Решение № 2317 от 29.03.2019, Софийски градски съд

Р E

Ш Е Н

И Е

№ ………., 29.03.2019 година, град София,

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІI-ри брачен въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари през 2019 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Галя Митова

ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова

Милен Евтимов

При секретаря Мариана Ружина, след като разгледа докладваното от съдия Ангелова, гражданско дело № 5567 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 322174 от 24.01.2018 г., постановено по гражданско дело № 10030 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 139 състав бил постановен отказ за издаване на заповед за защита на малолетния Л.Б.Ц. по молба с вх. № 8000077/17.02.2017 г. с правно основание чл. 8, т. 2 от ЗЗДН, подадена от Н.Б.Ц. срещу Д.Н.Д. по повод твърдени актове на домашно насилие от 20.01.2017 г. и 03.02.2017 г. На основание чл. 11, ал.3 от ЗЗДН Н.Ц. бил осъден да заплати на Д.Д. разноски в размер на 800 лв. и по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева.

Недоволен от така постановеното решение останал молителят в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство Н.Б.Ц., който обжалва същото изцяло с оплаквания за неговата неправилност, незаконосъобразност и противоречие с морала и добрите нрави. Развива подробни съображения в подкрепа на сочените оплаквания. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, като уважи молбата му за съдебната защита на малолетното дете Л.Б.Ц..

В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото адв. М., поддържа въззивната си жалба и пледира за уважаването й по развитите в жалбата съображения. Излага, че по отношение на детето Л.Ц. след развода на родителите му, майката системно упражнявала емоционално насилие изразяващо се в това то да има определено поведение, да говори заучени фрази и държане, в резултат на което у него се формирал страх. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено както в частта, в която е постановен отказ за издаване на заповед за защита, така и в частта относно присъдените разноски, които счита за прекомерни. Претендира сторените по делото разноски по представен списък по чл. 80 ГПК, като прави възражение за прекомерност на разноските на въззиваемата страна за адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното дирене, въззивникът Б.Н.Ц. като законен представител на малолетният Л.Б.Ц. поддържа въззивната жалба. Излага, че въззиваемата – ответница не спазвала определения му режим на лични контакти с детето, поради което не го е виждал от 22.08.2016 г.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Д.Н.Д., ответница в първоинстанционното и въззиваема страна в настоящето производство, която, чрез пълномощника си по делото оспорва същата като недопустима, а при алтернативност като неоснователна. Излага доводи за просроченост на жалбата и подробни съображения за нейната неоснователност. Счита обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано, като излага подробни съображения в подкрепа на заявеното становище. Моли съда да постанови решение, с което да остави въззивната жалба на молителя без уважение като неоснователна, като потвърди обжалвания съдебен акт.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото - адв. К. пледира за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по приложен списък по чл.80 от ГПК.

Съдът констатира, че препис от решението на първоинстанционния съд било връчено на жалбоподателя на 23.03.2018 г., като жалбата му, по която е образувано настоящето производство, е постъпила в регистратурата на съда на 30.03.2018 г., т. е. в преклузивния едноседмичен срок по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН. Поради това направените възражения от насрещната страна, че жалбата е нередовна, като просрочена, са неоснователни.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имащо правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване допустим съдебен акт.

При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното :

Софийски районен съд бил сезиран с молба от Н.Б.Ц., подадена при условията на чл. 8, т. 2 ЗЗДН - за издаване на заповед за налагане на мерки за защита от домашно насилие в полза на малолетното дете Л.Б.Ц. срещу Д.Н.Д. - майка на детето, с правна квалификация чл. 2, ал. 1, предложение 3 и 4 от ЗЗДН.

Молителят излагал, че в качеството си на еднокръвен брат на Л.Ц. е длъжен да потърси защита за детето, тъй като спрямо него ответницата Д.Д. е осъществила актове на домашно насилие. Твърдял, че последната на 20.01.2017 г., около 09,00 часа, на ул. „***********в гр.

София, пред дома на бащата на молителя Б.Н.Ц. била спряла с бял джип „Инфинити“. Бащата на молителя излязъл от гаража по обаждане на ответницата и молителят тръгнал заедно с него. Ответницата била спряла на около 50 см от портата. Молителят застанал зад открехнатата порта и видял малко като силует своя брат Л. на задната седалка в автомобила, тъй като майката седяла отпред. Същевременно чувал добре разговора между ответницата, баща му и виковете на Л.. Молителят видял как при всеки въпрос на баща му към Л. дали ще слезе от колата да се видят майката се обръщала назад и Л. започвал да крещи истерично „не искам, нямам ти доверие, ти си лъжец“. Л. не отговорил на въпросите на баща му и не казал от какво се страхува защото му нямал доверие. Бащата попитал Л. какво става сега, като му напомнил, че лятото, като си играел с децата, когато ходили на море и на цигулка, не е плакал. В отговор Л. крещял „страх ме е, нямам ти доверие, ти излъга за имотите на мама“. През това време ответницата се усмихвала леко и се обръщала назад, като в момента, в който се обърнела, Л. започвал да крещи отново. Това продължило около 20 минути, след което бащата на молителя се отказал и се прибрал в къщата. Твърдял също и, че на 03.02.2017 г. около 09,00 часа, на ул. „******в гр. София, отново пред дома на бащата на молителя ответницата спряла джипа си пред портата. Л. отново бил на задната седалка на автомобила. Двама полицаи, социална работничка, К.П., К. (съпругата на бащата на молителя),К.(доведеният син на бащата на молителя) и бащата на молителя стояли около колата, от която слязла ответницата. Л. отново крещял „не искам да те виждам, нямам ти доверие“. Социалната работничка влязла в колата при Л. заедно със сина на К. и след няколко минути и тримата слезли от автомобила. Социалната работничка казала, че са се уговорили да остане в дома на бащата до вечерта. Бащата попитал Л. дали ще остане, а той му отговорил, че мисли, че може да остане. Майката се обърнала към Л. с думите: „Кажи какво си решил“ и Л., поглеждайки я, отговорил: „Не знам какво да направя“. Майката го попитала: „Кажи защо не знаеш?“, а баща му му казал, че ако Л. не иска той (бащата) да е вкъщи, ще излезе, но го подканил да се види поне с К.. Майката се намесила с думите: „той не идва да види К., а баща си“. Л. се съгласил да влезе в къщата със социалната работничка, там й показал стаята и се отпуснал. Когато двамата със социалната работничка излезли от къщата, единият от полицаите попитал Л. дали ще остане и Л. отговорил утвърдително. Тогава майката, гледайки Л., троснато казала: „Аз си тръгвам тогава“, при което Л. заявил, че си е променил решението и си тръгва. Бащата на молителя се обърнал към ответницата с думите:

„Дай детето да го видя“, а тя му отговорила „ти го видя“. Л. казал на бащата, че цяло лято се напивал, че е излъгал майка му за къщата и апартамента и не я компенсирал.

Към молбата била представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, както и писмени доказателства.

На 28.04.2017г. СРС,

139-ти състав е издал заповед за незабавна защита по реда на чл.18 от ЗЗДН срещу ответницата Д.Д., като я задължил да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Л.Ц. и я предупредил, че при неизпълнение на заповедта, полицейският орган е длъжен да я задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.

В постъпилия по делото писмен отговор, ответницата оспорвала молбата като неоснователна и излагала подробни съображения.

С разпореждане от

26.06.2016 г., на основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН, съдът служебно конституирал като страна в производството детето Л.Ц., действащо чрез своя баща и законен представител Б.Н.Ц..

За да постанови обжалвания съдебен акт, Първоинстанционният Софийски районен съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Молбата за защита била подадена от Н.Б.Ц., в качеството му на еднокръвен брат на Л.Б.Ц., за което обстоятелство няма спор по делото, а и се установява от приложените в кориците на делото удостоверения за раждането им.

От представения по делото социален доклад от ДСП - Лозенец се установило, че при разговор с детето Л., същото е видимо спокойно и нямало данни да изпитва страх от някой от родителите си.

От изготвената по делото съдебно-психологична експертиза, която съдът кредитирал като обективно и компетентно изготвена се установило, че не може да се потвърди, подкрепи или отхвърли наличието на насилие, предимно психологическо такова, от страна на майката, което да доведе до отчуждаване на детето, нито да се потвърди дали майката активно е настройвала детето спрямо бащата и е формирала отчуждение.

Установило се, че детето е имало негативни емоционални реакции, проектирани в тестовото изследване, но те не са причинили трайни промени в отношението и поведението на същото спрямо баща му. Наблюдавало се резервирано отношение у малолетния към фигурата на бащата, потвърдено и от споделяне на детето за страхове, свързани с преживявания при неговия баща.

По делото били събрани и гласни доказателства с разпита на свидетеля Б.Г., от които се установило, че в началото на февруари 2017 г. по подаден сигнал същият е посетил адрес, находящ се в кв. „Драгалевци“. Когато свидетелят пристигнал на улицата, пред къщата на адреса имало паркиран джип, в който се намирало детето. Отвън били неговите родители, съпругата на бащата, доведеният му син, двама социални работници и един охранител, който бил заедно с майката. И бащата, и съпругата му („другата му майка“- на детето), както и доведеният му брат подканвали детето да слезе от колата. Майката на детето отишла, отворила вратата на автомобила, свалила детето и го държала за ръка. Слизайки от автомобила, детето се разплакало и майката го качила обратно в джипа. Социалната работничка, която присъствала на мястото, влязла при детето в автомобила и седнала отзад, качил се и свидетелят, който седнал отпред. На въпроси на социалната работничка защо не иска да слезе детето отговорило, че няма доверие на никой там, че имало имотен спор между родителите му и се притеснявал, че пак ще стане така. На няколко пъти майката отваряла вратата, за да чуе за какво си говори детето със социалната работничка. Впоследствие детето излязло от колата и било видимо по-успокоено.

Започнало да говори с доведения си брат, който му припомнял стари случаи, в които са си играли заедно. Бащата също му припомнял стари случки. Детето се съгласило заедно с доведения си брат и социалната работничка да влезе вътре в къщата. Влезли и след няколко минути излезли. Бащата настоял свидетелят да попита детето дали желае да остане при бащата, на който въпрос детето заявило, че иска. Майката и бащата започнали да спорят дали детето ще отиде на училище в същия ден. Спорели няколко минути. Детето казало, че ще остане, след което майката тръгнала да се качва в колата, казала нещо изнервено, а детето видимо се притеснило и казало, че и то тръгва с майка си. Качило се при своята майка в автомобила и потеглили.

Останалите приложени по делото писмени доказателства, съдът не обсъждал доколкото ги счел за неотносими към предмета на спора.

При тази фактическа установеност, Първоинстанционния съд постановил обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :