Решение № 337 от 16.08.2023, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно наказателно дело 1420/2022
- Вид
- Решение № 337
- Подписан
- 16.08.2023
- В сила
- 23.11.2023
- Състав
- Дарина Крумова -Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175а, ал. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 337 гр. Стара Загора, 16.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Дарина Крумова -Стоянова при участието на секретаря Николина Хр. Козелова като разгледа докладваното от Дарина Крумова -Стоянова Административно наказателно дело № 20225530201420 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Х. Х. против наказателно постановление № 22-1228-000442 от 16.03.2022г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР, гр. Стара Загора.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Излагат се съображения в тази връзка. Претендират се направените разноски по делото. В съдебно заседание чрез адв. Й. П. жалбоподателят заявява, че поддържа подадената жалба.
Въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание чрез ст.юрисконсулт И.М. взема отношение по възраженията на жалбоподателя. Моли съда да остави жалбата без уважение. Претендира направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.
1
С обжалваното наказателно постановление № 22-1228-000442 от 16.03.2022г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР, гр. Стара Загора на нарушителя В. Х. Х. на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени следните наказания: глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за това, че на 19.02.2022г. около 17.06 часа в гр. Стара Загора, по бул. Хан Тервел, на пътно уширение, източно от езеро „Загорка“ управлявал собствения си лек автомобил марка: ***, с рег. № ***, като не използвал пътя по предназначение, а именно за превоз на пътници и товари, а форсирал двигателя, вследствие на което задните задвижващи колела отклонявали задната част на автомобила последователно в ляво и дясно, с което виновно нарушил чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН серия GA № 526024/19.02.2022г., съставен от мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора.
В хода доказателства: на съдебното следствие са приобщени следните
Справка от КАТ за л.а. марка: ***, модел: ***, с рег. № ***, от която се установява, че В. Х. Х. е собственик на същия.
Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл. 188 ЗДвП от 19.02.2022г., от която е видно, че В. Х. Х. е посочил, че на същата дата - 19.02.2022г. около 17,00 часа е управлявал л.е. с ДКН ***.
Заповед за прилагане на принудителна административна марка № 221228-000119/19.02.2022г., от която е видно, че на В. Х. Х. е била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2 ЗДвП - изземване на СРМПС - част II на л.а. марка ***, с рег. № *** за временно спиране от движение на моторно превозно средство за срок от 3 месеца, считано от датата на изземване.
Справки за нарушител/водач от 03.06.20 22г. и от 31.08.2022г., като от последната се установява, че на В. Х. Х. е бил съставен още един акт за установяване на административно нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, но този път на 03.06.2022г.
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, която касае компетентността на актосъставителя и на наказващия 2 орган.
В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели К. К. К. - актосъставител и И. Н. К. - свидетел по акта.
От показанията на свидетеля И. Н. К. се установява, че на 19.02.2022г. се разхождал заедно с приятелката си Р. Д. Г. и малолетното им дете в района на езеро „Загорка“ в гр. Стара Загора. Когато се намирали от североизточната страна на езерото, чули и след като се приближили, видели л.а. марка: БВМ, със софийска регистрация, който „дрифти“ на пътя, в „нещо като отбивка“.
Приближили се и свидетелят И. К. направил видеозапис с телефона си, след което подал сигнал на тел. 112. Тези му действия били продиктувани от тежкото пътнотранспортно произшествие, настъпило само няколко месеца по-рано в района на кръговото кръстовище, намиращо се в близост до м-н Кауфланд в гр. Стара Загора.
Тъй като на свидетеля И. К. му било трудно да обясни къде точно се намира, заедно с Р. Г. и детето им, изчакали полицейските служители на паркинга, намиращ се от западната страна на езеро „Загорка“, в гр. Стара Загора, показали им записите, направени от К., след което ги завели до мястото, където видели да се извършва нарушението.
Когато пристигнали на място, лекият автомобил марка: *** вече не бил там.
От показанията на актосъставителя К. се установява мястото на нарушението, а именно: гр. Стара Загора, на уширение на бул. Хан Тервел, по пътя за Баритна мина.
Установява се също, че след като В. Х. Х. бил установен в дома си, в присъствието на И. Н. К. и Р. Д. Г., му съставил акт за установяване на административно нарушение след като той попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, че на 19.02.2022г. около 17,00 часа е управлявал собствения си л.а. марка: ***, с рег. № ***.
Свидетелят И. К. допълва, че когато Х. отишъл на бензиностанция "ОК" в гр. Стара Загора с автомобила си за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, полицейските служители го попитали дали това е момчето, което е заснел с телефона си да „дрифти“ и дали това е автомобилът, който е видял, като той отговорил утвърдително.
3
Впоследствие свидетелят И. К. предал видеозаписа, направен с телефона му, като същият бе приобщен по делото чрез предявяването му на страните, чрез гледане /вж. video-f88c66f875bd751c63006162c86c064b-V/. От него се установява, че водачът на заснетия лек автомобил марка: *** форсира двигателя му, вследствие на което задните задвижващи колела отклоняват задната част на автомобила последователно в ляво и в дясно, като всичко това е придружено с неколкократно завъртане на автомобила около остта му.
Съдът кредитира показанията на свидетелите К. и К., тъй като същите са последователни, вътрешно непротИ.речиви и взаимно се допълват, като няма съмнение относно тяхната пристрастност или заинтересуваност по някакъв начин от изхода на делото.
Съдът кредитира и видеозаписа
- videof88c66f875bd751c63006162c86c064b-V, на който е заснето самото нарушение.
Свидетелят К. заявява, че именно това е записът, който е предоставил на полицейските служители. По отношение възраженията на жалбоподателя относно времето на заснемането му, съдът приема, че е заснет в късния следобед, когато слънцето вече е започнало да залязва. В тази връзка отчете, че от зимното слънцестоене 22.12.2021г. денят постепенно е започнал да се увеличава.
Същевременно съдът, макар да предяви на страните и файл с наименование: video-f6c1f908e8ea066ca4308ac7e1565072-V и снимките, находящи се на л. 13 и 14 от делото, намира, че същите не следва да бъдат ценени като доказателства, тъй като не са изготвени по реда на НПК.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.
И АУАН, и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.
Съгласно 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Настоящият е именно такъв.
4
Несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя, че е допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
И в АУАН и в НП нарушението е описано по следния начин: „на 19.02.2022г. около 17.06 часа в гр. Стара Загора, по бул. Хан Тервел, на пътно уширение, източно от езеро „Загорка“ управлявал собствения си лек автомобил марка: ***, с рег. № ***, като форсирал двигателя му, вследствие на което задните задвижващи колела отклонявали задната част на автомобила последователно в ляво и дясно. Не използвал пътя по предназначение, а именно за превоз на пътници и товари“.
Действително форсирането на двигателя на лекия автомобил не може да бъде квалифицирано като използване на пътя не по предназначение – за превоз на пътници и товари. Придружаването му обаче и със завъртане на задната част на автомобила последователно в ляво и дясно сочи, че в случая става въпрос именно за демонстративно управление на превозното средство, което попада в хипотезата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. В тази връзка следва да бъде подчертано, че макар свидетелите да говорят за „дрифтене“, административнонаказателното обвинение, което е повдигнато срещу Х. е за това, че след като е като форсирал двигателя на автомобила, задните задвижващи колела отклонявали задната му част последователно в ляво и дясно, като така пътят не бил използван по предназначение за превоз на пътници и товари.
Несъстоятелни са твърденията на Х., дадени в писмените му сведения, че е бил на мястото на нарушението, но не е форсирал двигателя на автомобила си, не е имал намерение да „дрифти“, а само е обърнал на уширението и си е отишъл.
Показателен в тази връзка е видеозаписът, направен от И. К., от който се вижда, че не само е форсирал двигателя на автомобила, вследствие на което задните задвижващи колела са отклонили задната част на автомобила последователно в ляво и в дясно, но и това е било придружено с неколкократно завъртане на автомобила около остта му, което от своя страна е поставило в опасност намиращите се в близост паркирани автомобили.
Непосочването на последното обстоятелство в АУАН и НП не ги опорочава и не ограничава възможността на нарушителя да разбере повдигнатото срещу него административнонаказателно обвинение. Форсирането на двигателя и 5 завъртането на задната част на автомобила последователно в ляво и дясно описват в достатъчна степен траекторията му на движение, а тя в никакъв случай не може да бъде определена като такава, която предполага използване на пътя по предназначение – за превоз на пътници и товари.
Като взе предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Съдът намира, че доколкото размерът на наказанията глоба и лишаване от право да се управлява МПС са определени съобразно фиксирания от законодателя размер – глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, то е безпредметно да се изследва въпросът дали отговарят на тежестта на конкретното нарушение.
С оглед конкретиката на настоящия казус не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като с поведението си Х. създал реални предпоставки да изгуби управлението над автомобила и да предизвика пътнотранспортно произшествие.
Предвид изложеното, съдът намира че следва да потвърди атакуваното наказателно постановление.
Предвид изхода на делото, с оглед направеното от въззиваемата страна искане за присъждане на разноски и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, съдът намира, че В. Х. Х. следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Стара Загора сумата от 120 лв., представляваща направените разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1228-000442 от 16.03.2022г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР, гр. Стара Загора, с което на В. Х. Х., ЕГН: ********** на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени следните наказания: глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено нарушение на 6 чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Х. Х., ЕГН: **********, с адрес в *** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – Стара Загора, сумата от 120 (сто и двадесет) лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение в хода на административнонаказателното производство.