Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3078 от 14.08.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 6478/2024
Вид
Решение № 3078
Подписан
14.08.2025
Състав
Мартин Стаматов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл. 10, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 359, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 448 · Кодекс за застраховането
  • чл. 448, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 459 · Кодекс за застраховането
  • чл. 459, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 86 · Кодекс за застраховането
  • § 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
  • чл. 8, ал.1 · Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука”
  • чл. 9, ал. 1 · Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука”
  • чл. 8 · Наредба за задължителното застраховане
  • чл. 9, ал. 1 · Наредба за задължителното застраховане

РЕШЕНИЕ

№ 3078 гр. Варна, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. С. при участието на секретаря А. Ст. А. като разгледа докладваното от М. С. Гражданско дело № 20243110106478 по описа за 2024 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава „ХVІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. Д. Т., ЕГН **********, действаща лично и като законен представител на поставения под пълно запрещение В. А. Т., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. К. ул. „П. В.“ № ****, чрез пълномощник адв. И. Р. с която се претендира да бъде осъдено **** „***** – З.“, *** *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „В.“, ул. „С. С." № ****, ет. *** да заплати на всеки един от ищците сумата от по 21527,08 лв., представляваща дължим остатък от застрахователно обезщетение за претърпените от всеки от тях неимуществени вреди в резултат на настъпила на 02.10.2021г. трудова злополука, довела до смъртта на техния съпруг/баща А. Ж. Т., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба - 01.12.2023 г. до окончателното заплащане на сумите, както и за сумите от по 322,80 лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците от 21527,08 лв. за периода 26.02.2022г. до 01.12.2023г.

В исковата молба ищците сочат, че са наследници на А.Ж. Т., починал на 02.10.2021г. след настъпила злополука, призната за трудова с разпореждане № 5104-04-85/10.12.2021г. на основане чл. 55, ал. 1 от **** . В протокол № 5103-03-26 от 02.12.2021г. съставен от комисия от *** на ****-гр. В. за разследване на злополуката е констатирано, че е настъпила по време на извършване на маневра довела до летален изход на А. Т.. Излага се, че последният като служител на „****“ *** - поделение Гл Ол е бил застрахован с групова застраховка на работници и служители за риска „Т. з.“ със Зл пл № ******* от 29.07.2021г. със срок от 31.08.2021г. до 20.08.2022г. и застрахователната сума от 98500000 лв. за 890 застраховани лица или 110674,16 лв. на човек, при наличие на покрит риск „С. на з. в ре. на з.“. Поддържа се, че по заявление на ищците за изплащане на обезщетение застрахователят изплатил по банковите им сметки сумите от по 33810,00 лв. на всеки, което плащане в общ размер на 67620,00 лв. е значително по-малко от размера на застрахователната сума от 110674,16 лв.

Излага се, че застрахователят не е посочил начин на определяне на застрахователната сума, нито уведомление за отказ от изплащането на остатъка. Моли се за уважаване на претенциите. Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът **** „*** – З.“ е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез адв. Т. С., с който главните и акцесорните искове се оспорват като неоснователни. Не оспорва, че е заплатил по банкови сметки на ищците на 25.02.2022г. застрахователно обезщетение в размер на общо 67620,00 лв. поради настъпването на покрит риск - смърт на застрахованото лице А. Ж. Т., по застраховка „Т. з.“ между ответника и работодателя на наследодателя на ищците обективирана в полица № *******/29.07.2021г. за застраховани 890 работници и служители по средносписъчен състав, при застрахователна сума от общо 98500000 лв., със срок на валидност от 31.08.2021 г. до 30.08.2022 г. Излага, че обезщетението е определено по чл. 8 и чл. 9, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” и представените по преписката доказателства, в размер на 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния застрахован работник или служител към момента на сключване на застраховката и съставлява 100 % от застрахователната сума. Поддържа, че вноската по полицата се определя въз основа на актуални данни, предоставени от застраховащия за средносписъчния състав и средномесечната заплата към края на всяко тримесечие. Не оспорва обстоятелствата около реализиралата се на 02.10.2021г. трудова злополука, като сочи, че към момента на сключване на застраховката съгласно Допълнително споразумение за изменение на трудово правоотношение № 234/07.07.2020г. основното месечно трудово възнаграждение на А. Т. е било 805лв. Излага, че по подадено от ищците възражение срещу размера на изплатените обезщетения застрахователят е отговорил, че то остава непроменено, като е уточнил, че то не е формирано по справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Поддържа, че застрахователната сума следва да се определи по реда на Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Т. зл.“, съгласно чл. 8, ал. 1 от която тя се определя на базата на месечната брутна работна заплата на застрахованите работници и служители към момента на сключване на застраховката, а съгласно ал. 2 сумата не може да бъде по-малка от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител. Поддържа се, че съгласно чл. 9, ал. 1 от НЗЗРСРТЗ при смърт на застраховано лице застрахователите изплащат обезщетение в размер на застрахователната сума за съответния работник или служител, определена съгласно чл. 8, ал. 2, в който смисъл е и Решение № 8975/05.08.2022 г. по гр.д. № 26582/2021г. на СРС. Излага се, че според константната съдебна практика обезщетението по застраховка „Т. з.“ се изчислява на база месечните трудови възнаграждения с постоянен характер. Излага, че ако се приеме, че в застрахователното обезщетение следва да се включат допълнително трудово възнаграждение от 0,6 % за придобит трудов стаж (4,83 лв.) и професионален опит в размер на 12,6% (101,43 лв.), то общият размер на получаваното месечно възнаграждение следва да възлиза на общо 911,26 лв., 7-кратният размер на годишната работна заплата – 76 545,84 лв., а дължимата сума за доплащане - 8925,84 лв. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете в цялост, а в евентуалност над сумата от общо 8925,84 лв. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – заверни копия от: трудов договор № ****/05.04.2012г. с допълнително споразумение № **** от 07.07.2020г. за изменение на трудово правоотношение; препис-извлечение от акт за смърт на А. Ж. Т.; удостоверение за наследници изх. № *****г. на Ат. Ж. Т.; решение № ****/07.07.2022г. по гр.д. № ***/2022г. по описа на ВОС; разпореждане № *******.12.2021г. на *** на **** – В. Т., протокол № ***********/02.12.2021г. на *** на **** – В., декларация за трудова злополука с вх. № ******/07.10.2021г., съдебномедицинска експертиза- аутопсия № ****/2021г. на **** „С. А.

– В.“ ***; присъда № ****/03.11.2022г. по НОХД № ****/2022г. по описа на ВОС застрахователна полица № *****/29.07.2021г. с общи условия на застраховка „З.“ на „**** – З.“ ****, искане от М. Т. до ИД на *** „**** – З.“ *** с вх. № ****/07.01.2022г., писмо изх. № ****/19.01.2022г., заявление от М. Т. до ****„**** – З.“ *** с вх. № ****/07.02.2022г., доклад № 1 и № 2 по щета № ******* от 15.02.2022г.; заявление от М. Т. до **** „**** – З.“ **** с вх. № ****/21.04.2022г., писмо изх. № *****/26.04.2022г. заявление от М. Т. до **** „**** З.“ *** от 19.04.2022г., 2 стр. извлечение по сметка, 2 се установява, че:

На 05.04.2012г. между А. Ж. Т. като работник и „**** ****“ **** - поделение Г. О. като работодател бил сключен трудов договор, изменен със споразумение от 07.07.2020г., по силата на който работникът изпълнявал длъжността стрелочник-маневрен в поделение за товарни превози в гр. Г. О. с уговорено основно месечно възнаграждение от 805 лева и допълнително ТВ за трудов стаж и професионален опит от 0,6% на година.

На 29.07.2021г. между „Б*****“ **** - поделение Г. О. и ****„*** – З.“, ЕИК **** била сключена групова застраховка на работници и служители за риска „Трудова злополука“ със Застрахователна полица № ***** от 29.07.2021г. със срок от 31.08.2021. до 20.08.2022г., посочена застрахователната сума от 98500000 общо за 890 застраховани лица, при наличие на покрит риск „Смърт на застрахованият в резултат на злополука“.

А. Ж. Т., починал на 02.10.2021г. след настъпила злополука, призната за трудова с разпореждане № *****/10.12.2021г. на основане чл. 55, ал. 1 от КСО.

М. Д. Т., ЕГН ********** и В. А. Т., ЕГН ********** /поставен под пълно запрещение с настойник М. Д. Т./ са наследници на А. Ж. Т..

На 07.01.2022г. М. Д. Т., лично и като настойник на В. А. Т. подала заявление до З*** „**** – З.“ за изплащане на обезщетение за вредите претърпени от трудовата злополука, като въз основа на заведената по това заявлнеие щета застрахователят изплатил на М. Д. Т. и В. А. Т. по банковите им сметки сума от по 33810 лв. на всеки. Преди изплащане на обезщетението с писмо от 19.01.2022г. **** „О*** – З.“ изискало от М. Д. Т. и В. А. Т. изброените в него документи, които били представени със заявление от М. Т. входирано на 07.02.2022г. в *** „О*** – З.“ **.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявените искове са субективно и обективно - кумулативно съединени с правно основание чл. 459 вр. чл. 448, ал. 7 вр. ал. 1 от Кодекс на застраховането /КЗ/ вр. чл. 10, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" /НЗЗРСРТЗ/ и чл. 459 вр. чл. 448, ал. 7 вр. ал. 3 от КЗ вр. чл. 86 от Закон за задълженията и договорите / ЗЗД/.

Съгласно ал. 1 от цитираната норма на чл. 459 от КЗ – „Договорите за застраховка "Злополука" се сключват срещу рискове, свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическо лице, които са настъпили в резултат на злополука.“ Съобразно ал. 2 – „Злополука е всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане на застрахованото лице в резултат на непредвидени и внезапни въздействия от външен произход, които застрахованото лице не си е причинило умишлено. Непредвидимостта се предполага до доказване на противното.“

От цитираната меродавна правна уредба следва, че с договора за задължителна застраховка „Т. з.“ работодателят застрахова живота, здравето и работоспособността на своите работници и служители. Договорът се сключва между работодателя и застрахователя, в полза на работниците и служителите. При реализиране на застрахователния риск /трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, причинила смърт, трайно намалена неработоспособност или временна неработоспособност/, застрахованият работник или служител, а при смърт законните му наследници, имат право да получат договорената застрахователна сума.

Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата на чл. 154 от ГПК за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, ищците следва да установят в условията на пълно и главно доказване следните твърдяни обстоятелства от фактическия състав на претендираното право: наличието на действителен застрахователен договор за застраховка „Трудова злополука“ между застрахователя и работодателя на наследодателя на ищците А. Ж. Т.; настъпване на дата 02.10.2021г. в срока на застраховката на покрит застрахователен риск - трудова злополука, довела до смъртта на техния съпруг/баща; че са претърпяли неимуществени вреди в резултат на тази трудова злополука, техния вид и размер; че са предявили своята претенция до ответника- застраховател, който им е изплатил обезщетение в общ размер на 67620,00 лв., при дължим остатък от по 21527,08 лв. за всеки.

3

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимото застрахователно обезщетение на ищците за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на застрахованото лице – наследодател на ищците, вследствие на настъпила трудова злополука от 02.10.2021г.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът – застраховател е заплатил по банкови сметки на ищците на 25.02.2022г. застрахователно обезщетение в размер на общо 67620 лв. поради настъпването на покрит риск - смърт на застрахованото лице Ат. Ж. Т., по застраховка „Т. з.“ между ответника и работодателя на наследодателя на ищците обективирана в полица № ****/29.07.2021г. за застраховани 890 работници и служители по средносписъчен състав, при застрахователна сума от общо 98500000 лв., със срок на валидност от 31.08.2021г. до 30.08.2022г.; че злополуката от 02.10.2021г. е призната за трудова с разпореждане № 5104-0485/10.12.2021г. на основане чл. 55, ал. 1 от КСО.