Решение № 5106 от 09.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5106 гр. София, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета М. Антонова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно гражданско дело № 20221100508281 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК: *******, срещу решение от 28.04.2022 г., постановено по гр.д. № 26593/2020 г. по описа на СРС, ГО, 42-ри състав, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 213 КЗ (отм.) против К. М. Д. с ЛНЧ ******* за признаване за установено, че съществува вземане в полза на ищеца в размер от 574.57 лева – регресно вземание вследствие на изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-12253228, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 29132/2015 г. по описа на СРС, ГО, 42-ри състав.

В жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на първостепенното решение. Твърди, че причината за реализиране на ПТП е именно неправоспособността на водача на мотоциклета и невъзможността да реагира своевременно и да предотврати инцидента. Сочи, че ответникът е управлявал своя мотоциклет с превишена за пътния участък скорост. Не са наведени доказателствени искания. Иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което регресната претенция да бъде уважена в цялост. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението следва да бъде потвърдено, тъй като крайния резултат е същият, но мотивите са други. По същество на спора и с оглед доводите на страните по правилността на съдебния акт въззивния съд намира следното:

По арг. от чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.); застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка "Гражданска отговорност" срещу застрахователя по същата. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск, плащане от страна на застрахователя по имуществената застраховка на обезщетение за причинените вреди и причиняване на застрахователното събитие от трето лице, което отговаря пред застрахователя по правилата на деликтната или договорна отговорност .

В решението си СРС е приел, че спорът между страните касае механизма на настъпване на произшествието и в причинна връзка с поведението на кой от водачите са настъпили уврежданията по застрахованото при ищеца имущество. Приел е, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на мотоциклет „Ямаха“ с рег.

№ *******, доколкото от приложения по делото двустранен констативен протокол е отразено, че произшествието е възникнало като автомобил „Мазда“ на кръстовището при предприемане на маневра ляв завой не пропуска движещия се мотоциклет. Този механизъм е възприет и в заключението по съдебно-автотехническата експертиза. В мотивите си първата инстанция изтъква, че в подкрепа на този извод са и свидетелските показания на свидетеля В., който в разпита си твърди, че е възможно при предприемането на маневрата да не е видял движещият се мотоциклет.

При тези мотиви решаващият състав на районния съд е приел, че от данните в констативния протокол и събраните по делото гласни доказателства, както и от 2 приетите по делото заключения на експертите по съдебно-автотехническата и съдебносчетоводната експертиза не се установява по безспорен и категоричен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП, поради което съдът не може хипотетично да приеме причините за неговото настъпване, съответно от чие поведение е причинено събитието. Прилагайки последиците от неизпълнена от ищеца доказателствена тежест, СРС е отхвърлил предявения иск.

Настоящият състав не приема извода на СРС, че не се установява по безспорен и категоричен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП. Напротив, механизмът на настъпване на процесното ПТП е изяснен. Недоказано в настоящия случай остава наличието на причинна връзка между поведението на водача на мотоциклета и настъпилите по л.а. „Мазда 6“ щети.

По поставените за разрешаване от въззивния съд въпроси съдебният състав приема следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, издадена от министъра на вътрешните работи и председателя на Комисията за финансов надзор /обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г. / за настъпило ПТП се съставят следните документи: констативен протокол за ПТП с пострадали лица; протокол за ПТП с материални щети; двустранен констативен протокол за ПТП. Според чл. 5, ал. 1 от наредбата когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП.

Съставения констативен протокол за ПТП се ползва с доказателствена стойност за възприетите от актосъставителя при посещението на място факти по ПТП относно мястото на инцидента, посоката на движение на автомобилите, наличието и разположението на щетите, както и досежно причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП. Така решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., Т.К., ТО на ВКС.

Вписаните в констативния протокол обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП в производството, поради което ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава /в този смисъл е 3 последователната съдебна практика на ВКС/.

В настоящия случай с отговора на исковата молба ответникът е оспорил обстоятелствата, на които е основана регресната претенция. Ето защо и в тежест на ищеца по делото е доказването при условията на пълно и главно доказване на правнорелевантните за спора факти, съставляващи основанието на предявения иск, в това число и че причина за настъпване на инцидента е поведението на водача на мотоциклет "Ямаха".

От представения по делото констативен протокол за ПТП № К632 се установява, че събитието е настъпило при предприемане на маневра ляв завой от лек автомобил „Мазда 6“, който не пропуска и реализира ПТП с насрещно движещия се мотоциклет „Ямаха“.

От свидетелските показания на водача на лек автомобил „Мазда 6“ – И. В., разпитан в съдебното производство пред първоинстанционния съд, се установява, че процесното ПТП настъпило след предприемане на ляв завой от свидетеля на бул.

„Симеоновско шосе“ в посока „Околовръстен път“. Посочва, че моторът дошъл от ляво с висока скорост, като изтъква, че има вероятност той самият да не е успял да го види.

Твърди, че ударът бил в задна дясна част, като засегнати били задна дясна гума, врата, подкалник и броня. В показанията му обаче се съдържат разногласия относно зоната, в която е настъпил удара. Свидетелят В., водач на лек автомобил "Мазда 6", е посочил, че щетите върху автомобила му се изразяват в засегната задна дясна част, задна дясна гума, врата, подкалник и броня. Тези обстоятелства обаче не са отразени в протокола – в протокола е отразено деформация и ожулване в областта на заден десен калник, броня и джанта. Същевременно, в открито съдебно заседание вещото лице е разяснило, че мотоциклетът се е движел със скорост не по-висока от 50 км/час, което не съответства на твърденията свидетеля В., че мотоциклетът се е движел с висока скорост. Предвид констатираните несъответствия, съдът дава вяра на показанията на свидетеля единствено в частите, в които споделя, че е предприел маневра за завой „наляво“ от бул. „Симеоновско шосе“ посока „Околовръстен път“ и че не е видял движещия се мотоциклет.

От заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че на 02.07.2012 г. в гр. София, водачът на МПС „Мазда 6“ с рег. № ******* се е движил по бул. „Симеоновско шосе“ с посока на движението от ул. „Проф. д-р Иван Странски“ към Околовръстен път, като достигайки кръстовището, образувано от бул. „Симеоновско шосе“ и Околовръстен път, предприема маневра ляв завой, при която не пропуска насрещно движещия се с висока скорост мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ******* и реализира ПТП. В открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че съобразно настъпилите увреждания скоростта, с която мотоциклетът е нанесъл ударите върху „Мазда 6“, не надвишава 50 км час, 4 понеже деформациите не са високи и ако се приеме, че е била използвана по-висока скорост, то деформациите и травмите по водача на мотоциклета щяха да бъдат много по-сериозни и различни от охлузвания. Експертът конкретизира, че този удар е реализиран при нарушение, извършено вследствие предприета маневра „завой“, като не може да се уточни с категоричност каква е била точната скорост на мотоциклета.

Ето защо въззивният състав на съда приема за правилен извода на районния съд, че ищецът не е установил по делото в условията на пълно и главно доказване, че причина за настъпване на същото се корени в поведението на водача на мотоциклет „Ямаха“. В тази връзка основателни са оплакванията на въззивника, съдържащи се в жалбата, че ответникът е бил неправоспособен водач и не е притежавал свидетелство за управление на управляваното МПС. Следва да се посочи, че за превозно средство мотоциклет нормативната уредба изисква наличие на СУМПС с категория „А“, чието наличие не е отразено в констативния протокол, но обстоятелството, че такова свидетелство за управление на МПС липсва не се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото процесно ПТП. Още повече в конкретния случай в документа не се съдържа признание на ответника - водач, причина за настъпване на процесното ПТП да е поведението на последния, което да бъде анализирано в съвкупност с останалите по делото доказателства. Въз основа на свидетелските показания по делото в конкретния случай не може да се приеме, че ищецът е изпълнил възложената му с доклада по делото доказателствена тежест, доколкото в свидетелят В. споделя, че не е видял движещия се мотоциклет. Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза и съгласно представения по делото констативен протокол причината за възникване на процесното ПТП се състои в това, че при предприемане на маневра ляв завой от водача на „Мазда 6“, последният не пропуска движещия се мотоциклет, т.е. вината за настъпилото ПТП е на водача на л.а. „Мазда 6“. Неоснователни са и оплакванията в жалбата, че липсата на сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ е причина за настъпване на процесното ПТП. Това е така, тъй като това нарушение не се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди и реализираното ПТП. Реализираното право на регресно вземане е обусловено от доказване, че ответникът – водач на мотоциклета е предприел действия, довели до възникване на вредите или да е нарушил правилата за движение по пътищата, с оглед на което да е предизвикал с поведението си настъпването на произшествие, каквото доказване в настоящия случай липсва. В допълнение следва да се посочи, че от събрания доказателствен материал не се установи и нарушение на императивните разпоредби за ограничение на скоростта по пътищата, тъй като вещото лице изрично изтъква, че скоростта на мотоциклета към момента на удара с л.а. „Мазда 6“, не надвишава 50 км час, тъй като деформациите не са високи. В тази връзка скоростта на водача на мотоциклета съответства на изискването на разпоредбата на чл.