Решение № 6087 от 07.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6087 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Силвана Гълъбова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20241100510300 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №10300/2024 г по описа на СГС е образувано :

-по въззивна жалба на А. М. С. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №10964 от 10.10.2022 г по гр.д.№30094/22 г на СРС , 76-ти състав , в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че С. дължи на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 гр.София сумата от 600 лв главница , представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.01.2019 г.-м.04.2020 г. за топлоснабден имот ап.№12, находящ се в гр.София ж.к.**** , ведно със законната лихва от 28.02.2022 г. до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 100 лв лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г 11.02.2022 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №7303 от 14.03.2022 г по ч.гр.д. №10602/2022 г по описа на СРС , 76 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските ;

-и по частна жалба на А. М. С. ЕГН ********** от гр.София срещу определение №31857 от 24.11.2022 г по гр.д.№30094/22 г на СРС , 76-ти състав , с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя от 04.11.2022 г за присъждане на разноски на адвоката й в заповедното и в исковото производство съобразно отхвърлената част от исковете .

Въззивникът във въззивната си жалба излага доводи за неправилност на решението на СРС /в посочената част/ , тъй като не е доказано да е потребител на топлинна енергия за 1 процесния имот . Не се дължат лихви за забава , защото няма данни за публикуване на съответните сметки на сайта на ищеца и липсва покана за плащане до длъжника .

Въззиваемата страна “Топлофикация София” ЕАД е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС .

В частната си жалба въззивникът доводи за неправилност на определението на СРС по чл.248 ГПК . Доказано е уговаряне на адвокатско възнаграждение от 700 лева , като срещу него няма възражение за прекомерност . Възнаграждението следва да се присъди в полза на адвокат С. К. К. ЕГН ********** , която я е защитавала безплатно .

Въззиваемата страна “Топлофикация София” ЕАД е подала писмен отговор , в който оспорва частната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС .

Третото лице “Техем сървисис” ЕООД ЕИК 130036512 гр.София не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба и частната жалба са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивника на 24.10.2022 г и е обжалвано в срок на 07.11.2022 г . Определението на СРС по чл.248 ГПК е връчено на въззивника на 12.12.2022 г и е обжалвано в срок на 19.12.2022 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС и на определението на СРС по чл.248 ГПК .

След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че ответницата е потребител на топлинна енергия . Същата като наследник е обявила саморъчно завещание през 2003 г .

Освен това ответницата е получила призовка в заповедното производство на адреса на процесния имот . Ищецът е доказал собственост на ответницата към минал момента , а последната „не е разколебала“ представения титул за собственост , нито е доказала ново обстоятелство /напр.последващо разпореждане с имота/ . В процеса ответницата ангажира взаимно изключващи се доводи . Исковете са основателни в посочените размери , като същите са определени по реда на чл.162 ГПК .

Решението на СРС е неправилно в обжалваната част . Съгласно чл.153 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или вещният ползвател на имота . Според т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 гпо тълк.дело № 2/2017 г., на ОСГК на ВКС няма пречка да бъде постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153 ал.1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от 2

КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, и този правен субект да дължи цената на доставената топлинна енергия .

В процесния случай ищецът не е представил молба-декларация за откриване на партида от ответницата , както и убедителни доказателства , че ответницата-въззивник е собственик на процесния имот. Представеното копие от саморъчно завещание е с неясен текст и повече от един заветник . Освен това липсват доказателства , че завещателят е бил собственик на процесния имот , за да се придобие последния от ответницата по реда на наследяването .

Ирелевантно с оглед чл.153 ЗЕ е дали ответницата живее на адреса на имота и дали е получавала призовки на този адрес . След като не е установено ответницата да е потребител на топлинна енергия за процесния имот исковете срещу нея са неоснователни и само на това основание . Отделно , по делото не е допусната СТЕ за установяване на вземанията по основание и размер . След отмяна на решението на СРС обжалваната част исковете трябва да се отхвърлят .

По разноските . С оглед изхода на делото ответницата не дължи разноски в заповедното производство и пред СРС , определението по чл.248 ГПК трябва да се отмени . Ищецът дължи адвокатски възнаграждения на адвокат С. К. К. ЕГН ********** за осъществена безплатна правна помощ в заповедното производство , пред СРС и пред настоящия съд / съответно 50 лева , 300 лева и 300 лева/ , както . След като защитата на ответницата е безплатна ирелевантно е уговаряне на адвокатско възнаграждение и дали има възражение за неговата прекомерност . Ищецът дължи и разноските на ответницата пред СГС за държавна такса и банкова комисионна .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №10964 от 10.10.2022 г по гр.д.№30094/22 г на СРС , 76-ти състав , в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че А. М. С. ЕГН ********** от гр.София дължи на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 гр.София сумата от 600 лв главница , представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.01.2019 г.м.04.2020 г. за топлоснабден имот ап.№12, находящ се в гр.София ж.к.**** , ведно със законната лихва от 28.02.2022 г. до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 100 лв лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г - 11.02.2022 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №7303 от 14.03.2022 г по ч.гр.д. №10602/2022 г по описа на СРС , 76 състав ; както и в частта , в която А. М. С. ЕГН ********** от гр.София е осъдена да заплати на “Топлофикация София” ЕАД 141,58 лева разноски пред СРС и 42,28 лева разноски в заповедното производство ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ исковете на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 гр.София , които искове са с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД 3

; да се признае за установено , че А. М. С. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от 600 лв главница , представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.01.2019 г.-м.04.2020 г. за топлоснабден имот ап.№12, находящ се в гр.София ж.к.**** , ведно със законната лихва от 28.02.2022 г. до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 100 лв лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г 11.02.2022 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №7303 от 14.03.2022 г по ч.гр.д. №10602/2022 г по описа на СРС , 76 състав .

ОТМЕНЯ определение №31857 от 24.11.2022 г по гр.д.№30094/22 г на СРС , 76-ти състав .

ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 гр.София да заплати на адвокат С.

К. К. ЕГН ********** от АК-София на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. сумата от общо 650 лева адвокатски възнаграждения в заповедното производство , пред СРС и пред СГС .

ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 гр.София да заплати на А. М. С.

ЕГН ********** от гр.София сумата от 66,75 лева разноски пред СГС .

Решението е постановено при участието на “Техем сървисис” ЕООД ЕИК 130036512 гр.София като трето лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 .

Решението не подлежи на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4