Присъда № 19 от 26.09.2023, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към Присъда № 19/26.09.2023 г. по НОХД № 266/2023 г.

Делото е образувано по внесен от страна на Окръжна прокуратура К. обвинителен акт против Н. А. А. от гр.К., за извършено от нея престъпление по чл.248а, ал.5, във вр. с ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, подробно описано по време, място и начин на извършване.

Производството по делото е протекло на реда на гл.ХХVII, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, подсъдимата признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Представителят на Окръжна прокуратура К. поддържа обвинението като счита, че по делото били събрани множество писмени и гласни доказателства, които установявали изложените в обвинителния акт факти, като същите били неоспорени и признати изцяло от подсъдимата. Събрани били на ДП доказателства, че при условията на продължавано престъпление в периода от 13.11.2015 г. до 26.03.2018 г. подсъдимата е представила неверни сведения, за да получи средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, принадлежащи на Европейския съюз, както и средства, принадлежащи на българската държава, с които е финансирана Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 година - 2013 година, което деяние сочело на извършено престъпление по чл.248а, ал.5, във вр. с ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Подсъдимата представяйки пред ОД „Земеделие“ - К. подробно посочените и описани в ОА документи, тя е представила неверни сведения с цел да получи финансиране, както по договор за финансово подпомагане, който е сключила през 2012 година, така също и като земеделски стопанин за кампаниите през 2016 г., 2017 г. и 2018 година, кандидатствайки за подпомагане по схеми за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци. Пряко е целяла получаването на такива средства и е получила такива. Тези средства са от Европейския фонд за гарантиране в земеделието и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, принадлежащи на Европейския съюз.

Получените средства от националното финансиране били средства, които принадлежат на българската държава и с тях се съфинансирала програмата за развитие на селските райони за периода 2013 г. и 2017 г., която пък е финансирана със средства на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Това, което следвало да се има предвид при обсъждане на евентуалната наказателна отговорност на подсъдимата, на първо място било обстоятелството, че и четирите деяния, за които тя е обвинена, представляват една продължавана престъпна дейност, поради което тя е обвинена в извършване на едно продължавано престъпление, тъй като и четирите деяния, описани в диспозитива на обвинителния акт осъществявали състава на едно и също деяние, а именно такова по чл.248а, ал.5, във вр. с ал.2 от НК и от обективна, и от субективна страна били извършени при една и съща 1 обстановка и при еднородност на вината, като следващото представлява продължавана дейност на предходното. Следвало да се съобрази също така и значителната сума общо възлизаща на 31638.19 лева, която всъщност е финансовото подпомагане, което подсъдимата е получила през инкриминирания период от 2015 г. до 2018 г.. Така, събраните доказателства били в подкрепа на признанието на фактите, описани в обвинителния акт.

При този ред на разглеждане на съдебното производство – съкратено съдебно следствие, съдът следвало да се позове на направените самопризнания от подсъдимата, както и на всички доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, които от своя страна подкрепяли в пълна сила предявеното й обвинение. Прокурора счита, че съдът следвало да признае подсъдимата за виновна в извършване на деянието, за което е предадена на съд и когато обсъжда конкретната наказателна отговорност, която следва да понесе, следва да има предвид обстоятелството, че се касае за едно продължавано престъпление, извършено в продължителен период от 2015 г. – 2018 г., да се вземе предвид високия общ размер на полученото финансово подпомагане на подсъдимата - 31638.19 лева. Счита, че в конкретния случай не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което не са налице основания за определяне на наказателната отговорност на подсъдимата по реда на чл.55 от НК. Предлага с оглед всички данни по делото – смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и изводите, които могат да бъдат направени относно обществената опасност на деянието и на дееца, наказателна отговорност на подсъдимата да бъде определена по реда на чл.58а, ал.1 от НК, както сочи разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК. В разпоредбата на чл.248а, ал.5 от НК се предвиждало наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години до 8 години. За извършеното от подсъдимата прокурора счита, че е достатъчно да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, който размер бил близък до минимума от 2 години. Съгласно чл.58, ал.3 от НК същото следвало да бъде намалено с 1/3. С оглед на предложения размер на наказанието и с оглед на другите данни, не било необходимо предложеното наказание да се изтърпява ефективно. Счита, че целите на наказанието биха могли да бъдат постигнати с отлагане на наказанието „лишаване от свобода“, като предлага, съобразно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, да се определи изпитателен срок, който да е 4 години. Моли съда да признае подсъдимата за виновна за престъплението, за което е предадена на съд и да й се определи наказанието, което предлага. Моли за присъда в този смисъл.

Защитникът на подсъдимата – адв.И. Б. от АК - К. в съдебно заседание, твърди, че с оглед реда, по който протекло съдебното следствие, не се спори по отношение фактите и обстоятелствата, внесени от прокуратурата. Нямало спор – подсъдимата била извършила деянията, за които е предадена на съд по чл. 248а ал.5 НК при приложението на чл.26 ал.1 НК– продължавано престъпление. Подс.Н. А. не правела изключение от общата престъпна дейност в България с фондовете, като изключението било само по отношение 2 на размера, който в общата престъпна деятелност по тези престъпления не бил никак значителен. Деянието, в настоящия случай, не се отличавало с висока степен на обществена опасност, а нейната престъпна деятелност била по-скоро типична за този род престъпления. В този смисъл и обществената опасност на деятелката Н. А. също не била висока. Това била жена, доближаваща се до средна възраст с житейски опит, към момента на извършване на деянието е с чисто съдебно минало, не е осъждана, и това било важното в настоящия момент. Тя била с добри характеристични данни, с висше образование, възпитан и интелигентен човек и всички тези обстоятелства обосновавали приложението на чл.55 от НК. Счита, че били налице многобройни смекчаващи такива, които да дадат основание, че чл.55 НК е в значителна степен по-благоприятен и подходящ, определяйки наказанието на подсъдимата, а не чл.58а от НК по диференцираната процедура, по която се разглеждало настоящото производство. Счита, че предвид споменатото по отношение на личността и деятелността на подс.А., обосноваваща многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, едно наказание в предвидения от закона минимум от 2 години ще изиграе своята превантивна роля или така както чл.36 НК го изисква. Счита също, че ако се наложи минималното наказание, такова каквото законът е предвидил в нормата на чл.248а ал.5 НК, то тогава пледира за наказание „лишаване от свобода“ в рамките на 1 година и 4 месеца отдиференцирайки основното наказание и съобразявайки го с намалението от 1/3, като в този случай изпитателния срок също предлага на основание чл. 66 НК да е в рамките на 3 години. Ако съдът прецени, че чл.55 НК е по - благоприятен за подсъдимата, то моли това наказание да е в рамките на „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изтърпяване да бъде отложено за срок от 3 години, тъй като и юридически и житейски нелогично било тази жена да търпи наказание в затвор. Абсолютно безсмислено било и за обществото, и за съдебната система, а и за нея самата да бъде ограничена в пенициарно заведение. Не бил в това нито смисъла, нито духа на закона. В случая отегчаващи обстоятелства липсвали, а продължаваното престъпление и размера на финансовото подпомагане не били критерии, нито отегчаващи обстоятелства по смисъла на закона, които да обосноват налагане на по-тежко наказание. Те били елемент на престъплението, елемент от фактически състав, елемент от обвинението, като за тях било предвидено и съответното наказание. Подсъдимата щяла да понесе и направените в досъдебното производство разноски в размер на 1168 лева. Моли за присъда в този смисъл.

В дадената възможност да изрази личната си защита и в последната си дума подс.Н. А. заявява, че съжалява за направеното от нея, взела си е поука и това нямало да се повтори повече. Моли за минимално наказание.

Съдът е обявил на основание чл.372, ал.4, във връзка с чл.371, т.2 от НПК, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимата Н. А., без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На основание чл.373, ал.3 от 3

НПК, съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимата и на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, а именно:

Подсъдимата Н. А. А. била регистрирана като земеделски стопанин от 17.08.2012 г. /том 20, л. 34/.

На 20.08.2012 г. подсъдимата Н. А. подала в Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция /ДФЗ - РА/, чрез Областна разплащателна агенция, отдел „Прилагане на схемите и мерките за подпомагане“ /ОПСМП/ към Областна дирекция на ДФЗ - гр. К., заявление за подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ /том 2, л. 195-200 и том 20, л. 1-15 от ДП/. Заявлението било заведено с идентификационен номер ***. Подсъдимата избрала време за проверка на изпълнението на бизнес плана след края на третата година от сключване на договора за предоставяне на финансовата помощ. Със заявлението Н. А. кандидатствала за безвъзмездна финансова помощ в общ размер от 48 892 лв., разпределена на две плащания от по 24 446 лв., за развитие на стопанство по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Във форма за наблюдение и оценка на проекта, в т.5 - Основно земеделско производство на стопанството, подсъдимата посочила, че културите, чиято продукция формира основната част от приходите от продажби на растителна продукция на стопанството към годината на второто (финално) плащане са домати градински, краставици градински и сладка царевица.

А. приложила към заявлението бизнес план /том 20, л. 16- 32/ и други относими документи, описани в Приложение № 3 към чл. 17, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., издадена от министъра на земеделието и продоволствието и храните, обн. ДВ, бр. 42 от 25.04.2008 г. /Наредба № 9 от 3.04.2008 г./. В приложения бизнес план, раздел ІІІ - Описание на намеренията и целите на развитие на стопанството, в т.2- Специфични измерими цели и очаквани резултати, подсъдимата планирала подобряване механизацията на стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на земеделското стопанство /табл. 7, т. 6/, като в т. 3 уточнила, че едно от действията й за подобряването на механизацията ще бъде осъществено чрез закупуването на трактор и прикачен инвентар.

Закупуването на трактор и отглеждането на домати градински, краставици градински и сладка царевица в конкретизирани години от периода на финансово подпомагане, били посочени от подсъдимата като дейности инвестиции в раздел IV - Програма за развитие на стопанството. Посоченото 4 от подсъдимата растениевъдство било залегнало в производствената програма на земеделското стопанство /р-л V, табл. 9/ и за определяне на икономическия размер на стопанството /р-л VI, табл. 12/.