Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 30 от 27.06.2024, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Административно наказателно дело 41/2024
Вид
Решение № 30
Подписан
27.06.2024
В сила
11.11.2024
Състав
Теодора Богомилова Стоянова Христова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 43, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 179, ал.1 т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 50 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Свищов, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова Христова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Административно наказателно дело № 20244150200041 по описа за 2024 година

Жалбоподателят Д. Н. М. обжалва изцяло наказателно постановление № 230352-000591 от 16.10.2023 г. на Началника на РУ в ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов, с което на основание чл. 179, ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 150,00 лева за нарушение по чл. 50 ал. 1 от ЗДвП. Оспорва възприетата фактическа обстановка, тъй като не отговаряла на действителната. Моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно. В съдебно заседание поддържа жалбата. В хода по същество пълномощникът му моли жалбата да бъде уважена. Излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление-фактическата обстановка в наказателното постановление се различавала от действителната, не било установено по безспорен начин виновно извършено от жалбоподателя нарушение, за което е санкциониран.

Позовава се на допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП, тъй като описаната фактическата обстановка в АУАН е непълна, липсват съставомерни признаци, което се явява съществено процесуално нарушение- нарушено правото на защита и водели до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Ответникът по жалбата – Началник на РУ МВР Свищов, редовно призован не се представлява и не взема становище по нея.

1

След като се запозна с представените по делото доказателства, становището на жалбоподателя и разпита свидетелите, съдът намери за установено следното: С Наказателно постановление № 23-0352-000591 от 16.10.2023 г. на Началника на РУ в ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов , издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 956679 от 3.10.2023г., на жалбоподателя Д. Н. М. на основание чл. 179, ал.

1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150,00 лева за това, че на посочената в акта дата - 3.10.2023г. около 13:05 в гр.

*“ управлява собствения си лек автомобил „Б“ с рег.табели № ** , като при приближаване на кръстовище образувано с ул.“Е“ отнема предимство с непосредствена опасност за ПТП на лек автомобил „К“ с рег. табели № ****, с което виновно нарушил чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като не пропуска ППС, движещи се по път с предимство на кръстовище и създава непосредствена опасност за ПТП.

По делото са разпитани актосъставителят С. И. и св.Д. Д., както и са изискани и приложени извадка от действащия ПУП-ПРЗ на гр.Свищов, касаеща процесното кръстовище с указана хоризонтална и вертикална пътна маркировка и знаци.

Съдът намира наказателното постановление за незаконосъобразно по следните съображения.

Наказателното постановление е съставено при особено съществени нарушения на установените в Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ процесуални правила за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и съответно процедура по издаване на наказателно постановление.

Наказателното постановление № 23-0352-000591 от 16.10.2023 г. на Началника на РУ в ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов е издадено в нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, тъй като към датата на издаването му не е бил изтекъл 14-дневния срок, в който нарушителят може да отправи предложение за сключване на споразумение. АУАН е съставен на 3.10.2023 г.,а наказателното постановление е от 16.10.2023 г. Съгласно правилата за изчисляване на сроковете, установени в чл. 183 от НПК, които по силата на чл. 84 от ЗАНН са приложими чрез препращане и в производството по ЗАНН, 2 срокът, който се изчислява в дни, започва да тече от следващия ден - или от 4.10.2023 г., изтича на 18.10.2023 г., която е най-ранната дата за съставяне на НП, и към датата на издаване на процесното НП не е бил изтекъл.

Фактическата обстановка , описана в АУАН е непълна и неточна.

Съгласно описаното в АУАН- на 3.10.2023г. около 13:05 в гр. *“ управлява собствения си лек автомобил „Б“ с рег.табели № ** , като при приближаване на кръстовище образувано с ул.“Е“ отнема предимство с непосредствена опасност за ПТП на лек автомобил „К“ с рег. табели № ****, с което виновно нарушил чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Не е вписана посока на движение, съответно посока на завиване, при положение, че едната част от ул. „Д.

Хадживасилев“ представлява път с предимство. Не е посочен водача на лек автомобил „К“ с рег. табели № ****, за който в съдебно заседание се установи че е полицейски автомобил, управляван или от актосъставителя И. , или от св.Д. / при разпита им в съдебно заседание и двамата твърдят ,че са управлявали служебния автомобил/.

В случая АУАН е съставен от пострадалото лице, с което е нарушено правилото на чл. 37, ал. 3, т. 1 от ЗАНН, още повече че в случая няма никакви други доказателства за създалата се пътна ситуация , освен свидетелските показания на актосъставителя И. и св.Д..

Този акт не може да се ползва с установената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила. В случая не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя административно нарушение, като наказващият орган не ангажира доказателства в подкрепа на възприетата в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка.

По делото липсват доказателства, от които да се направи категоричен извод, че действително на процесната дата жалбоподателят при излизане на път с предимство не е пропуснал, отнел предимство на движещия се лек автомобил „К“ с рег. табели № **** , управляван от актосъставителя И. / или св.Д./ , като му отнел предимството и създал опасност за ПТП. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. За да се прецени извършено 3 ли е нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП следва изрично да е посочено в словесното описание на нарушението кой е пътя, сигнализиран като път с предимство и да се опише посоката на движение на автомобилите. От показанията на свидетелите се установи, посоката на движение на двете превозни средства, но с показания не може да се привнасят обстоятелства, които е следвало да бъдат описани в НП. Не се доказа по делото, че жалбоподателят при излизане на път с предимство, не е пропуснал, отнел е предимството на лек автомобил „К“ с рег. табели № **** .

В този смисъл не е установено по безспорен начин извършването на нарушението, а именно виновно неспазване от жалбоподателя на правилата за предимство, визирани в чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и да обуславя ангажиране на административнонаказателната му отговорност по чл. 179, ал. 1 т.5 от ЗДвП.

Предвид допуснатите процесуални нарушения, както и при недоказаност на извършване на административно нарушение виновно от жалбоподателя, атакуваното наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При това положение, с оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.

3 от ЗАНН, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 100 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, се явява основателно и следва да се уважи. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. По въпроса за отговорността за разноски чл. 143, ал. 1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал акта.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0352-000591 от 16.10.2023 г. на Началника на РУ в ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов , с което на Д.

Н. М. с ЕГН **********, с адрес гр.***** на основание чл. 179, ал. 1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание- глоба в размер на 150,00 лева за това, че на 3.10.2023г. около 13:05 в гр. *“ управлява собствения си лек автомобил „Б“ с рег.табели № ** , като при приближаване на кръстовище 4 образувано с ул.“Е“ отнема предимство с непосредствена опасност за ПТП на лек автомобил „К“ с рег. табели № ****, с което виновно нарушил чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като не пропуска ППС, движещи се по път с предимство на кръстовище и създава непосредствена опасност за ПТП, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР Велико Търново да заплати на Д. Н. М. с ЕГН **********, с адрес гр.***** сумата 100,00лева-направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Великотърновски Административен съд.

Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________ 5