Определение № 2 от 08.01.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2 гр. Варна, 08.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20253001000516 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК, образувано по въззивна частна жалба вх. № 6580/03.11.2025г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД- гр. София срещу определение № 1495/20.10.2025г., постановено по гр. д. № 150/2024г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на търговското дружествожалбоподател, за изменение на постановеното по същото дело решение № 207 от 13.08.2025г. в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Основното възражение на жалбоподателя е, че при произнасяне по спорния въпрос за отговорността за разноски, по правилата на чл. 78 ГПК, първоинстанционният съд не е съобразил релевантните факти и обстоятелства по делото, респ. процесуалното и извънпроцесуалното поведение на ответното дружество. Излага се, че направените разноски следва да останат в тежест на ищцовата страна, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като ответникът е признал основателността на предявения срещу него иск, а по образуваното изпълнително дело № 328/13г. на ЧСИ с рег. № 774 не са предприемани изпълнителни действия от 2017г. и е депозирана молба за прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция. Според жалбоподателя, предявяването на установителен иск от ищците, без конкретен 1 повод, въз основа на който могат да очакват, че ще бъдат отново обект на изпълнителни претенции и преди да са им известни нагласите на насрещната страна, е изцяло на техен риск. Иска се отмяна на обжалваното определение и отмяна на решението в частта за осъждането на жалбоподателя да заплати на ищците съдебно- деловодни разноски в размер на сумата 24 лв. и адвокатско възнаграждение на адв. В. В. П. в размер на 3500 лв., на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. В условията на евентуалност, се иска намаляване на присъдената сума на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на ищците Н. М. Г. и П. Д.

Г., до сума по преценка на съда.

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Н. М. Г. и П.

Д. Г., представлявани от адв. В. П. от ШАК, в който се заявява становище за неоснователност на жалбата, с подробни доводи и съображения срещу твърденията на жалбоподателя относно наличие на предпоставки за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима. Същата е редовна и надлежно администрирана от първоинстанционния съд.

След образуване на частното въззивно производство, при направена служебна справка чрез публичния достъп до данните в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, съдебният състав е установил, че търговското дружество жалбоподател- „Еос Матрикс“ ЕООД- гр. София, ЕИК 131001375, е преобразувано чрез промяна на правната форма, с правоприемник „Еос Матрикс“ ЕАД – гр. София, ЕИК 208597211, като преобразуваното дружество е заличено преди образуване на настоящото производство, с вписване рег. № 20251202130334. С определение № 669/08.12.2025г. правоприемникът „Еос Матрикс“ ЕАД- гр. София, е конституиран като частен жалбоподател в качеството на универсален правоприемник на първоначалния жалбоподател.

Съставът на ВнАпС, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените оплаквания и становището на насрещната страна, и провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображенията:

2

Производството по гр. д. № 150/2024 г. по описа на ШОС е образувано по искова молба на Н. М. Г. и П. Д. Г., с която е предявен установителен иск срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД с правно основание чл. 439 ГПК. Ищците (съпрузи) твърдят в исковата молба, че са длъжници по изп. дело № 328/2013г. по описа на ЧСИ Я.Д., рег. № 774, образувано по молба на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД въз основа на издаден изпълнителен лист в негова полза срещу ищците (като длъжници) по ч. гр. д. № 104/2023г. по описа на РС– гр. Велики Преслав. В хода на образуваното принудително изпълнение взискателят е прехвърлил вземането си на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с което обстоятелство е обоснована пасивната процесуална легитимация на ответника. С петитума на исковата молба се търси приемане за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника следните суми: 37 981.79 швейцарски франка, представляваща главница по издадения изпълнителен лист, лихва в размер на 6615.22 швейцарски франка, както и сумата от 1436.02 лв., представляваща разноски заплатена държавна такса в заповедното производство и сумата от 1392.91 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.02.2013г. до окончателното изплащане на сумата. В обстоятелствената част на исковата молба се излага, че в хода на изпълнителното производство е настъпила перемпция, както и че задълженията, описани в издадения в полза на банката (цедиран на ответника) изпълнителен лист, са погасени поради изтекла давност.

Ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подало писмен отговор с вх. № 2932/05.06.2024г., в който заявява становище за недопустимост на иска, а в евентуалност, моли „за отхвърляне на иска като неоснователен, тъй като изложените твърдения в него са неправилни, необосновани и недоказани“. По конкретно се сочи, че ищците нямат правен интерес от иска, тъй като изпълнителното производство следва да се счита за прекратено по право поради перемпция

С постановеното по делото решение № 207/13.08.2025г. искът е уважен, като е прието за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответното търговско дружество сумата от 37981.79 швейцарски франка - главница и 1110.26 швейцарски франка- договорна лихва, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 29.03.2013 г., въз основа на Заповед за изпълнение №77/29.03.2013г. по ч. гр. д. № 104/ 2013г. по описа на Районен 3 съд – гр. Велики Преслав, поради погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията по давност.

В хода на първоинстанционното производство представител на ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е взел участие в проведените три открити съдебни заседания. В молба вх. № 4243/02.07.2025г., подадена след като е било отменено протоколно определение № 136/17.04.2025г. за даване ход по същество на спора, ответникът заявява, че признава предявения иск, по негова молба е прекратено изп. дело № 328/2013г. по описа на ЧСИ Я.Д., рег. № 774, и е направено изявление за съгласие за връщане на изпълнителния лист на задължените лица при поискване.

Посочената фактическа установеност изключва извод за приложимост на правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК при разрешаване на спорния въпрос за отговорността за разноски в производството по гр. д. № 150/2024 г. по описа на ШОС.

За освобождаване на ответника от отговорността за разноски спрямо насрещната страна е необходимо да бъдат установени следните предпоставки, визирани чл. 78, ал. 2 ГПК, при условията на кумулативност– ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждането на делото и ако признае иска.

В случая, ответното дружество - жалбоподател е оспорило допустимостта и основателността на иска, в отговора на исковата молба, а признание на иска е заявено за първи път една година и три месеца след завеждане на исковата молба.

Същевременно, бездействието на кредитора относно предприемането на изпълнителни действия от 2017г. по изпълнителното дело не съставлява поведение, изключващо отговорност за разноски в производството по иск по чл. 439 ГПК. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че правото на принудително изпълнение е погасено по давност. Чрез материалноправното възражение за изтекла погасителна давност се упражнява потестативно субективно материално право, което не може да бъде упражнено извънсъдебно, респ. пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на погасителна давност и това възражение да бъде зачетено.

Перемпцията също не изключва принудителното изпълнение, защото когато 4 тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни- той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист. Изпълнителният лист представлява по своето правно естество процесуална ценна книга, поради което докато той не бъде предаден доброволно от кредитора на длъжника като доказателство, че изпълняемото право или процесуалното право за принудителното му удовлетворяване с помощта на държавната принуда е погасено (чл. 409, ал. 3 ГПК), преди образуване или след прекратяване на изпълнителното производство, носителят на изпълняемото право, удостоверено в изпълнителния лист, вкл. когато то е прехвърлено на трето лице, винаги може да предприеме изпълнителни действия за принудителното удовлетворяване на тези притезания.

При заявено с отговора на исковата молба, подаден от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, оспорване основателността на предявения отрицателния установителен иск и при съществуваща към момента на завеждане на иска възможност кредиторът отново да поиска извършване на изпълнителни действия срещу ищците въз основа на оригинала на изпълнителния лист, не може да се приеме, че ответникът в настоящото исково производство следва да бъде освободен от отговорността по чл. 78, ал. 1 ГПК за съдебно- деловодни разноски, тъй като не се установява нито една от кумулативно предвидените предпоставки в чл. 78, ал. 2 ГПК.

Евентуалното искане в молбата по чл. 248 ГПК, което се поддържа в частната жалба, за намаляване поради прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение от 3 500 лв., която сума жалбоподателят е осъден да заплати с решение № 207 от 13.08.2025г. на пълномощника на ищците, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, също се преценява като неоснователно. Независимо от това, че с решение на СЕС по дело C – 438/22г. от 25.01.2024г. е отречен задължителният характер на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за съда, то същата може да се вземе като ориентир за паричния еквивалент, който специализираният труд на адвоката има и за пазара на този вид труд. В случая, с оглед цената на иска, присъдената сума от 3 500 лв. се явява под 50% от минималния размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на едно лице по оценяем иск- 6896.64 лв., без ДДС, определен по Наредбата. Адвокатът, на когото е присъдено възнаграждение за 5 осъщественото безплатно процесуално представителство на двамата ищци, е депозирал искова молба с доказателства, множество уточняващи молби, писмени защити, явил се е на четири открити съдебни заседания, осъществил е процесуално представителство и в частно въззивно производство, с изготвяне на частна жалба. При конкретната, действителна фактическа и правна сложност на спора и вида и обема на положения адвокатски труд присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лв. за процесуално представителство на две лица не може да се квалифицира като прекомерно, а е занижено според мнението на настоящия съдебен състав, при което няма основание да бъде намалено.

Така мотивиран съставът на ВнАпС, ТО, намира, че обжалваното определение № 1495/20.10.2025г. е правилно и следва да се потвърди.

Воден от горното, ВнАпС, ТО, III- ти състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1495/20.10.2025г., постановено по гр. д. № 150/2024г. по описа на Шуменски окръжен съд.

Определението на въззивния съд подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от съобщението.