Определение № 3259 от 23.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3259 гр. София, 23.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110130705 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по повод на молба вх. № 297165/10.09.2025 г. на адвокат П. И. П., с искане за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № 14335/23.07.2025 г. в частта за разноските, чрез увеличение на размера на присъденото в полза на адвокат П. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, при изложени доводи за необосновано занижен размер на конкретно присъдения му такъв от съда с крайния акт.

В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК насрещната страна по делото – „В. К.“ АД, не изразява становище по искането по чл. 248 ГПК.

Софийски районен съд, въз основа на изложените в исканията по чл. 248 ГПК доводи и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:

Подадената молба е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, което е легитимирано да иска изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С постановения по делото краен акт съдът е признал за установено по иск, предявен от М. Т. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к. , бл. , ет., ап. , срещу „В. к.“ АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. , бул. № , ет., офис , че клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем Standard №-10.04.2023 г., е нищожна поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски в първоинстанционното производство има ищецът. Последният е претендирал присъждане в своя полза на разноски за платена държавна такса, както и присъждане в полза на процесуалния му представител на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Като е отчел конкретиката на разглеждания казус и е съобразил практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът е присъдил в полза на адвокат П. П. адвокатско възнаграждение за защита по предявения иск в размер на 300,00 лева, за което са изложени съображения в мотивите на съдебния акт, които е ненужно да бъдат преповтаряни. Настоящият състав не намира основания за ревизиране на становището, изразено в крайния акт по делото. Само за пълнота и във връзка с конкретните доводи на молителя следва да бъде отбелязано следното:

1

В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В § 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В § 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, които разноски трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. В процесния случай, при определяне на размера на следващото се на адвоката адвокатско възнаграждение съдът съобрази горепосочените принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС и конкретиката на настоящия казус – включваща нисък материален интерес (156,52 лева), липса на фактическа и правна сложност на спора, наличие на обилна съдебна практика по идентични казуси с участие на потребител, в които е предвидено засилено служебно начало, както и обстоятелството, че делото е разгледано само в 1 съдебно заседание, за което адвокатът не се е явил, при което намери, че за осъществената защита по делото на пълномощника на ищеца се следва възнаграждение в определения размер от 300,00 лева, който намира за справедлив и не счита, че са налице основания за ревизиране становището по този въпрос, обективирано в крайния съдебен акт по делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба № 297165/10.09.2025 г. на адвокат П. И. П. за изменение на Решение № 14335/23.07.2025 г. по гр. д. № 30705/2024 г. на СРС, 29 състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2