уникредит Булбанк“АД сумата от 65 161,14 лв. главница по договор за ипотечен кредит №292/0026/26762260 от 10.04.2014 г., изменен с анекс от 25.05.2015 г., ведно със законната лихва от 26.05.2017 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 217,20 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 14.09.2017 г. до 25.09.2017 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 30.09.2017 г. по гр.д. №67506/2017 г. на СРС, като е осъдена жалбоподателката да заплати на ищеца разноски в размер на 7752,36 лв.

Релевирани са оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, тъй като според разбирането на жалбоподателката, искът по чл.422 във вр. чл.415 от ГПК е следвало да бъде разгледан в производството по гр.д. №67506/2017 г. на СРС с внасяне на делото в открито съдебно заседание, като недопустимо е бил разгледан от СГС като въззивна инстанция, при липса на първоинстанционен съдебен акт. Поддържа се, че установителният иск не е подаден в преклузивния едномесечен срок, и решението е постановено по нередовна искова молба, като ищецът не е доплатил дължимата държавна такса от 2%. На тези основания се иска прекратяване на производството по делото и обезсилване на първоинстанционното решение, както и издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение. Релевирани са и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се да не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, тъй като ипотечният кредит е бил обслужван редовно до 24.01.2018 г., когато е направена вноски от 350 лв., и ответникът не е бил надлежно уведомен за 1 обявената предсрочната изискуемост, като не са обсъждани с длъжника предвидените в Анекс №1/25.05.2015 г. възможности за намаляване на размера на погасителните вноски, разсрочване или предоговаряне в случай на затруднено финансово положение на кредитополучателя. Налице са неравноправни клаузи в договора за ипотечен кредит – т.17 - т.17.1. и т.17.1.1 , т.15.4.4., т.16.3 и т.16.4. Присъдените в полза на ищеца разноски в размер на 7752,36 лв. са прекомерни и необосновани. На тези основания се иска отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част. Иска се от съда да признае за нищожна на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД извършената публична продан на ипотекираното в полза на банката жилище на ищцата, като се дадат указания на банката да създаде условия за доплащане на ипотечния кредит от ищцата.

Въззивната жалба първоначално е била върната от администриращия съд, като просрочена, което разпореждане е отменено с Определение №2225/16.08.2021 г. по ч.гр.д.№1847/2019 г. на САС – 7-ми състав, с което е прието, че въззивната жалба е депозирана в срок. Същата е депозирана от процесуално легитимирана страна с правен интерес, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, с Разпореждане от 15.10.2021 г. по гр.д.№5871/2019 г. на СГС жалбоподателката е освободена на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне на държавни такси и разноски по делото. Ето защо, въззивната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№353607/07.10.2021 г., подаден от „Уникредит Булбанк“АД чрез адв. Н. М.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба. Исковото производство е допустимо, оплакванията за допуснати процесуални нарушения от заповедния съд са неотносими, а по същество са неоснователни. Настъпването на предсрочната изискуемост е въпрос, по който се произнася исковия съд, което е и сторено в мотивите на решението.

Неоснователно е оплакването за присъдените със заповедта за изпълнение съдебни разноски. Неоснователни са оплакванията за ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост. Оплакванията за допуснати нарушения в изпълнителното производство по изп.д.№4496/2017 г. на ЧСИ С. Х. не следва да бъдат разглеждани по същество в настоящото производство, тъй като подлежат на разглеждане по друг процесуален ред, в друго производство. Неоснователно е оплакването за липса на представителна власт на заявителя в заповедното производство – приложени са доказателства за надлежното му упълномощаване. Оплакването за прекомерност на присъдените разноски е неоснователно, тъй като размерът на внесената от ищеца държавна такса е определен нормативно, а адвокатското възнаграждение е определено в минимален размер.

Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение, като неоснователна, и потвърждаване на обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен. Заявява се искане за присъждане на съдебните разноски за въззивното производство, в това число на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 2244 лв.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен в срока по чл.415 от ГПК във връзка с проведено заповедно производство по гр.д. №67506/2017 г. на СРС, поради което е допустимо.

По правилността на обжалвания съдебен акт, съдът намира следното:

На осн. 7, ал.3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като осигурява възможност на страните да 2 вземат становище по тези въпроси. В настоящият случай между страните не се спори, че ответницата – кредитополучател физическо лице, е сключила процесния договор в качеството си на потребител. Ето защо, съдът в настоящия случай е служебно задължен да се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в договора. Наред с това, с Тълкувателно решение №1/2020 от 27.04.2022 г. по тълк.д.№1/2020 г. на ОСГТК са дадени указания на съдилищата за наличие на служебно задължение на съда да следи и да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, когато нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Ето защо, на осн. чл.7, ал.3 от ГПК и ТР №1/2020 от 27.04.2022 г. на ОСГТК, по правилността на съдебния акт съдът не е ограничен от оплакванията във въззивната жалба, когато се произнася по неравноправни клаузи в договора, както и когато е налице нищожност на договора или отделни негови клаузи, когато тази нищожност произтича пряко от сделката или събраните по делото доказателства.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

С Искова молба, депозирана на 25.04.2019 г. ищецът „Уникредит Булбанк“АД е предявил против Ц. Т. Ц. установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, с който иска да бъдат признати за установени вземанията му срещу ответника Ц. Ц., произтичащи от сключен между тях Договор за банков кредит на физическо лице №292/0026/26762260 от 10.04.2014 г., изменен с Анекс №1/25.05.2015 г., в размер на сумата от 67164,14 лв. главница, ведно със законната лихва върху тази сума от 26.09.2017 г. до окончателното плащане, и мораторна лихва за забавено плащане на главницата от 67164,14 лв. за периода от 25.05.2017 г. до 25.09.2017 г. в размер на 956,99 лв., за които суми му е била издадена Заповед за изпълнение от 30.09.2017 г. и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№67506/2017 г. на СРС, както и да му бъдат присъдени разноските по заповедното производство в размер на 1362,42 лв. за държавна такса и 1862,18 лв. за адвокатско възнаграждение. Наведени са твърдения, че в чл.17.1 от Анекс №1/25.05.2015 г. е било уредено правото на кредитора в случай на неплащане – пълно или частично /на която и да е вноска /главница и/или възнаградителни лихви, и/или обезщетителни лихви, и/или такси, и/или комисионни/, да обяви остатъка от кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Твърди се, че кредитополучателката Ц. Ц. не е изпълнила задължението си да заплати в срок дължимите месечни вноски с падежи 11.05.2017 г. и 11.06.2017 г., поради което банката е упражнила правото си и да обяви кредита за предсрочно изискуем, и е уведомила за това длъжника с нотариална покана, връчена лично на Ц. Ц. на 14.09.2017 г. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че длъжникът не е бил редовно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, то се иска да се приеме исковата молба като волеизявление на кредитора за на предсрочна изискуемост, като се предявява осъдителен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 67 164,14 лв. главница, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 26.09.2017 г. до окончателното плащане, и 956,99 лв. мораторна лихва върху главницата, за периода от 25.05.2017 г. до 25.09.2017 г., които суми се дължат по силата на Договор за банков кредит на физическо лице №292/0026/26762260 от 10.04.2014 г., изменен с Анекс №1/25.05.2015 г.

В срока за отговор на исковата молба ответницата е релевирала следните възражения:

3

Сключеният между страните Договор за банков кредит на физическо лице №292/0026/26762260 от 10.04.2014 г., както и Анекс №1 към него, имат характер на потребителски договор, и за тях са приложими изискванията на Закона за потребителските кредити и разпоредбите на Закона за защита на потребителите;

Нарушаване на процедурата за сключването на Анекс №1.

Просрочването на ипотечния кредит е поради независещи от ответницата причини – прекратяване на служебно правоотношение /отменено впоследствие/, непризнаване на болнични листове от работодателя, грешка на касиера /внасяне на суми по погасен вече друг кредит/;

Липса на основания за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, поради редовно внасяне на погасителните вноски до получаване на уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост;

Оспорват се исковете по размер – не са съобразени всички платени суми;

Наличие на неравноправни клаузи в договора и анекса във връзка с определянето на възнаградителната лихва – иска се изключване на лихвата, като неправомерно определена;

Неправилно начисляване на лихва върху закъснелите лихви, както и прибавянето им към главницата;

Между страните пред въззивната инстанция не се спори, че на 10.04.2014 г. между ищеца „Уникредит Булбанк“АД, в качеството на кредитор, и ответницата Ц. Т.

Ц., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №292/0026/26762260 /на л.10-14 от делото на СГС/, по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 72 400 лв., с цел покупка на недвижим имот, който кредит е бил изцяло усвоен от кредитополучателя. Не се спори, че между страните е подписан Анекс №1/25.05.2015 г.

/на л.15-27/, с който договорните отношения между страните са преуредени.

Съгласно чл.4, ал.1, т.2 от Закона за потребителския кредит, в редакцията на разпоредбата, действаща към датата на сключване на договора /Редакция към ДВ, бр.

58 от 30.07.2010 г./, разпоредбите на ЗПК не се прилагат за договори за кредит, които са обезпечени с ипотека върху недвижим имот /какъвто е процесният/, като за този вид договори се прилагат само разпоредбите на чл.5, чл.6, чл.16-18, чл.25 и чл.33а от ЗПК.

От приетото по делото заключение на ССЕ вх.№51215/10.06.2020 г. /на л.216230/ се установява, че на 22.04.2014 г. банковата сметка на ответницата е била заверена със сумата 72 400 лв., представляваща договореният кредитен ресурс, съгласно Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №292/0026/26762260, с което кредитът е бил изцяло усвоен от кредитополучателя. За периода от 10.04.2014 г. до датата на сключването на Анекс №1/25.05.2015 г. ответницата е била заплатила на банката общо 7 547,19 лева, с която сума са били погасени общо 12 месечни погасителни анюитетни вноски с падеж до 01.04.2015 г. включително, както и възнаградителни лихви до 01.05.2014 г. и част от главницата по вноската с падеж 01.05.2014 г., като към датата на подписването на Анекс №1 /25.05.2015 г./ е била падежирала и неплатена главница в размер на 230,09 лева. При подписването на Анекс №1, размерът на главницата е формиран, като към непадежиралата редовна главница към 25.05.2015 г. в размер на 69 204,20 лв., са били прибавени падежиралата и неплатена част от главницата от вноската с падеж 01.05.2015 г. в размер на 230,09 лева, начислената за периода 01.05.2015 г. - 25.05.2015 г., но неизискуема възнаградителна лихва в размер на 309,11 лв., начислената лихва върху просрочена главница за 5 дни в размер на 0,53 лв., и наказателна лихва за 5 дни в размер на 19,29 лв., както и такса в 4 размер на 100 лв. за предоговаряне на кредита. За периода от подписването на Анекс №1 – 25.05.2015 г. до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК на 26.09.2017 г., са били заплатени общо 13086,30 лв. За периода от подписването на Анекс №1 – 25.05.2015 г. до датата на последното погасително плащане, извършено на 28.02.2018 г., са били заплатени общо задължения в размер на 14 145,03 лева. Към датата, на която е било подадено заявлението по чл.417 от ГПК – 26.09.2017 г., непогасената част от главницата е била в размер на 67 164,14 лв., а към датата на предявяването на исковата молба /25.04.2019 г./ непогасената главница се установява в размер на 67 145,91 лева.