Решение № 3251 от 27.06.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 12698/2024
- Вид
- Решение № 3251
- Подписан
- 27.06.2025
- В сила
- 27.06.2025
- Състав
- Анета Александрова Трайкова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.203 · Закон за водите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3251 гр. Пловдив, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330112698 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 против Е. Г. И.А, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за процесния период имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 543,85 лева за обект, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „Калина“ № 75, ап. 8. За потребените количества били издадени фактури.
При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 46,71 лева за периода 31.05.2021г. – 31.01.2024г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/.
Отчетът в имота на потребителя е извършен при условията на липсващо измервателно устройство, с начисляване по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище, и 6 куб.м. за топлофицирано жилище на всеки обитател, като е начислявано количество вода за 1 обитател - 5 куб.м. Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ ***г. по описа на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни 1 искове. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва.
Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител адв. Р. М.. Оспорва исковете по основание и размер, качеството на потребител на ответника, начина на отчет и реда за начисляване на сумите, спазване на разписаната процедура в 25, ал. 8, член 23, ал. 5 от ОУ на дружеството. Моли за отхвърляне на исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № *** г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, във вр. с чл. 203 ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния период, в това число, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги в процесния период, в качеството си на собственик, изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния период във водоснабден имот в в твърдяното количество, както и твърденията си за начина на отчитане на ВиК услугите и размера на начислените в тази връзка суми, както и наличие на предпоставките за начисляване на количествата вода по Тарифа – липса на водомер.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. Пловдив. Установено е и, че ответницата е вещен ползвател на недвижимия имот, видно от представения по делото нот. акт за дарение.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е 2 съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредбата N 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната система на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е обвързан от общите условия на дружеството. Основно задължение на ВиК оператора, предвидено в чл.42, ал.1, т.1 от Наредба N 4 е да снабдява потребителите с вода с питейни качества при равни условия, с икономически обосновани разходи за доставката й до имотите им, което задължение е залегнало и в чл.8 от Общите условия, както и има задължения за отвеждане на каналната вода. В чл. 18, ал.3 /чл.17, ал.3/ от действащите през процесния период Общи условия на ищцовото дружество, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027 от 09.06.2006 г. и Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., се съдържа изрично задължение на потребителите на ВиК услуги да поставят индивидуални водомери, като средство за измерване, чрез което количеството потребени услуги да бъде надлежно отчетено, след което да бъде начислено и остойностено. Това задължение на ВиК потребителите е залегнало и нормативно, в разпоредбата на чл.11, ал.4 и ал. 5 от Наредба N 4/2004, съгласно която потребителят поставя индивидуален водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са също негово задължение. При изрично оспорване от страна на особения представител на ответника на всички изложени твърдения в исковата молба, вкл. и срещу изложено твърдение на ищеца за липсата на измервателно устройство в имота на ответника, в доказ. тежест на ищеца е да установи този факт, доколкото въз основа на него се претендира количество вода, начислено служебно по тарифа на осн. член 25, ал. 8 от ОУ съобразно броя обитатели. Този релевантен за спора факт не е установен, въпреки че съдът е дал такива указания на ищеца с доклада по делото, поради което не може да се направи извод за липсващ водомер, а оттук и за залегналото в ОУ право на оператора да начислява количеството вода служебно по Тарифа.
С оглед изложеното искът като недоказан ще се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответника, който не е направил разноски.
Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670 против Е. Г. И.А, ЕГН ********** иск с правно основание член 422 ГПК 3 вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на следните суми: сумата 543,85 лева (петстотин четиридесет и три лева и 85 стотинки), представляваща главница за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 31.03.2021г. до 27.02.2024г., за обект, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, ап.* по партида с аб. № ***, ведно със законна лихва за период от 14.03.2024 г. до изплащане на вземането; сумата 46,71 лева (четиридесет и шест лева и 71 стотинки), представляваща обезщетение за забава за период от 31.05.2021 г. до 31.01.2024 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева), за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК по ч.гр.д.
№ ***г. по описа на ПРС, като недоказан и неоснователен.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________ 4