Решение № 5 от 13.01.2023, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Пещера, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20225240101063 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД срещу А. И. Р., за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника А. И. Р. дължи на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата в размер на 340,69 лв., представляваща стойността на консумирана от обекта на ответника потребителя с ИТН 3163499, находящ се в с. Малко Белово, ул. ***, електрическа енергия, за периода от 24.11.2019 г. до 23.02.2020 г., и сумата в размер на 77,84 лв. – законна лихва за забава за периода от 11.01.2020 г. до 08.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 340,69 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 243/20.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 868/2022 г. по описа на Районен съд – Пещера.

Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия. Действащите Общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за 1 продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. По силата на чл. 7, т. 1 от Общите условия на ищцовото дружество, ищецът се е задължил да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН 3163499, находящ се в с. Малко Белово, ул. ***. За ответника А. И. Р. е открит клиентски номер 1000293299 в качеството му на собственик на обекта на адрес: с. Малко Белово, ул. ***. Твърди, че ответника А. И. Р. има качеството на битов клиент, съгласно §1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, тъй като ползваната от същия ел. енергия е за битови нужди с оглед вида на обекта на потребление - жилище.

Ищецът поддържа, че е доставил до обекта на ответника ел. енергия на обща стойност 340,69 лв., за периода от 24.11.2019 г. до 23.02.2020 г., която до този момент не е заплатена от ответника. Поради забава в плащането на претендираната главница ответникът дължи законна лихва за забава в общ размер на 77,84 лв., за периода от 11.01.2020г. до 08.06.2022 г.

Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за вземанията си към ответника А. И. Р., по повод на което било образувано ч.гр.д. № 868/2022 г. по описа на Районен съд – Пещера и издадена Заповед № 243/20.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Моли съда да уважи исковите претенции, като признае за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца процесните суми.

Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А. И. Р., в който намира исковата претенция за неоснователна. Твърди, че е заплащал всички битови сметки своевременно и че не е уведомен, че дължи процесната сума.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител. Депозира писмено становище по делото, чрез надлежно упълномощения си пълномощник юрк. Станислава Пенелова, в което поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени.

Ответникът А. Р. в открито съдебно заседание заявява, че не поддържа 2 становището, изложено в отговора на исковата молба. Изрично посочва, че не оспорва предявените искове по основание и размер, както и че признава обстоятелствата, изложени в исковата молба. Сочи, че е собственик на обекта на адрес: с. Малко Белово, ул. ***, както и че ищецът действително е доставил до този обект ел. енергия на обща стойност 340,69 лв., за периода от 24.11.2019 г. до 23.02.2020 г., която той не е заплатил. Излага, че не разполага с доказателства, че е заплатил претендираните суми на ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.

12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към делото ч.гр.д. № 868/2022 г. по описа на Районен съд - Пещера се установява, че е издадена Заповед № 243/20.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на кредитора „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД против длъжника А. И. Р. за следните суми: 340,69 лв., представляваща стойността на електрическа енергия, доставена за периода 24.11.2019 г. – 23.02.2020 г., на основание Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и чл.

98а от ЗЕ, по партидата на А. И. Р., с кл. номер 1000293299, отнасяща се за обект на потребление на адрес: с. Малко Белово, ул. ***, с ИТН: 3163499, 77,84 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода 11.01.2020 г. – 08.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 10.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 25,00 лв.

– държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Страните по делото не спорят, а и от представената справка от Служба по вписванията – Пазарджик, се установява, че ответникът е собственик на процесния електроснабден имот – жилищна сграда, находяща се на адрес: с. Малко Белово, ул. ***.

По делото са представени фактура № 1223727348/31.12.2019 г., за отчетен период 24.11.2019 г. – 23.12.2019 г., в която е начислена електрическа енергия за този период в размер на 538 кВтч на стойност 98,81 лв.; фактура № 1225399013/31.01.2020 г., за отчетен период 3

24.12.2019 г. – 23.01.2020 г., в която е начислена електрическа енергия за този период в размер на 779 кВтч на стойност 144,43 лв. и фактура № 1227070693/29.02.2020 г., за отчетен период 24.01.2020 г. – 23.02.2020 г., в която е начислена електрическа енергия за този период в размер на 538 кВтч на стойност 97,45 лв. И трите фактури се отнасят за обект на потребление с ИТН: 3163499, на адрес: с. Малко Белово, ул. ***.

Видно от представения по делото препис – извлечение от сметка, касаеща потребителя А. И. Р., с кл. № 1000293299, същият има задължения към ищеца в размер на 340,69 лв. – главница за периода 24.11.2019 г. – 23.02.2020 г. и 77,84 лв. – лихва за периода 11.01.2020 г. – 08.06.2022 г. за обект на потребление с ИТН: 3163499, на адрес: с. Малко Белово, ул. ***.

Не е спорно по делото, че ищецът действително е доставил до процесния обект ел. енергия на обща стойност 340,69 лв., за периода от 24.11.2019 г. до 23.02.2020 г., както и че ответникът не е заплатил тази сума.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът изрично признава тези обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу която в срока по чл. 414 от ГПК е подадено възражение от длъжника. Съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК, следните кумулативни материалноправни предпоставки: наличие на облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор 4 за доставка на електрическа енергия при общи условия; реално доставяне на електрическа енергия от ищеца през посочения в исковата молба период до процесния обект на адрес: с. Малко Белово, ул. *** ; стойността на доставената електрическа енергия в претендирания в исковата молба размер; собствеността върху електроснабдения имот – че ответникът е носител на вещно право на собственост или на ограничено вещно право на ползване върху обекта или наемател по договор за наем, който използва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот; настъпил падеж на съществуващото главно вземане, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да установи положителния факт на изпълнението – че е заплатил претендираните суми на ищеца.

Не се спори по делото, че ищецът е краен снабдител на електрическа енергия по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ), като притежаващ Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11 от 13.08.2004 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

Съгласно чл. 98а, ал. 1 от З Е крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни Общи условия (ОУ), като в ал. 4 от визираната правна норма е предвидено, че публикуваните Общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. В чл. 35, ал. 1 от ОУ на оператора, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008 г., е предвидено, че тези ОУ влизат в сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Следователно, за да възникне облигационно правоотношение по покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, тъй като обвързаността между страните възниква по силата на закона. За възникване на облигационна връзка, въз основа на която да се породи задължение за конкретен правен субект да заплати стойността на потребени услуги за консумирана електрическа енергия и мрежови услуги, 5 е необходимо да се установи, че този субект има качеството на клиент – потребител на тези услуги.

В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ се съдържа легално определение на понятието „битов клиент“. Според визираната правна норма това е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Понятието клиент на електрическа енергия е доразвито в чл. 1, т. 4 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН

България

Електроразпределение“ АД, където е посочено, че под „клиент“ следва да се разбира: потребител на електрическа енергия за битови нужди физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН

България

Електроразпределение“ АД, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си, респ. потребител на електрическа енергия за стопански нужди - физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България

Електроразпределение“

АД, съгласно действащото законодателство. Съгласно § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия или природен газ и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.