Решение № 143 от 22.05.2019, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

22.05.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд състав

На

25.04.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор като разгледа докладваното от

Съдията

Адм. дело номер

31 по описа за

2019 година.

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК.

Депозирана е жалба от А.Р.Б. от ***, против Ревизионен акт № ***/*** г., изменен с Решение № 724/17.12.2018 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

Счита, че констатациите в ревизионния акт и постановеното решение по депозираната жалба против акта са основани на неясни твърдения, а представените от жалбоподателката доказателства са разгледани изолирано едно от друго. В тази връзка сочи, че в случая не е било налице основание за приложението на особения ред за облагане по чл. 122 от ДОПК. Ревизиращият екип неправилно бил определил основата за облагане и задълженията за данъци и осигурителни вноски.

Релевира възражения относно изложените в акта и ревизионния доклад доводи, въз основа на които са изградени изводи за непризнаване на получените като дарение от родителите й Р. Д. Р. и К. И. Р., суми в размер на *** лв. и *** лв. В тази връзка твърди, че родителите й били отделно ревизирани, при което в съставените Протокол № ***/*** г. и Протокол № ***/*** г. били изрично посочени горецитираните суми и признати за извършени дарения в посочения размер. В този смисъл следвало да се вземе предвид и обстоятелството, че даренията били осъществени с банкови преводи на 01.09.2016 г. и 02.09.2016 г., което опровергавало аргументите на ревизиращия екип, че били съставени за нуждите на производството.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени Ревизионен акт № ***/*** г. с който е определено задължение за ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ, общо, в размер на *** лв., за 2016 год., ведно с допълнително установените задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ, ведно с определените лихви, като неправилен и незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован не се явява, чрез пълномощника си - адв. М. Ч. изцяло поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата, директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Ц. Д., оспорва жалбата. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения относно недоказаността на твърденията на ревизираното лице, че през 2016 г. е получила по дарение от своя баща Р. Д. Р. сумата в размер на *** лв., като и сумата от *** лв. като дарение от своя брат Д.

Р. Р. през 2014 г. Релевира доводи, че представените в тази връзка писмени доказателства от жалбоподателката в хода на ревизионното производство са съставени за целите на ревизията и нямат достоверни дати, поради което не установяват действителността на соченото дарение на движими вещи – пари. Моли съда да отхвърли депозираната жалба и присъди юрисконсултско възнаграждение съгласно наредба № 1/09.07.2004 г.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ревизионното производство е образувано въз основа на Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ № ***/*** г./л. 343 от делото/, връчена на 30.03.2018 г., с която е възложено извършването на ревизия на А.Р.Б. от ***, за определяне на задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, ДОО - за самоосигуряващи се, вноски за здравно осигуряване – за самоосигурявящи се и вноски в универсален пенсионен фонд - са самоосигуряващи се, за периода от 01.012016 г. - 31.12.2016 г. За изменение на първоначалната заповед са издадени Заповед № ***/*** г./л.

339/ и Заповед № ***/*** г./л. 335/, касаещи срока за приключване на ревизията, с последната от които на основание чл. 113, ал. 3 от ДОПК срокът е продължен до 30.08.2018 г. Цитираните заповеди са издадени от З. Д. В. - *** при ТД на НАП - Пловдив, оправомощена със Заповед № ***/*** г. на директора на ТД на НАП – Пловдив/л.

55/.

Резултатите от ревизията са материализирани в Ревизионен доклад /РД/ № ***/*** г./л. 73 – л. 87/ , връчен по електронен път на 06.09.2018 г.

Ревизираното лице не подало възражение по доклада по чл. 117, ал. 5 от ДОПК.

Съставен е Ревизионен акт/РА/ № ***/*** г./л. 63/, издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от З. Д. В. - *** при ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и Ф. Г. К., на длъжност *** при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията. РА е връчен по електронен път на 30.09.2018 г.

С ревизионния акт са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица, върху определена годишна данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК, като е приложена ставка по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ /10 на сто/ и е начислен данък за ревизирания период в размер на *** лв., ведно с лихви за забава в размер на *** лв.; задължение за осигурителни вноски за фонд ДОО в размер на *** лв., ведно с лихва за забава в размер на *** лв.; задължение за вноски за здравно осигуряване в размер на *** лв., ведно с лихви за забава в размер на *** лв. и задължение за вноски в универсален пенсионен фонд в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.

В ревизионното производство като доказателство е присъединен Протокол от проверка № ***/*** г./ л. 110/, ведно с приложенията към него, извършена с цел съпоставка на имуществото и доходите на А.Р.Б. от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г.

Прието е, че ревизираното лице е местно такова по смисъла на чл. 4, ал.

1 от ЗДДФЛ и като такова е данъчно задължено по същия нормативен акт за облагаемите доходи, посочени в ЗДФЛ.

Отчетено е семейното й положение – сключен граждански брак със З. Ш. Б., с когото са родители на *** деца. Въз основа на събраните доказателства от ревизиращите органи, анализ и съпоставка на получените доходи и извършените разходи през ревизирания периоди, както и въз основа на изготвения имуществен поток за 2016 г. органите по приходите са установили, че декларираните приходи и установените постъпления за 2016 г., в т.ч. и налични пари в бой на проверяването лице не съответстват на имущественото му състояние в края на 2016 г. Констатираното несъответствие е в размер на *** лв., респ. прието е че извършените от лицето разходи през годината, заедно с декларираните налични средства към края на годината, превишават постъпленията през годината заедно с наличните средства на лицето в началото на календарната година.

Въз основа на констатациите на ревизиращия екип по движението на банковите сметки на жалбоподателката и констатирани в хода на ревизията, преводи на парични суми, ревизиращите органи са направили извод за наличие на обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. По същество горното е аргументирано с извършен банков превод от страна на А.Б. в полза на съпруга си З. Б. на сумата в размер на *** лв., от които *** лв. на 01.09.2016 г. и *** лв. на 02.09.2016 г. Изложени са подробни съображения, защо не са възприети обясненията и доводите на ревизираното лице, че сумата, с която се е разпоредила в полза на съпруга си, произхожда от получено дарение от нейните родители. В заключение е прието за установено, че А.Б. не е декларирала доходи от дейност в размер на *** лв., чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и съответно същите не са обложени с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Счетено е, че тези доходи са такива, които не съответстват на имущественото състояние на лицето и е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК.

Процесния РА е оспорена в срока по чл. 152, ал. 3 от ДОПК. В жалбата/л. 47 – л. 54/ са въведени доводи за необоснованост и незаконосъобразност на изводите за наличието на предпоставките по чл. 122 от ДОПК. Изложени са подробни съображения, че през 2014 г. и 2016 г. А.Б. е получила дарение от своя брат Д. Р. и баща си – Р. Р., които неоправдано не са взети предвид от органите по приходите. Релевира възражения относно начина на формиране на началното салдо и основанията за установяване на задължителни осигурителни вноски.

С Решение № ***/*** г., издадено от директор на дирекция

„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП/л.37-л.42/, е изменен процесният РА в частта относно установените задължения по ЗДДФЛ и лихви за просрочие, а именно намален е размерът на установената главница от *** лв. на *** лв. и установената лихва от *** лв. на *** лв., като в останалата част РА е потвърден. По отношение на диспозитива на цитираното решение е налице и постановено решение за поправка на очевидна фактическа грешка – Решение № ***/*** г./л.33/.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената проверка за законосъобразност, съдът намира, че процесната жалба е допустима и подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна.

Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в съответствие с разпоредбите на чл. 119 , ал. 2 от ДОПК, чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Актът е изготвен в предписаната в чл. 120 от ДПК писмена форма и съдържа въведените в посочената норма реквизити. В приложения като неразделна част от РА ревизионен доклад са изложени подробно фактическите констатации и изводи на ревизиращия екип.

Разпоредбата на чл. 124, ал.

2 от ДОПК въвежда оборима презумция за вярност на фактическите констатации в РА, издаден при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, като жалбоподателят е носител на доказателствената тежест да установи в съдебното производство твърдените от него факти и обстоятелства, оборващи фактическите констатациите в акта. Съответно в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това.

От представените по делото доказателства се установява, че ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

В конкретния случай жалбоподателката е била уведомена, че по отношения на нея са налице обстоятелства по чл. 122, ал.

1, т. 2 от ДОПК/л.94 и сл./ и й е определен 14-дневен срок за предоставяне на доказателства и за вземане на становище. В РД са изложени мотиви, че ревизията се извършва по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като са налице обстоятелствата, визирани в чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Изложени са съображения, че А.Б. не е декларирала доходите си от дейност в размер на *** лв. чрез подаване на годишна данъчна декларация. Прието е, че данъчната основа от установения недостиг на средства на база изготвен паричен поток за 2016 г. е в размер на *** лв., за които се приема, че са средства с неустановен произход и подлежат на облагане с данък по ЗДДФЛ.

Според настоящия съдебен състав в настоящия процес приходните органи не доказват наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК.

По делото е безспорно установено, следното: На 01.09.2016 г. по разплащателната сметка на А.Б. е постъпила сумата в размер на *** лв. от Р. Д. Р./неин баща/ с основание за превода „дарение“/л. 318, стр. 2/.

Посочената сума е прехвърлена от А.Б. с банков превод от 01.09.2016 г. на съпругът й З. Ш. Б./л. 319, стр. 1/.