Решение № 271 от 15.12.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Радомир, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251730100900 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит № .., подписан с ответното дружество „Мъни Лийз“ ЕАД, по силата на който е получила в заем сумата в размер на 7500,00 лева, платима на 60 месечни вноски, всяка в размер на 332,41 лева. Общата сума за плащане по кредита била в размер на 19 944,60 лева.

Според ищцата договор за потребителски кредит № .. е нищожен поради противоречие със закона и с добрите нрави, тъй като посочения в него годишен лихвен процент от 47,00% е прекомерен и надвишава трикратния размер на законната лихва.

Отделно от изложеното, сочи, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГЛП, с посочване на компонентите, които са включени в него. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. В договора било посочено, че ГПР е 63,70%, а ГЛП е 47,00%, но от съдържанието му не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен договор за потребителски кредит № .., сключен между „Мъни Лийз“ ЕАД и Л. К. Б..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен и приет договор за потребителски кредит № .., сключен между „Мъни Лийз“ ЕАД (кредитор) и Л. К. Б. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е предоставил 1 на кредитополучателя в заем сумата от 7500,00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне в срок до 21.04.2030 г. Страните са уговорили следните условия по сключения между тях договор: годишен лихвен процент – 47,00%; годишен процент на разходите – 63,70%; общ размер на всички плащания – 19 944,60 лева.

От представеното по делото платежно нареждане от 23.04.2025 г. се установява, че във връзка със сключения договор за кредит ответното дружество „Мъни Лийз“ ЕАД е превело по банкова сметка на ищцата Л. Б. сумата в размер на 7284,00 лева.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

По делото не е спорно, че страните са били в облигационно правоотношение по сключен договор за потребителски кредит № .. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. В тази връзка следва да се посочи, че с оглед на изяснените в хода на съдебното дирене параметри на кредитната сделка, не се установява на кредитополучателя да е отпуснат кредит в размер на 7500,00 лева.

Напротив, предоставената сума е в размер на 7284,00 лева, а разликата от 216,00 лева е формирана в резултат от удържането от страна на кредитора на такса за финансови услуги. При това положение въпросната сума не може да се приеме за част от главницата - заетата сума, тъй като не е реално предоставена за разпореждане на кредитополучателя. Именно въпросната сума от 7284,00 лева следва да се вземе и за релевантна при изчисляването на ГПР и ГЛП по договора.

При описаното по-горе облигационно правоотношение между страните, ищцата освен качеството на кредитополучател, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират императивните правила на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка, при съобразяване със съдържанието на договора и приложенията към него и предвид възраженията за недействителност на процесния договор за кредит на специалните основания по чл. 22 ЗПК, съдът намира тези възражения за основателни.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорите за потребителски кредити задължително следва да съдържат лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. В настоящия случай това правило формално е спазено, доколкото в договор за потребителски кредит № .. е посочен ГЛП в размер на 47%.

Предвид конкретното съдържание на договора обаче, неправилно този лихвен процент се начислява върху отразената в договора главница от 7500,00 лева, а не върху реално отпуснатия кредит от 7284,00 лева. При ползването на по-ниска база за изчисляване – в случай действителната главница от 7284,00 лева, то приложимият в отношенията между страните лихвен процент би бил по-висок от посочения в договора. При това положение реалният лихвен процент по процесния договор остава неясно, неточно и не по разбираем начин посочен в съдържанието на кредитната сделка, което препятства потребителя ефективно и обосновано да прецени какви биха били икономическите последици за него във връзка с конкретното кредитно правоотношение и каква е истинската цена на кредитния ресурс, а именно действителната възнаградителна лихва.

Изложеното обосновава извод за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

С оглед на горните съображения досежно размера на главницата, се налага извод, че в разглежданата хипотеза е налице също така некоректно и неточно посочване на ГПР в текста на 2 договора, а оттам и до заблуждение на потребителя относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, който повелява в договорите за кредит по ясен и недвусмислен начин да са посочени годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Констатираните пороци на процесния договор попадат в хипотезата на визираната норма. С оглед на изложеното съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит № .. е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поради това и предявеният иск се явява доказан и следва да се уважи.

По разноските:

В производството по делото ищцата е представлявана от пълномощник, на когото не е заплатила адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие от 31.07.2025 г. е посочено, че ищцата се представлява безплатно от адв. Л. Б. от САК поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати (чл. 2, ал. 2 от ЗА). Във връзка с направеното от ответното дружество възражение за прекомерност, съдът, като съобрази критериите по решението по дело С-57/15 на СЕС за разумност и пропорционалност при определяне на адвокатското възнаграждение, счита, че при определяне на възнаграждението на процесуалния представител на ищцата следва да вземе предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, вида на претенцията, материалния интерес, броя на страните по делото, обема на доказателствения материал, приложимите по спора национални и международни правни норми, броя на заседанията - в конкретния случай е проведено едно открито съдебно заседание, в което не се е явила страната и нейният пълномощник.

Съобразявайки горните критерии, съдът намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение на адв. Л. Б. от САК в размер на 1600,00 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС – Радомир в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса по предявения иск в размер на 797,78 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за потребителски кредит № .., сключен между „Мъни Лийз“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4, ет. 6 и Л. К. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „А.“, бл. ., ет. ., 3 ап. ..

ОСЪЖДА „Мъни Лийз“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4, ет. 6 да заплати на адв. Л. К. Б. от САК сумата от 1600,00 лева (хиляда и шестстотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

ОСЪЖДА „Мъни Лийз“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4, ет. 6 да заплати по сметка на РС – Радомир в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 797,78 лева (седемстотин деветдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща дължима държавна такса в производството пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Радомир, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251730100900 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит № .., подписан с ответното дружество „Мъни Лийз“ ЕАД, по силата на който е получила в заем сумата в размер на 7500,00 лева, платима на 60 месечни вноски, всяка в размер на 332,41 лева. Общата сума за плащане по кредита била в размер на 19 944,60 лева.

Според ищцата договор за потребителски кредит № .. е нищожен поради противоречие със закона и с добрите нрави, тъй като посочения в него годишен лихвен процент от 47,00% е прекомерен и надвишава трикратния размер на законната лихва.

Отделно от изложеното, сочи, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГЛП, с посочване на компонентите, които са включени в него. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. В договора било посочено, че ГПР е 63,70%, а ГЛП е 47,00%, но от съдържанието му не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен договор за потребителски кредит № .., сключен между „Мъни Лийз“ ЕАД и Л. К. Б..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен и приет договор за потребителски кредит № .., сключен между „Мъни Лийз“ ЕАД (кредитор) и Л. К. Б. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е предоставил 1 на кредитополучателя в заем сумата от 7500,00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне в срок до 21.04.2030 г. Страните са уговорили следните условия по сключения между тях договор: годишен лихвен процент – 47,00%; годишен процент на разходите – 63,70%; общ размер на всички плащания – 19 944,60 лева.