Решение № 139 от 30.07.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Бургас, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20262000500155 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 33/05.03.2026 година, постановено по гражд. дело № 6/2022 година по описа на Окръжен съд - Ямбол, е прието на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК и чл.

430 от ТЗ, че З. А. Б., ЕГН **********, с адрес: град Я. Я. З. Б., ЕГН **********, с адрес: град Я. и А. З. М., ЕГН **********, с адрес: град Я., към 07.01.2021 година - датата, на която е подадено в съда заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по частно гражд. дело № 29/2021 година по описа на Районен съд - Ямбол - дължат солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1784, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, представлявано от изпълнителните директори Светозар Александров Попов, Никола Христов Бакалов, Ралица Иванова Богоева, начин на представляване: заедно от всеки двама от изпълнителните директори, сумата от общо 20 007.61 евро, от които: просрочена главница в размер на 9 506.14 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.01.2021 година до изплащане на вземането; непогасена възнаградителна/договорна лихва, начислена съгласно раздел II, т. 4 от договора за кредит за периода от 01.02.2016 година - 01.12.2020 година, включително в размер на 4 416.18 евро; обезщетение за забава на просрочени плащания (наказателна лихва), начислена съгласно раздел II, т. 10 от договора за кредит за периода от 01.02.2016 година - 12.03.2020 година, включително в размер на 3 365.89 евро; договорна лихва, начислена съгласно раздел II, т. 4 от договора за кредит за периода от 13.03.2020 година до 13.05.2020 година, включително в размер на 343.25 евро; договорна 1 лихва, начислена съгласно раздел II, т. 4 от договора за кредит за периода от 13.05.2020 година до 01.12.2020 година, включително в размер на 80.98 евро; обезщетение за забава на просрочени плащания, начислено съгласно раздел II, т. 10 от договора за кредит за периода от 14.05.2020 година до 05.01.2021 година, включително в размер на 2 295.17 евро, за които суми е издадена заповед № 260020/08.01.2021 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по частно гражд. дело № 29/2021 година по описа на Ямболския районен съд, като е отхвърлен искът над размера на сумата от 9 506.14 евро до размера на 13 901.13 евро за главницата, над размера на сумата 4 416.18 евро до размера на 14 344.18 евро за договорна лихва по раздел II, т. 4 и над 3 365.89 евро до размера на 10 757.17 евро за лихвата по раздел II, т.10.

Присъдени са разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Иновативни финанси“ ООД, ЕИК 201257149, със седалище град Варна.

Постъпила е въззивна жалба от З. А. Б., ЕГН **********, Я. З. Б., ЕГН ********** и А. З. М., ЕГН **********, тримата с адрес: град Я. чрез адв. М. Х. - ЯАК, с адрес за връчване: град Ямбол, ул. „Жорж Папазов“ № 6, вх. Б, ет. 1, ап. 1, срещу горепосоченото решение в частта, в която по отношение на въззивниците е прието за установено на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 430 от ТЗ, че дължат на „Първа инвестиционна банка“ АД, обезщетение за забава на просрочени плащания (наказателна лихва), начислена съгласно раздел II, т. 10 от договора за кредит за периода от 01.02.2016 година - 12.03.2020 година, включително в размер 3 365.89 евро; обезщетение за забава на просрочени плащания, начислено съгласно раздел II, т. 10 от договора за кредит за периода от 14.05.2020 година до 05.01.2021 година, включително в размер на 2 295.17 евро, както и в частта, в която същите са осъдени да заплатят разноски. Въвеждат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, както и за неправилно изяснена фактическа обстановка. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на направеното възражение за нищожност на клаузата, регламентираща наказателната лихва в раздел II, т. 10 от процесния договор. Изтъква се потребителския характер на същия.

Претендира се противоречие на посочената клауза с чл. 33, ал. 2 от ЗПК. Обосновава се значително неравновесие между правата и задълженията на страните с наличието на завишено според въззивниците обезщетение при забава за изпълнение. Възразява се срещу заместването на същата от съда с допустимото обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част.

Претендират се разноски.

Не се ангажират доказателствени средства.

Въззивната жалба е надлежно връчена на насрещната страна „Първа инвестиционна банка“ АД и третото лице помагач „Иновативни финанси“ ООД, но в срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор от тях.

2

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

Установява се от доказателствения материал по делото, а и това не е спорно между страните, че на 03.12.2010 година между ищците З. А. Б. и Я. З. Б. и „Първа инвестиционна банка“ АД е сключен договор № *** от 03.12.2010 година за банков кредит, по силата на който банката е предоставила на физическите лица-кредитополучатели банков кредит в размер на 14 000 евро по разплащателна сметка, посочена в чл. 1 от същия за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта от 28.03.2008 година. Срокът за усвояване на кредита е установен на 10.12.2010 година, а този за погасяването му на 01.12.2020 година.

Според раздел I I „Лихви, такси и комисионни по кредита“, за ползваният кредит кредитополучателите заплащат на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за евро, увеличен с надбавка от 8.51 пункта. Към датата на сключване на договора, според раздел II, т. 4, БЛП на банката за евро е в размер на 7.99% годишно. В т. 5 е посочено, че към датата на сключване на договора годишния процент на разходите (ГПР) е 18.77%. Общата дължима сума от кредитополучателите е 29 104.79 евро.

Залегнало е в т. 6, че кредитополучателите заплащат на банката еднократна такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 40 лева. Според т. 7, банката събира комисионна за отпускане на кредита в размер на 2% от разрешения кредит в деня на неговото усвояване. Страните са постигнали съгласие, намерило израз в т. 10, че плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателите в банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в раздел II, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ дата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. При наличие на просрочени плащания, банката има право да обяви кредитът за предсрочно изискуем или да увеличи размерът на лихвения процент по кредита, включително надбавката.

Представено е като доказателство и Приложение №1 - погасителен план към договора за банков кредит от 03.12.2010 година, в който в отделни колони са вписани началната и крайната дати, дължимата главница начало на период, вноската, лихвата, съответно главницата от вноската и дължимата главница край на период. В него общият размер на вноските, колона 4-та, е посочен като такъв от 28 804.34 евро, от които 14 804.34 евро лихва и 14 000 евро главница.

3

За обезпечаване вземанията на банката по предоставения кредит - главница, лихви, такси, комисионни и разноски, същата е приела поръчителство от А. З. М., съгласно договор за поръчителство, неразделна част от разглеждания договор - раздел IV, т. 12. Този договор е наличен измежду кориците на делото, като според неговите клаузи, посоченото по-горе физическо лице се е задължило пред банката да отговаря солидарно с кредитополучателите за изпълнението на всички техни задължения, произтичащия от отпуснатия им банков кредит в размер на 14 000 евро, съгласно договора за банков кредит от 03.12.2010 година.

По делото е допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която в депозираното и прието заключение (първото по ред) е посочило, че за периода 04.01.2011 година до 21.02.2014 година по процесния договор за банков кредит са извършени плащания в общ размер на 741.77 евро, показани от него като конкретни суми, с които са погасявани съответните задължения за главница, договорна лихва по раздел II, т. 4 от същия, наказателна лихва по раздел II, т. 10 и такси. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 07.01.2021 година непогасените задължения по договора възлизат общо на 41 721.88 евро, от които просрочена главница - 13 901.13 евро, договорни лихви по II, т. 4 за периода от 01.02.2011 година до 12.03.2020 година - 14 768.41 евро, наказателна лихва по II, т. 10 за периода от 01.03.2011 година до 12.03.2020 година - 10 757.17 евро и обезщетение за забава по същия раздел за периода от 14.04.2020 до 05.01.2021 година - 2 295.17 евро. По изпълнително дело №*** година по описа на ЧСИ И. Х. в периода от 27.10.2021 година до 26.06.2025 година в резултат на запор върху трудовото възнаграждение на тримата ответника са постъпили суми в общ размер на 30 184.72 лева, от които 1 791.81 лева са отнесени за погасяване на такси и други по изпълнителното дело, 6 676.46 лева са изплатени на банката и 21 176.45 лева са изплатени на третото лице-помагач.

Към датата на подаване на исковата молба извършените плащания са в размер на общо 3 330.89 лева.

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 година по търг. дело № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение (чл. 269, ал. 1 от ГПК), но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол на основание чл. 269, ал. 2 от ГПК е ограничен от заявените в жалбата оплаквания. В мотивите на тълкувателното решение е изложено разбирането, че ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като 4 основание за обжалване. Същевременно, с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 година по търг. дело № 1/2020 година на ОСГТК на ВКС са дадени задължителните указания, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

С отговора на исковата молба ответниците са поддържали, че представеният по делото договор за банков кредит не отговаря на изискванията на ЗПК, което е основание да се обяви за недействителен. Сочат също така, че в същия е посочен ГПР, но не е ясно нито какво включва той, нито как се формира - изрично е уговорен само ГПР. Несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за недействителност. Тази норма е императивна и възможност за отклонение от нея законодателят не е предвидил. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. С въззивната жалба, както е посочено по-горе, изтъкват довод, че неправилно окръжният съд не е уважил направеното възражение за нищожност на клаузата, регламентираща наказателна лихва в раздел II, т. 10 от договора.