Решение № 71 от 22.03.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Шумен, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Г. Моллов

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Йордан В. Димов при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213600500458 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ Жълта локва хънтинг „ ООД, ЕИК 200462749, представлявано от управителя Г.Й.Г., чрез пълномощника адв. Г. Г. от ШАК, срещу решение № 260351/16.09.2021 г. по гр.д. № 3183/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частта, в която е установено, че дружеството дължи на ищеца сумата от 1 237.08 лева и в частта, в която е отхвърлен предявения от същото частичен осъдителен иск за плащане на сумата от 20 000.00 лева.

Жалбоподателят навежда възражения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което, моли въззивният съд да го отмени в обжалваните части и постанови друго, с което предявеният от ищеца установителен иск да бъде отхвърлен и в уважената част, а насрещният частичен осъдителен иск да бъде уважен, като ТП ДГС „ Преслав „ бъде осъден да заплати на „ Жълта локва хънтинг „ ООД претендираната сума от 20 000.00 лева, както и направените от последното деловодни разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемия Териториално поделение Държавно горско стопанство „ Преслав „ на „ Североизточно държавно предприятие „ ДП, ЕИК 2016174120023, представлявано от директора инж. Я.Й.С., чрез юрисконсулт Д.К. в който оспорва жалбата като изцяло неоснователна и моли за оставянето 1 й без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното: Гр.д. № 3183/2018 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемия срещу жалбоподателя, имаща за предмет претенция за признаване съществуването на вземане на ищеца срещу ответника, произтичащо от проведен лов по линия на организиран ловен туризъм, отстрелян дивеч и извършени услуги, за които е издадена фактура № 2400011336/18.12.2015 г., въз основа на разплащателен протокол № М004449 от 14.12.2015 г., за сума в общ размер на 11 080.56 лева, от която 9 192.36 лева – главница, представляваща цена на отстрелян дивеч и извършени услуги и 1 888.20 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода 25.03.2016 г. – 01.04.2018 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от 02.04.2018 г. до окончателното й плащане, сумата от 221.61 лева – платена държавна такса в заповедното производство и 221.61 лева – държавна такса в исковото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е признал, че за него е възникнало задължение за заплащане на сумата от 9 192.36 лева за организиран и проведен лов през м. декември 2015 г., удостоверено във фактура № 2400011336/08.12.2015 г., която сума не е платена.

Същевременно е заявил, че посоченото парично задължение е погасено и не съществува, поради извършено от негова страна възражение за прихващане с насрещни задължения на ищеца, както следва: 1/ за сумата от 4 005.54 лева – комисионно възнаграждение за извършена комисионна дейност за проведени групови ловове по фактура № 74/20.01.2016 г.

- на стойност 2 290.27 лева, по фактура № 71/18.12.2015 г. - на стойност 1 654.63 лева и по фактура № 72/28.12.2015 г. - на стойност 60.64 лева за групов лов по разплащателен протокол № Л0000953/28.12.2015 г.; 2/ за сумата от 1 811.40 лева – разноски по гр.д. № 2371/2017 г. на ШРС и в.т.д. № 55/2018 г. на ШОС, за които е издаден изпълнителен лист № 1214/28.06.2018 г. на ШРС и 3/ за сумата от 2 138.34 лева – част от дължимата от ищеца и полагаща се на ответника сума от приходите, получени от съвместната дейност на страните през 2015 г., съгласно чл.6 от договор № 1326/27.07.2009 г. и допълнително споразумение към него № 1/30.01.2015 г.. След направените прихващания, в общ размер на 7 955.28 лева остава вземане на ищеца към ответника в размер на 1 237.08 лева / 9 192.36 лева – 7 955.28 лева /, с което прихваща насрещно свое вземане за неразпределени приходи от съвместна дейност между страните за 2015 г., на основание договор

№ 1326/27.07.2009 г. и допълнително споразумение № 1/30.01.2015 г., в размер на 13 421.80 лева, или 36.7% от общия размер на приходите от 36 571.67 лева, представляващи получени от ответника субсидии от ДФ „ Земеделие „ за 2015 г., до размера на по-малкото от двете вземания.

В същия срок ответникът е предявил насрещен частичен иск срещу ищеца за сумата от 20 000.00 лева – част от следващата му се за разпределение и неплатена до момента част от приходите за 2015 г., съобразно процентното му участие в разходите в съвместната им 2 дейност по договор между страните № 1326/27.07.2009 г. и представляваща съответната част от сумите изплатени на ответника от разплащателна агенция на ДФ „ Земеделие „ като субсидии за обработваните в съвместната им дейност земи в района на осъществяването й, съвпадащ с район на дейност на ТП ДГС „ Преслав „ на „ СИ ДП „ ДП. В условията на евентуалност, ако се установи дължимост от ответника на сума за 2015 г. относно получените и следващи се на ищеца субсидии по-малка от 20 000.00 лева е заявил, че за разликата до 20 000.00 лева обосновава претенцията си с вземането си за неразпределена и следваща му се субсидия за 2014 г., представляваща съответна част от сумите, изплатени на ответника от разплащателна агенция на ДФ „ Земеделие „ като субсидии за обработваните в съвместната дейност земи в района на осъществяването й, съвпадащ с район на дейност на ТП ДГС „ Преслав „ на „ СИ ДП „ ДП. В обстоятелствената част на насрещната си искова молба, ищецът е заявил изрично, че претенцията му не касае частта от вземането му, с което прави прихващане с насрещното вземане на ответника за сумата от 1 237.08 лева.

В предоставения му срок, ответникът по насрещния иск е навел възражения за неговата недопустимост, тъй като ТП ДГС „ Преслав „ не е страна по договор изх. № 1326/28.07.2009 г., въз основа на който се претендира исковата сума. Наред с това е оспорил исковата претенция като изцяло неоснователна. След изтичане срока за отговор, с молба от 07.11.2019 г. е въвел и възражения за погасяване на вземането на насрещния ищец за главница за годините от 2010 г. – до 2013 г., на основание чл.110 от ЗЗД, както и на вземането за лихви за забава за годините от 2010 г. до 2015 г., на основание чл.111 от ЗЗД.

В първото по делото заседание ищецът по насрещния иск е заявил, че на основание чл.214, ал.1 от ГПК изменя основанието на насрещния си иск като включва като основания за вземането си за полагащата му се част от приходи от получени от ответника субсидии от ДФ „ Земеделие „ освен субсидиите за 2015 и 2014 г. и тези за предходните години, а именно от 2010 г. до 2013 г.. Исканото изменение е допуснато от съда с протоколно определение от 11.04.2019 г..

Първоинстнационният съд е приел, че е сезиран с главен иск с правно основание чл.442, ал.1 от ГПК и насрещен иск по чл.361 от ЗЗД, като с решението си е признал за установено че „ Жълта локва хънтинг „ ООД, ЕИК 200462749 дължи на ТП ДГС „ Преслав „, ЕИК 2016174120023 сумите от 1 237.08 лева – главница, представляваща цена на отстрелян дивеч и извършени услуги за 2015 г. и 1 888.20 лева – мораторна лихва върху посочената главница за периода 25.03.2016 г. – 01.04.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 02.04.2018 г., за която сума е издадена заповед № 481/03.04.2018 г. по ч.гр.д. № 969/2018 г. по описа на ШРС, и е отхвърлил иска за главница за разликата от 1 237.08 лева до пълния предявен размер от 9 192.36 лева. Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от „ Жълта локва хънтинг „ ООД насрещен иск за заплащане на сумата от 20 000.00 лева – частичен иск, представляваща следваща се на ищеца за разпределение и неплатена част от приходите за 2010 – 2015 г. изплатени на ответника от разплащателна агенция ДФ „ Земеделие „ като неоснователен и е осъдил „ Жълта локва хънтинг „ ООД да заплати на ТП ДГС „ Преслав „ 3 деловодни разноски в размер на 294.24 лева, съответно – ТП на ДГС „ Преслав „ да заплати на „ Жълта локва хънтинг „ деловодни разноски в размер на 897.43 лева.

Видно от мотивите към обжалваното решение, за да уважи предявения главен иск за сумата от 1 237.08 лева, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че е налице вземане на ищеца срещу ответника за сумата от 9 192.36 лева – главница, представляваща цена на отстрелян дивеч и извършени услуги от проведен лов по линия на организиран ловен туризъм, за която е издадена фактура № 2400011336/18.12.2015 г., въз основа на разплащателен протокол № М004449 от 14.12.2015 г., както и валидно изявление на ответника за материално правно прихващане с негови насрещни, ликвидни и изискуеми вземания от ищеца, както следва: 1/ за сумата от 4 005.54 лева – комисионно възнаграждение за извършена комисионна дейност за проведени групови ловове по фактура № 74/20.01.2016 г., на стойност 2 290.27 лева, по фактура № 71/18.12.2015 г., на стойност 1 654.63 лева и по фактура № 72/28.12.2015 г., на стойност 60.64 лева за групов лов по разплащателен протокол № Л0000953/28.12.2015 г.; 2/ за сумата от 1 811.40 лева – разноски по гр.д. № 2371/2017 г. на ШРС и в.т.д. № 55/2018 г. на ШОС, за които е издаден изпълнителен лист № 1214/28.06.2018 г. на ШРС и 3/ за сумата от 2 138.34 лева – част от дължимата от ищеца и полагаща се на ответника сума от приходите, получени от съвместната дейност на страните през 2015 г., съгласно чл.6 от договор № 1326/27.07.2009 г. и допълнително споразумение към него № 1/30.01.2015 г., или общо в размер на 7 955.28 лева, с оглед на което след прихващане на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, ответникът остава задължен към ищеца за разликата от 1 237.08 лева. По отношение възражението на ответника за прихващане между вземането на ищеца за разликата от 1 237.08 лева и негово насрещно вземане за неразпределени приходи от съвместна дейност между страните за 2015 г., в размер на 13 421.80 лева, или 36.7% от общия размер на приходите от 36 571.67 лева, до размера на по-малкото от двете вземания, първоинстанционният съд е приел, че претендираното от ответника вземане не съществува и с него не може да бъде извършено прихващане. Досежно претенцията на за лихва за забава върху главницата от 9 192.36 лева, считано от 25.03.2016 г. до 01.04.2018 г., съдът е приел, че доколкото материално правните предпоставки на погасителния способ по чл.103 – 105 от ЗЗД са настъпили в рамките на исковото производство, дължимата преди прихващането мораторна лихва е дължима в пълен размер и искът следва да се уважи. Касателно предявения от ответника насрещен иск е приел, че е изцяло неоснователен по съображенията, изложени във връзка с възражението за прихващане с негово вземане, за сумата от 13 421.80 лева.

При проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо

По същество, видно от изложеното във въззивната жалба, очерталият се между страните правен спор е относно съществуването вземане на ответника, явяващо се част от дължимата му се сума от приходите, получени от съвместната дейност на страните през 2015 г., съгласно договор № 1326/27.07.2009 г., представляващи изплатени на ищеца от 4 разплащателна агенция при ДФ „ Земеделие „ субсидии за 2015 г., с което да се извърши прихващане с насрещното вземане на ищеца за сумата до 1 237.08 лева и за вземане на ответника за част от приходите, получени в резултат от съвместна дейност на страните по договор № 1326/27.07.2009 г., представляващи, изплатени на ищеца през периода 2010 г. – 2015 г., от разплащателна агенция на ДФ „ Земеделие „ субсидии за обработваните в съвместната дейност земи в района на осъществяването й, съвпадащ с район на дейност на ТП ДГС „ Преслав „ на „ СИ ДП „ ДП, в размер до 20 000.00 лева.