Решение № 324 от 27.10.2026, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 321/2026
- Вид
- Решение № 324
- Подписан
- 27.10.2026
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Мариана Мавродиева Мавродиева, Веселина Косева Мишова
Цитирани разпоредби
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.34 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 324 гр. Стара Загора, 27.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20265500500321 по описа за 2026 година
Производството е образувано по въззивна жалба от Д. И. З., чрез адв.П.
Ч. от АК - Варна, против Решение № 92/04.02.2026г., постановено по гр.д. № 23/2025г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се изнася на публична продан следния недвижим имот: дворно място, находящо се в с.Д., ***, представляващо Урегулиран поземлен имот I-132 (първи за планоснимачен номер сто тридесет и две), в кв.30 (тридесет) по ПУП на селото, утвърден със Заповед №1255/29.09.1977г. от ОбНС- Стара Загора, с площ от 1028 кв.м. (хиляда двадесет и осем квадратни метра), с граници: от югоизток - УПИ II-131, от северозапад - улица, от североизток - улица, от югозапад - УПИ XVI-882, заедно с всички постройки, подобрения и приращения в дворното място, в това число: масивна жилищна сграда с лятна кухня, полумасивна стопанска постройка и навес, при квоти: 11/12 идеални части за Р. Д. З. и 1/12 идеална част за Д. И. З.; осъжда се Р. Д. З. да заплати държавна такса върху стойността на своя дял от недвижимия имот в размер на 1482,16 евро по сметка на Районен съд - Стара Загора; осъжда се Д. И. З. да заплати държавна такса върху стойността на своя дял от недвижимия имот в размер на 137,08 евро по сметка на Районен съд - Стара Загора; осъжда се Д.
И. З. да заплати на Р. Д. З. сумата от общо 29,61 евро, представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице, за снабдяване с документи и за вписване на исковата молба, съобразно дела й от недвижимия имот.
Въззивницата обжалва първоинстанционното решение, в частта му, в 1 която е определена пазарна цена на имота. Намира, че решението в обжалваната му част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и събраните по делото доказателства. Счита, че в обжалваното решение съдът неправилно счел, че съдебно-оценителната експертиза е достатъчно мотивирана и вещото лице е използвало аналози, които са идентични с процесния имот - дворни места с масивни жилищни сграда и второстепенни постройки, които се намират в същото населено място, поради което я възприел напълно. Съдът приел, че макар и да има различни методи за оценка, вещото лице не било длъжно да използва всички или точно определени, а използвало тези, които счита, че ще дадат най-адекватна пазарна оценка. С тези мотиви съдът възприел оценката на вещото лице като правилна и съответстваща на пазара на имотите, а направеното оспорване от нейна страна за неоснователно.
Счита, че това била причината да не бъде назначена повторна експертиза, каквото било искането й в първоинстанционното производство. Твърди, че съдът не отчел, че при оценката на имота вещото лице не взело предвид точното му местоположение, конкретно му състояние, подходящи пазарни аналози и оценка на аналогични имоти, не коригирало с правилните коефициенти и не приложило установените правила на оценителите на недвижими имоти, за да определи обективна средна пазарна цена на делбения имот, съотв. стойността на дяловете. Излага доводи, че когато заключението не било ясно и възниквали съмнения за неговата правилност, съдът, както по искане на страната, така и служебно можел да допусне повторна експертиза.
Моли съдът да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и постанови решение по съществото на спора, в условие на евентуалност да върне делото за ново разглеждане от друг състав за повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна Р. Д. З., чрез адв.С. К. от АК – Стара Загора, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че решението е правилно, обосновано, мотивирано и законосъобразно. Намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба и излага подробни съображения. Моли съда да потвърди обжалваното решение, а жалбата да остави без уважение и да я отхвърли.
Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди становището на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери за установено следното: Предявеният иск е за делба на съсобствен недвижим имот, с правно основание в чл.34 от ЗС във връзка с чл.341 и сл. от ГПК.
Производството е във фаза по извършването на делбата.
С Решение №737/25.07.2025г. на Старозагорския районен съд, постановено по делото, е допусната делба между Р. Д. З. и Д. И. З. по отношение на недвижим имот - Дворно място, находящо се в с.Д., ***, представляващо УПИ I-132, в кв.30 по ПУП на селото, утвърден със Заповед 2
№1255/29.09.1977г. от ОбНС-Стара Загора, с площ от 1028 кв.м., с граници: от югоизток - УПИ II-131, от северозапад - улица, от североизток - улица, от югозапад - УПИ XVI-882, заедно с всички постройки, подобрения и приращения в дворното място, в това число: масивна жилищна сграда с лятна кухня, полумасивна стопанска постройка и навес, при квоти: 11/12 идеални части за ищеца Р. Д. З. и 1/12 идеална част за ответника Д. И. З..
При постановяване на обжалваното решение правилно районният съд е приел, че допуснатия до делба недвижим имот следва да бъде изнесен на публична продан като неподеляем, тъй като никоя от страните не е поискала възлагането му. По отношение на решението в тази част, страните не спорят, не е обжалвано и е влязло вила.
За определяне на пазарната оценка на процесния недвижим имот, съдът е назначил и изслушал съдебно-оценителна експертиза, която е представила заключение. Видно от заключението на вещото лице, процесният недвижим имот има средната пазарна оценка 41120,00 евро. Стойността на дяловете на съделителите са както следва: за Р. Д. З. 11/12 идеални части на стойност 37693,00 евро, а за Д. И. З. 1/12 идеална част на стойност 3427,00 евро.
Правилно районният съд е приел, че възражението на ответницата по оспорване на оценката на делбения недвижим имот е неоснователно. Съдът е обосновал този свой извод, с обстоятелството, че вещото лице е използвало аналози, които са идентични с процесния имот - дворни места с масивни жилищни сгради и второстепенни постройки, които се намират в същото населено място. Макар да има различни методи за оценка, вещото лице не е длъжно да използва всички или точно определени методи, а използва тези, които счита, че ще дадат най-адекватна пазарна оценка. Съдът е възприел оценката на вещото лице като правилна и съответстваща на пазара на имотите.
Въззивният съд намира, че оценката на вещото лице по делото пред съда не е от значение при изнасянето на делбения имот на публична продан. При изпълнение на съдебното решение, след влизането му в сила, СИ следва да назначи нова съдебно - оценителна експертиза на делбения недвижим имот по изпълнителното дело, чиято оценка вече ще има значение за публичната продан и по която ще се определели дължимата сума върху дела на всеки от съделителите при продажбата. Оценката на делбения недвижим имот по приетата съдебно – оценителна експертиза пред районния съд има значение единствено при определяне от съда на дължимата от всяка от страните в делбата държавна такса и за разпределяне на разноските. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.355 от ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. Дължимата от страните в делбата държавна такса, също следва да бъде определена от съда и заплатена от страните съобразно дяловете им. Правилно съдът е приел, че за ищеца Р. Д. З. дължимата държавна такса върху стойността на дела му е 1507,72 евро, а за Д.
И. З. - 137,08 евро също върху стойността на дела и. Деловодните разноски, изразяващи се в заплатеното възнаграждение за вещо лице, както и заплатени 3 възнаграждения за снабдяване с документи - скица, данъчна оценка и удостоверение за наследници, както и за вписване на исковата молба в Служба по вписвания също правилно са разпределени съобразно дяловете, като стойността на тази разноски възлиза на 355,35 евро. Ответницата Д. И. З. дължи на ищеца Р. Д. З. сумата от 29,61 евро, съответстваща на нейната идеална част от имота.
Предвид всичко изложено по –горе въззивният съд намира, че решението на СтРС в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено. В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за въззивното производство за защита от един адвокат в размер на 3347 евро, съгласно представения договор за ПЗС.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 92/04.02.2026г., постановено по гр.д. № 23/2025г. по описа на Районен съд – Стара Загора в обжалваната част.
ОСЪЖДА Д. И. З., с постоянен адрес: с.К., ***, ЕГН ********** да заплати на Р. Д. З., с постоянен адрес: гр.С.З., ***, ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3347 евро /три хиляди триста четиридесет и седем евро/, представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4