Решение № 7 от 02.06.2021, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№7 гр. ***мбол , 26.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Николай Е. Иванов

Галина И. Вълчанова

Люцканова при участието на секретаря М.П.К. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20212300500112 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. В. А. от гр.***., подадена от пълномощника му адв.М.Х., срещу Решение №260088/22.02.2021г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№629/2020г., с което е уважен предявеният от Г. П. С. от гр.***. против въззивника иск по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и е прогласен за нищожен поради накърняване на добрите нрави Договор от 23.07.2018г. с нот.заверка на подписите за реално разпределение ползването на недвижим имот към нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот и вещно право на строеж № 54, т.IV, н.д.№541/ 31.08.2016г. на нотариус №370 в НотК.

Оплакването на въззивника е за неправилност на обжалваното решение на ЯРС, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивникът счита, че районният съд е извършил съществено процесуално нарушение, като не е допуснал до разпит сочения с отговора на исковата молба свидетел М.С.Х.., при което на ответника била отнета възможността да докаже задължението си по договора за реално изпълнение, а съдът не издирил действителната воля между страните, за да тълкува договора съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД. При постановяване на съдебното решение и формиране на решаващите си мотиви, съдът не обсъдил относимите и допустими доказателства и не анализирал заключението на вещото лице, съгласно което описаното в договора е спазено и на място помещенията са разпределени по описания начин. За да уважи предявения иск по чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД, първоинстанционният съд неправилно приел, че при сключването на Договора за реално разпределение на ползването на недвижимия имот е налице нееквивалентност на престациите, с което се нарушават добрите нрави. Според въззивника, накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД с 1 оглед нееквивалентността на престациите, би могло да представлява основание за нищожност на договора, само в случаите, в които практически престацията е сведена до липса на престация. В случая със заключението на вещото лице било установено, че ищцата получава жилище - ап.№2 с площ от 37,56кв.м. на първо ниво, на второ ниво обособено помещение над ап.№2 с площ от 37,56 кв.м. - мансардно помещение и подпокривно пространство с площ от 31.45кв.м., като с оглед договореното разпределение на ползването е установено несъотвествие единствено на второ ниво на ищцата, което е с 3,29 кв.м. помалка площ и не налага извод за такава неравностойност на престацията, която да съставлява нарушение на добрите нрави. Въззивникът излага, че със сключения между страните договор по нот.акт № 54, нот.дело №541/2016г. на Нотариус с рег.№ 370 в НК, в полза на ищцата е учредено пожизнено безвъзмездно право на ползване върху 50% от ПИ и 50% от сградата, която ще се построи, но още тогава за страните е било ясно, че могат да бъдат изградени само три апартамента, като с процесния договор са разпределили реалното ползване на построената сграда, при което ползване всяка от страните е получила равностойна площ и вътрешното разпределение е извършено съобразно ползването от ищцата още при изграждането на обектите на груб строеж. Сочи, че след като законодателят допуска начина на разпределението на ползването на един недвижим имот да става по волята на страните, не би могло да се приеме, че подобна уговорка сама по себе си е неморална, а известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. В случая ищцата въвела като основание за нищожност поради нарушаване на добрите нрави пълната неадекватност на насрещните престации, но не към момента на сключване на процесния договор, а към момента на сключване на договора по нот.акт № 54, каквато нееквивалентност и несъизмеримост не била налице.

Изложени са и съображения за неоснователност на предявения евентуален иск по чл.29, ал.1, вр. с чл.27 от ЗЗД.

По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение на ЯРС и за постановяване на ново от въззивната инстанция, с което да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по същество.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата Г.С. не е подала писмен отговор.

В о.с.з. въззивникът, чраз пълномощника си адв.Х., поддържа жалбата и настоява за уважаването й, а въззиваемата Т.С., чрез адв.Д., моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция. В дадения им срок страните не представят писмени защити.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на Г. П. С. от гр.***., с която против А. В. А. от гр.***. са предявени в условията на евентуално обективно съединяване главен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД - за прогласяване нищожността поради накърняване на добрите нрави на сключения между страните Договор за реално разпределение ползване на недвижим имот към нот.акт №54/31.08.2016г. на нотариус №370 в НотК и евентуален иск по чл.29, ал.1, вр. с чл.27 ЗЗД за унищожаване на 2 същия договор като сключен при измама. Ищцата е обосновала главния иск за нищожността на договора за разпределение на ползването поради накърняване на добрите нрави с твърдението, че с него е установена пълна неадекватност на насрещните престации по нотариалния акт, с който ищцата се е разпоредила с целия си имот и правото на строеж, не е запазила идеална част от имота и единственото й желание и цел на договора по нотариалния акт е била да ползва половината от построеното и незастроената част от имота до края на живота си. Вместо да получи ползването на половината от полезната площ на сградата, с оспорения договор й било отредено ползване на част от подпокривно пространство, което е обща част и не участва в площообразуването съгласно проекта.

Евентуалният иск е обоснован с обстоятелството, че ищцата умишлено е била въведена в заблуждение от ответника, че с процесния договор тя ще получи 50% от сградата, както е било предвидено с нотариалния акт.

Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като неосноватени. Поддържал е, че не е налице нееквивалентност на престациите по оспорения договор, тъй като ищцата е получила цената на продадения от нея имот по нотариалния акт, а ползването на обектите по процесния договор от ищцата е според установеното фактическо ползване; че ищцата е била със съзнанието какъв договор сключва и при какви условия, при което следва да се даде приоритет на свободата на договаряне, както и че не е налице фактическия състав на измамата като основание за унищожаване на договора по реда на чл.29 ЗЗД.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, същата е установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и от експертното заключение и правилно е разкрита от първоинстанционния съд:

Установено е, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и вещно право на строеж № 54, том IV, peг.№ 4161, нот.дело № 541/31.08.2016г. на нотариус с №370 на НотК, ищцата Г. П. С. е продала на ответника А. В. А. собствения си недвижим имот в гр.***, представляващ ПИ с площ от 419 кв.м. с идентификатор №*** по КК и КР на гр.***, ведно с правото на строеж върху него за изграждане на „Многофамилна жилищна сграда" по одобрен на 01.08.2016г. от Главния архитект на Община-Царево инвестиционен проект, която сграда е предвидена със застроена площ от 133.3кв.м. и разгъната застроена площ от 196.6 кв.м., включваща: Апартамент № 1 на кота 0,00с площ от 43.15 кв.м.; Апартамент № 2 с обща площ от 109.8 кв.м. на две нива: на кота 0,00-съдържащ всекидневна,баня със санитарен възел, таванска стълба и на кота +2,80-склад; и Апартамент №3, на кота 0,00,с площ от 31.45 кв.м.,състоящ се от всекидневна, баня със санитарен възел и склад; и външни паркоместа. Страните са постигнали съгласие в нотариалния акт, че ищцата Г.С. като продавач продава имота за продажна цена в размер на 9 000лв., която е получила изцяло по банков път и същата си запазва пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху 50% от поземления имот и 50% от сградата, която ще се построи от купувача, а останалите 50 % ще се ползват от купувача - ответника А.А..

3

По делото са представени строителни книжа (вкл.арх.проект) за построената сграда в продадения от ищцата недвижим имот в гр.***, като не е било спорно, че сградата е изградена от ответника и същата с удостоверение №51/21.06.2018г. е въведена в експлоатация.

На 23.07.2018г. страните са сключили Договор за реалното разпределяне на ползването на недвижимия имот към нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и вещно право на строеж № 54, том IV, peг.№ 4161, дело №541/31.08.2016г. на нотариус с рег.№ 370 в НотК, който е с нотариална заверка на подписите. С него на ищцата като ползвател е определено да ползва Апартамент №2 с площ от 109,8кв.м., включващ първо ниво с площ от 37,56кв.м. и второ ниво с площ от 72,24кв.м., състоящо се от мансардно помещение и подпокривно пространство над апартамент №3, а на ответника като собственик е отредено да ползва Апартамент №1 с площ от 43,15кв.м., Апартамент №3 с площ от 31,45 кв.м., както и обособеното таванско помещение над апартамент №1.

Разпитана в качеството на свидетел адв.Г.Янева е дала показания, според които по възлагане от ответника и въз основа на нотариалния акт и скици само за първото ниво на сградата, тя е изготвила договора за реалното разпределение на ползването на имота в гр.***. Били проведени няколко срещи между страните, същите преговаряли около 20 дни, ищцата получила договора и поискала да се консултира с адвокат, след което уведомила, че е съгласна, всички отишли при нотариус, който прочел договора на страните, те изразили съгласието си, положи подписите си и нотариусът ги заверил.

Със заключението на вещото лице инж.Ф.Д., извършило назначената по делото съдебно-техническа експертиза, по делото е установено, че многофамилната жилищна сграда, построена в имота на ответника в гр.***, на кота 0.00 е била изпълнена в съответствие с одобрените проект и строителни книжа. Изградени били три жилища - три апартамента, като са били спазени предвидените по проект размери и очертания на жилищата- апартамент №1 е с площ от 43.15 кв.м.; апартамент № 2 е с площ от 37.56 кв.м. и апартамент №3 е с площ от 31.5 кв.м. На второ ниво, на кота + 2.80, подпокривното пространство, проектът не бил спазен, като по проект е било предвидено едно помещение склад към ап.№2, обхващащо площта над ап.1 и ап.2 с достъп до помещението през ап.№2 чрез вътрешна стълба през отвор на плочата над ап.№2, а над ап.№3 не е имало предвидено обособяване на помещение. На място били направени изменения, като предвиденото по проект едно помещение над ап.№1 и ап.№2 било разделено на две помещения посредством стена, изградена над стената, разделяща ап.№1 и ап.№2 и така на второ ниво от подпокривното пространство били обособени две самостоятелни помещения над ап.№1 и ап.№2. Достъпът до двете помещения бил осигурен чрез външна метална стълба, монтирана на задната стена на фасадата на сградата, като на мястото на предвидените по проект прозорци били монтирани врати, през които се осигурявал самостоятелен вход до всяко от двете помещения. На място в подпокривното пространство бил отворен достъп до помещение, обособено и обхващащо площта над ап.№3. На крайния източен зид на 4 помещението от подпокривното пространство бил оформен отвор и била монтирана врата, през която се осигурявал достъпа до това помещение от подпокривното пространство.