Определение № 133 от 19.01.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 133 гр. Бургас, 19.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20252100502131 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си Екатерина Спасова Костадинова, срещу Разпореждане № 1823/12.12.2025г. по ч.гр.д № 986/2025 г. по описа на БРС в частта , с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Т. Д. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. *** № **, общ. ***, обл. ***, за заплащане на сумите: 191, 21 лв. - договорна лихва за периода от 05.07.2023 г. до 03.07.2024 г., ведно със законната лихва от 08.12.2025 г. до окончателното плащане.

В жалбата се застъпва становище за неправилност на съдебния акт в обжалвана му част поради допуснато съществено процесуално нарушение, поради което се иска неговата отмяна. Жалбоподателят смята, че заповедният съд не разполага с правомощието да изследва валидността на целия договор за потребителски кредит или на отделни негови клаузи. Счита, че неправилно съдът е приел целия договор за нищожен предвид установената неравноправност на отделни клаузи от същия. По отношение на претендираното договорно възнаграждение излага, че преди сключване на договора на длъжника е бил представен Стандартен европейски формуляр, чрез който последният се е информирал за условията и параметрите на окончателната сделка. Твърди, че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите изисквания да е в размер до петкратния размер на законната лихва и не противоречи на добрите нрави. Счита, че ЗЗП не урежда задължение за кредитора да изготвя и посочва методика за формиране на годишния процент на разходите при фиксиран лихвен процент. Акцентира върху обстоятелството, че всички императивни разпоредби на специалния закон са спазени, поради което изводите на съда за недействителност на 1 договора поради противоречието му със закона се явяват неправилни. Във връзка със дължимата законна лихва изтъква, че същата се явява последица от уважаването на главното искане, поради което е дължима. При тези съображения моли разпореждането в частта, с която е отказано издаването на заповед за изпълнение за сумите от 59,65 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, както и 90,40 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 01.08.2023 г. до 01.05.2024 г., да бъде отменено, а делото върнато с указания да се издаде такава.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, а постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно, като съдът споделя мотивите, изложени от първоинстанционния съд като препраща към тях на основание чл. 275, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК. Съображенията за крайния извод на съда са следните:

Заповедното производство е образувано пред РС-Айтос по заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е. вх.

В, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. Д. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. *** № **, общ. ***, обл. ***, за заплащане на сумите: 191, 21 лв. - договорна лихва за периода от 05.07.2023 г. до 03.07.2024 г., ведно със законната лихва от 08.12.2025 г. до окончателното плащане; 47.06 лв. - мораторна лихва за периода от 06.07.2023 г. до 07.12.2025 г.; 21,25 лв. държавна такса, 230 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са приложени: договор за потребителски кредит, ведно с погасителен план, общи условия и пълномощно.

Районният съд е оставил без движение заявлението по чл.410 ГПК , като при изпълнение указанията на съда с уточняваща молба от 11.12.2025 г.

„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е уточнило, че в ГПР не е включен размерът на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, а единствено възнаградителната лихва.

За да постанови обжалваното разпореждане, АРС е посочил, че в договора и в общите условия липсва посочване от какви компоненти се състои ГПР,което възпрепятствало възможността да се проверят индивидуалните компоненти, от които ГПР се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. С оглед уточнението от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и за пълнота на изложението е изложил, че невключването на възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“ в договора би означавало, че ГПР е невярно посочен.По тези съображения и при осъществяване на правомощията си по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит, 2 сключен между страните е нищожен, поради което на основание чл. 23 ЗПК на възстановяване подлежи единствено чистата стойност по него. Тъй като с подаденото заявление се търсели вземания, различни от чистата стойност на кредита, единствено подлежаща на връщане в разглеждания казус, е отхвърлил заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните суми, а именно: 191, 21 лв. - договорна лихва за периода от 05.07.2023 г. до 03.07.2024 г., ведно със законната лихва от 08.12.2025 г. до окончателното плащане; 47.06 лв. - мораторна лихва за периода от 06.07.2023 г. до 07.12.2025 г.

Правните изводи на първоинстанционния съд са правилни, съответстващи на материалния закон и задължителната съдебна практика, обективирана в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22.

Видно от приложения към заявлението договор, общото задължение по отпуснатия кредит е 1413,17 лв., от които 600 лв.- главница. В договора годишният процент на разходите по кредита е посочен като абсолютна стойност от 48,57 % без посочени компоненти, като по този начин само формално са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така посочен същият не надвишава законовия максимум, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК от петкратния размер на законната лихва, определена с ПМС. От друга страна се установява, че към този процент не са включени възнагражденията за закупените услуги „Фаст“ в размер на 240лева и „Флекси“ в размер на 350 лева.

С Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 по поставените втори и трети въпрос СЕС е приел, че за да се даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на ГПР да бъдат включени всички разходи следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички такива, лишава потребителя от преценка за обхвата на своето задължение, както и непосочването въобще на този процент. В чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е уредена недействителност на договора при непосочване на ГПР. Предвид тълкуването, дадено с Решение на СЕС по дело С-714/22, че и неточно посочване на ГПР се приравнява на липса на такъв, то в настоящия случай следва да се приеме, че договорът за потребителски кредит е недействителен.

Санкцията за неспазване на императивното изискване се изразява в лишаване на кредитора от правото му да получи уговорените лихви и разноски, т.е. потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита.

Неоснователни се явяват заявените в частната жалба оплаквания, че съдът няма правомощията на етапа на заповедното производство да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заповедният съд има правомощието да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато констатира, че искането противоречи на закона. Районният съд в рамките на своята проверка правилно е приел, че искането противоречи на закона, доколкото неточното посочване на ГПР е еквивалентно на липсата му в договора, което съставлява нарушение на императивното правило по чл. 11, 3 ал. 1, т. 10 ЗПК и влече нищожност на целия договор.

При извод за изначална недействителност на договора за потребителски кредит правилно районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за договорната лихва, с оглед на което разпореждането в обжалваната част следва да бъде потвърдено, а частната жалба- оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното Окръжен съд- Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1823/12.12.2025г. по ч.гр.д № 986/2025 г. по описа на БРС в обжалваната част, с която е отхърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Т. Д.

П., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. *** № **, общ. ***, обл. ***, за заплащане на сумите: 191, 21 лв. - договорна лихва за периода от 05.07.2023 г. до 03.07.2024 г., ведно със законната лихва от 08.12.2025 г. до окончателното плащане.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 133 гр. Бургас, 19.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20252100502131 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си Екатерина Спасова Костадинова, срещу Разпореждане № 1823/12.12.2025г. по ч.гр.д № 986/2025 г. по описа на БРС в частта , с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Т. Д. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. *** № **, общ. ***, обл. ***, за заплащане на сумите: 191, 21 лв. - договорна лихва за периода от 05.07.2023 г. до 03.07.2024 г., ведно със законната лихва от 08.12.2025 г. до окончателното плащане.

В жалбата се застъпва становище за неправилност на съдебния акт в обжалвана му част поради допуснато съществено процесуално нарушение, поради което се иска неговата отмяна. Жалбоподателят смята, че заповедният съд не разполага с правомощието да изследва валидността на целия договор за потребителски кредит или на отделни негови клаузи. Счита, че неправилно съдът е приел целия договор за нищожен предвид установената неравноправност на отделни клаузи от същия. По отношение на претендираното договорно възнаграждение излага, че преди сключване на договора на длъжника е бил представен Стандартен европейски формуляр, чрез който последният се е информирал за условията и параметрите на окончателната сделка. Твърди, че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите изисквания да е в размер до петкратния размер на законната лихва и не противоречи на добрите нрави. Счита, че ЗЗП не урежда задължение за кредитора да изготвя и посочва методика за формиране на годишния процент на разходите при фиксиран лихвен процент. Акцентира върху обстоятелството, че всички императивни разпоредби на специалния закон са спазени, поради което изводите на съда за недействителност на 1 договора поради противоречието му със закона се явяват неправилни. Във връзка със дължимата законна лихва изтъква, че същата се явява последица от уважаването на главното искане, поради което е дължима. При тези съображения моли разпореждането в частта, с която е отказано издаването на заповед за изпълнение за сумите от 59,65 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, както и 90,40 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 01.08.2023 г. до 01.05.2024 г., да бъде отменено, а делото върнато с указания да се издаде такава.