Решение № 260764 от 30.11.2020, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1170/2020
- Вид
- Решение № 260764
- Подписан
- 30.11.2020
- В сила
- 24.12.2020
- Състав
- ДАРИНА КИРЧЕВА ЙОРДАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 179, ал. 1, предл. второ · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 211, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
Р Е Ш Е Н И Е
№ 260764 30.11.2020г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански състав на тридесети октомври две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Йорданова при секретаря Недялка Димитрова като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова гражданско дело № 1170 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на Н.А.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Г.М.,*** и адв. Д.К. , АК гр. Бургас – двамата с адрес : гр. Б., ***, срещу ГД „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1500 лева – увеличен размер на главница, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд от 300 часа извън времето на дежурство за периода от 17.02.2017 г. до предявяване на иска – 16.02.2020 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба – 17.02.2020г. до окончателното й плащане.
Ищецът сочи, че е държавен служител на длъжност „**” *** в
Затвор I- ва категория гр. Бургас, от три години преди предявяване на исковата молба. Работодател на лицето е ГД „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието. В молбата се сочи, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в ГДИН и териториалните й служби е 8 часа дневно, при 5- дневна работна седмица. Посочено е и какво включва отработеното време, съгласно чл. 16е от ППЗИНЗС, както и това, че според чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС за неуредените от закона случаи се прилага ЗМВР. Ищецът твърди, че със Заповед № 453/ 14.08.2014г. на Началника на Затвор Бургас е определено за дежурните командири на отделения с режим на работа при 24 – часови смени да започават работа в 08.00часа, като работното време съответно приключвало в 08.00часа. В същата тази заповед е посочено, че началото на ежедневния инструктаж на наряда в затвора и затворническите общежития става 15 минути преди работното време. Изброени са и задълженията на дежурния надзирател. В исковата молба се описва, че след края на инструктажа се осъществява встъпване и сдаване на дежурството. От фактическа страна ищецът твърди, че се явява за изпълнение на служебните си задължения 45 минути преди да встъпи в дежурство и остава след това дежурство за 60 минути, за дейности предвидени с чл. 305, ал. 1, чл. 314, чл. 318 и др. от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ППЗИНЗС/. Затова претендира заплащане на положения от него извънреден труд. Претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание от 30.10.2020 г. е прието увеличение на претенцията по размер от 200 лв. на 1500 лв., съгласно чл. 214 ГПК.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника, с който предявените искове се оспорват по основание и по размер. Заявява се, че допълнителното работно време и почивки за процесния период от 17.02.2017 г. до 17.02.2020 г. е регламентирано със заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г. на министъра на правосъдието, в допълнение заповед № ЧР-05-78/09.04.2015 г., № ЧР-05-120/21.04.2017 г. на министъра на правосъдието, както и с промените в ППЗИНЗС. С изменението на чл. 305, ал. 1 от
ППЗИНЗС, ДВ бр. 20 от 2014 г., е отпаднало изискването назначените в наряд да се явяват в поделението 15 минути преди определеното за инструктаж време. Времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от работното време, съгласно чл. 16е, ал. 1, т. 3 от ППЗИНЗС, като съответно при 24-часов наряд се отчитат и заплащат 24 часа. Считано от 27.06.2014 г., съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 7 от ЗМВР, се заплаща извънреден труд до 70 часа на тримесечие-за служители работещи на смени. Над тези часове, положеният извънреден труд не се компенсира, защото е отменена нормата на чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за компенсиране с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа. От фактическа страна твърди, че след 11.05.2019 г. на служителите в наряд от затвора Бургас се заплащат допълнително по 30 минути към отработеното време за всеки 24 часов наряд, на основание заповед № Л-2271/11.05.2019 г. на главния директор на ГДИН в последствие и на основание заповед № Л-2788/14.06.2019 г. на главния директор на ГДИН, която отменя предходната, но постановява същата продължителност на работното време и заплащането му, т.е. времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд да е в рамките на 30 минути и което време е включено в месечното възнаграждение.
Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски.
Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗИНЗС във вр. чл. 16е ППЗИНЗС във вр. чл. 187 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 176 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Бургаски районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че между страните съществува служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността *** в Затвора Бургас, както и че през процесния период ищецът е изпълнявал дежурства по график.
Със заповед №
453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас е определено работно време за главните надзиратели в корпуса на затвора: 24-часови смени с начало на работния ден в 8.00 ч. и край на работния ден в 8.00 ч. на следващия ден, време за хранене – 90 минути, време за отдих – до 4 часа през нощта, физиологични почивки – по 15 минути на всеки четири часа. С т. 9 на същата заповед е определено началото на ежедневните инструктажи на наряда в затвора да е 15 минути преди началото на работното време за конкретното работно място.
От представените по делото заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г., допълнена със заповеди от 09.04.2015 г. и 21.04.2017 г., на министъра на правосъдието, се установява определения ред за разпределение на работното време, отчитането му и компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време. В последната заповед от 21.04.2017 г. е посочено, че положеният извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
По делото е представена заповед № Л-2271/13.05.2019 г. на главния директор на ГДИН, с която е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори да е в рамките на 30 минути, което време следва да се включва към отработеното време на служителите.
Представена е заповед № 436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас, с която е наредено времето, необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от смяна или дежурство в Затвор Бургас да е в рамките до 30 минути, като за работещите в затвора при 24-часови и 12-часови дневни смени са определени 30 минути, а за 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15 минути.
По делото е разпитан като свидетел Д.Д.М. - *** в Затвора – Бургас, който посочва, че няма заповед и нормативен акт, който задължава служителите да се явяват в определено време преди започване на инструктажа. Командирът на отделение в ареста е длъжен да се яви в 7:50 часа за инструктаж. От 01.07.2019 г. се явява в 7:50 часа, преди тази дата - в 7:45 часа за инструктаж. Командирите на отделение в ареста работят на 24-часов режим на работа. Работната смяна на затвора освен командир на отделение в ареста има и командир на отделение в Затвора. Двамата командири са подчинени на главния надзирател. Командирът на отделение в затвора извършва проверка годността на служителите, а командирът на отделение в ареста се явява, за да бъде инструктиран и не извършва никакви други действия и не инструктира. Подчинените на командира на отделение в ареста са постовият на ареста и дежурният по арест - двама души. Свидетелят посочва, че сутрешният инструктаж продължава около 5-7 минути. Вечерният инструктаж е много по-кратък, тъй като се инструктират от 4 до 6 служители и продължава 2-3 минути, не повече. След като приключи инструктажът, приемането и сдаването между командира на отделението в ареста, приемащ и сдаващ, продължава не повече от 10-15 минути. След като се сдадат дежурствата, цялата отстъпваща смяна се явява в стаята за инструктаж. Там отстъпващият главен надзирател освобождава след доклад цялата работна смяна.
Това продължава не повече от 5 минути. Свидетелят уточнява, че за период от няколко месеца, може би през 2019 г. или началото на 2020 г., командирът на отделение в ареста се е явявал лично да докладва на началника на затвора след сдаване на смяната, след като бъде освободен от главния надзирател, като докладът при началника на затвора продължавал не повече от 5 минути.
По делото е прието заключението на вещото лице Г., по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, с което се установява, че през процесния период за ищеца са отчетени 234 смени, разпределени по месеци и видове дежурства – 24ч., 12ч. дневни и 8 ч. дежурства.
Вещото лице е установило, че за периода от 17.02.2017 г. до 01.07.2019 г. в начислените суми за трудово възнаграждение на ищеца не са били включени суми за дейности преди и след дежурство, а за периода 01.07.2019 г. – м.02.2020 г. в начислените и изплатените суми за трудово възнаграждение участват суми, съответстващи на отработено време от 28 ч и 30 минути, които са приспаднати.
Вещото лице е посочило размера на основната заплата през годините, както и съответната средна часова ставка за всяка година.
При така събраните доказателства съдът намира претенцията за частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, към която препраща чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива. Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл. второ ЗИНЗС към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са определени със заповеди на министъра на правосъдието. Видно от представените такива е отбелязано, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, като същото е уредено и в чл. 187, ал. 6 ЗМВР.
Съгласно чл. 16е, ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство е част от отработеното време.
По делото не се спори и се установява от приетото заключение на вещото лице, че ищецът е изпълнявал 24-часови, 12-часови и 8-часови дежурства по график, както и че регламентираното му работно време в процесния период е било от 8 ч. сутрин до 8 ч. сутрин на следващия ден при 24-часова смяна, съответно нощна смяна от 20 ч. до 8 ч. и дневна – от 8 ч. до 20 ч. – при 12-часово дежурство. Съгласно заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас е определено ежедневните инструктажи на наряда в затвора да започват 15 минути преди началото на работното време. Следователно ищецът е бил длъжен да е на работното си място най-малко 15 минути преди началния час на дежурството му, което обстоятелство е признато от ответника с представения и цитиран по-горе документ. Безспорно е по делото, че до 01 юли 2019 г., когато е издадена заповед № 436/2019г. на началника на Затвора гр. Бургас, инструктажът е започвал в 7.45 часа, а след това – в 7.50 часа. Това се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел. С оглед установеното, че инструктажът е започвал 15 минути преди часа на дежурството и при съпоставяне с определеното работно време на служителя, съдът приема, че за допълнително отработено, следва да се признае именно това време преди 8 часа сутринта. Преценявайки показанията на свидетеля и дейностите, които се извършват по време на инструктажа, както и въпросите, които се обсъждат, съдът приема, че за изпълнение на процедурите са необходими не повече от 15 минути. Неоснователно е искането за познаване като отработено на времето за подготовка и привеждане във вид, считано от 7.30 часа, тъй като извън посочените 15 мин инструктаж служителят не изпълнява служебните си задължения, освен това тези дейности не са сред изброените в хипотезите на чл. 16е, ал. 1 ППЗИНЗС.