Решение № 155 от 26.06.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. М., 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20231600500077 по описа за 2023 година

Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на Л. Б. А. от гр. М., подадена чрез пълномощник адвокат Й. А. срещу решение № 528 от 23.12.2022г. на РС М. постановено по гр. дело № 93/ 2022г. по описа му, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от нея иск за установяване по отношение Б. К. А., С. А. А., А. Я.

А., И. К. А. и К. И. К., всички от гр. М., правото й на собственост по наследство и давностно владение върху недвижим имот: 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.М., одобрени 2006 г. , номер по предходен план: 4550, квартал 84, с площ от 290 кв.м., начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., с административен адрес: гр.М., ул.,,Р.‘‘ № ** , като неоснователен и в нейна тежест са възложени за плащане разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение материалния закон, при съществено нарушение на производствените правила и е необосновано. Оспорени са като несъответни на събраните доказателства и материалния закон приетите от съда за доказани от фактическа страна обстоятелства относно правото на собственост на ответниците, предвид издадения в тяхна полза по обстоятелствена проверка нотариален акт. Изложени са доводи за установена упражнявана от ищцата фактическа власт върху имота с намерение за своене с присъединена такава , упражнявана от нейния наследодател от 1960г. . Иска се отмяна на решението и уважаване предявения иск, ведно със законните последици от това.

1

Въззиваемите страни , чрез пълномощник адвокат Н. В. с подаден в срок писмен отговор оспорват жалбата .

Във въззивното производство не са искани и допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от страна , имаща правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт .

При служебната проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение , въззивният съд намира решението за валидно и допустимо постановено по иск с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК с предмет установяване право на собственост на ищцата върху 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.М., одобрени 2006 г. , номер по предходен план: 4550, квартал 84, с площ от 290 кв.м., начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., с административен адрес: гр.М., ул.,,Р.‘‘ № **.

С исковата молба, подадена на 19.01.2022г. ищцата е изложила твърдения, че е собственик на 1/3 идеална част от поземления имот с площ 290 кв.метра на основание наследство от праводателя й Б. А. А., починал 1995г., а след смъртта му и по давностно владение . В наследство от него останала и построената в имота жилищна сграда с идентификатор ***.1 , цялата със застроена площ от 124 кв.м.. За тази сграда през 2016г. се снабдила с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение . Не е искала установяване право на собственост върху идеалните части от поземления имот , тъй като при извършена от нея справка в Община М. й било отговорено, че същият е общинска собственост. Сградата е даР. на дъщеря си А.Г.. През 2017г. ответниците Б. К. А., С. А. А. и И. К. А. са се снабдили с нотариален акт за собственост върху поземления имот. С влязло в сила решение по гр.дело № 540/2020г. на РС М. И. К. А. е признат за собственик върху 54.13/124 ид.ч. от правото на собственост на сградата.

Отделно от посочена част от терена, върху който се намира собствената й сграда , ищцата твърди, че осъществява владението и върху реални части от имота чрез ползване на построените в него от наследодателя й през 1950-1960 г. складово помещение и външна тоалетна, както и върху. частта от поземления имот, заключена между сградата с идентификатор ***.1, склада, тоалетната и ул.”Р.”. Площта на посочената реална част от имота е определила на 26 кв.м., която заедно с площта на идеалните части /застроена площ – 70. 87 кв.м./ от сградата с посочен идентификатор, изразено в дробно число, възлизала на 1/3 идеална част от целия имот.

С подаден в срок отговор на исковата молба ответниците са оспорили предявения иск с доводи за недопустимост и неоснователност.

Недопустимостта е обоснована с наличие на влязло в сила определение по гр.дело № 2188/2019г. по описа на МРС , както и с прехвърляне от страна на ответниците И. и А. А.и 2 на К. И. А. притежаваното от тях право на собственост върху спорния имот.

Съдът намира възраженията за недопустимост на предявения установителен иск за собственост за неоснователни.

Наличието на влязло в сила определение по гр.дело № 2188/2019г. по описа на РС М., с което е прекратено производството по предявен от Л. Б. А. и А.Г. срещу Б. К. А., С. А. А. и И. К. А. отрицателен установителен иск, че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. М. не създава сила на присъдено нещо, поради което и не са налице предпоставките на чл. 299 ГПК за непререшимост на спора.

Предявяване на иска и срещу ответниците И. К. А. и А. Я. А., които поради разпоредителна сделка с ответницата К. И. К. не притежават право на собственост върху спорния имот е допустимо, предвид постановките на т.3 Б от Тълкувателно решение № 4/2014 от 14.03.2016 г. По тълк.дело № 4/2014г. на ОСГК на ВКС, с което се приема,че е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба.

Основателността на иска е оспорена от ответниците с доводи, че нито ищцата, нито наследодателят й са упражнявали фактическа власт с намерение за своене, като построяване на сградата в имота от наследодателя на ищците е станало възможно с разрешение на наследодателя на Б. и И. К.и А.и за построяване на една стая от Б. А. А., впоследствие с дострояване на още стаи, прилепени към нея, както и за ползване на външната тоалетна.

Имотът е бил собственост на бащата на Б. и И. К.и, който е построил и външната тоалетна, а бараката с ламарина са строени от ищцата и дъщеря й , за да си складират дървата с разрешение на ответниците преди три, четири години и то само временно. Намерение за своене част от собствения им имот преди предявяване на иска ищцата никога не е демонстрирала , което е видно и от исковата й молба по гр.дело № 2188/2019г. на МРС.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Безспорно е установено, че ищцата Л. Б. А. е един от наследниците по закон на Б. А.

А., починал 1995г., видно от у-ние за наследници-л.29 от първоинстанционното дело.

Безспорно е, че спорният недвижим имот според одобрената 2006г. кадастрална карта на гр.

М. е с идентификатор *** с площ 290 кв.метра , като в него са построени две сгради – сграда с идентификатор ***.2 -собственост на ответниците Б. К. А. и съпругата му С. А. А., както и сграда ***.1 , притежавана в съсобственост от А.Г. и ответника И. К. А. с права 53.13/124 идеални части за И. А. и 70.87 идеални части за А.Г., които права са установени с влязло в сила на 08.06.2021г. решение по гр.дело № 540/2019г. по описа на РС М..

Установено е по делото, че с нотариален акт по обстоятелствена проверка от 19.09.2016г. ищцата Л. Б. А. е призната за собственик на основание давностно владение върху сграда с идентификатор ***.1, цялата със застроена площ 124 кв.метра, която сграда на същата дата е даР. на своята дъщеря А.Г.. По иск на И. К. А., предявен срещу Л. Б. А. и дъщеря й А.Т. е постановено горепосоченото съдебно решение, с което И. К. е признат за собственик на 53.13/124 идеални части от сградата с кратък идентификатор 1, построена в 3 процесния поземлен имот.

На 22.12.2017г. ответниците Б. К. А. и съпругата му С. А. са признати за собственици по давностно владение върху 1/2 идеална част от процесния имот, ведно с построената в него сграда с кратък идентификатор 2, а ответника И. К. А. е признат за собственик по давност на останалата 1/2 идеална част от имота. С нотариален акт от 13.08.2021г. И. К. А. и съпругата му А. А. са прехвърЛ. на дъщеря си К. И. К. собствените си идеални части от процесния имот.

От мотивите на постановените по гр.дело № 540/2019г. на МРС първоинстанционно и въззивно решение, които имат доказателствено значение, приложеното нотариално дело, по което е издаден нотариалния акт, легитимиращ ответниците като собственици на процесния поземлен имот, както и от писмените доказателства, съдържащи се в приложеното гр.дело № 2188/2019г. на МРС се установява, че процесният имот по недействащия кадастрален и действащ регулационен план на гр. М. от 1991 г. е с пл. № 4550,кв.184 с площ 261 кв.м и в разписния лист е записан на К.А. / К.А./ , починал на 1982г., наследодател на ответниците Б. и И. К.и А.и, които са братя. Семейството на Л. А. без възражения от К. А. си е построило стаи в неговия имот, до които впоследствие долепило други помещения, част от които попадат в сградата с идентификатор ***.1, в която сграда има жилища на Л. А. и на И. К., макар и необособени като самостоятелни обекти на правото на собственост. От приложена по гр.дело № 2188/2019г. на МРС скица № 1081/27.05.2004 г., изд. от община М. се установява, че като собственик на имота с пл. № 4550 в кв. 184 по регулационния план на гр. М. са записани наследниците на К.А..

Безспорно е установено също така, че в исковата молба от 29.08.2019г. , по която е образувано приложеното гр.дело № 2188/2019г. , ищцата Л. А. не се е позовала на придобивна давност по отношение идеална част от процесния поземлен имот, за да обоснове правен интерес от предявения по това дело отрицателен установителен иск срещу ответниците Б., С. и И. А.и.

Приложени са по делото заверени копия на преписка , заведена в Община М. по жалба на ответниците Б., С. и И. А.и с искане за премахване строената от дядо им в имота външна тоалетна и строената от Л. и Ана навес, барака от ламарина като незаконни строежи, по която преписка е съставен констативен акт от 10.11.2021г. , установяващ наличие на незаконно строителство и основание за започване административно производство по ЗУТ за премахването на сградата-полумасивна сграда-външна тоалетна с пристройка за съхранение на дърва. Приложени са и материалите към 23.06.2022г. по досъдебно производство № 5/2022г. по описа на ОД на МВР М. , прокурорска преписка № 11/2022г. на РП М., образувана по сигнал от Община М. за престъпления по чл. 313 НК – декларации с невярно съдържание от Л. А. и А.Т. относно годината на построяване горепосочената полумасивна сграда.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.Ц., А.Г., дъщеря на ищцата, Б.Б., внук на част от ответниците и Г.К., сватя на ответницата А. А..

4

Св. К.Ц. , съсед на имота, установява, че къщата , където Л. живее е построена преди повече от 50 години от нейния баща , в мястото, което ползва има и тоалетна и дърварник, имало ограда от тухли, после такава от мрежа, а сега е от ламарина оградата. Дърварникът от ламарина е същият, откакто съществува къщата. Двора на Л. е наследство от баща й.

Дворът не е преграден, но ,,си е отделно на Л. и отделно на ония другите, те живеят отзаде‘‘ , ,,това са си два отделни имота, със сигурност знам‘‘. Св. А.Г., несъмнено заинтересована от изхода на спора с оглед близката й родствена връзка с ищцата и споровете с ответниците относно законността на постройките външна тоалетна и навес с ламарина /дърварник/ , установява, че тези сгради са строени от дядо й Б. А. преди повече от 50-60 години в общ парцел и се ползват от нея, семейството й и майка й .

Св.Б.Б., също заинтересован като внук на ответника Б. А. и живеещ в същия имот, установява, че дворното място е било собственост на К. А.- баща на Б. и И.. К. А. позволил на Б.-бащата на ищцата, да си построи няколко стаички прилепени до къщата на И..