Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 823 от 02.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 63/2025
Вид
Решение № 823
Подписан
02.07.2025
В сила
19.08.2025
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Радослав Христов Георгиев, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34 · Закон за собствеността
  • чл. 69 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 823 гр. Пловдив, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20255300500063 по описа за 2025 година

С решение №4076/18.10.2024г., постановено по гр.д.№15981/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, IV гр. състав, съдът е допуснал извършване на съдебна делба между Р. П. М., ЕГН **********, С. П. М., ЕГН **********, Г. К. Ш., ЕГН **********, Д. К. Д., ЕГН

**********, И. Й. Ж., ЕГН **********, Е. З. Т., ЕГН **********, С. А. Т., ЕГН **********,

Й. Г. Т., ЕГН ********** и М. Г. Н., ЕГН ********** на следните недвижими имоти:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, находящ се в село ***, община ***, област Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-85/06.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 14.06.2022 г., с адрес на имота: местност „П.“, с площ 1360 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: пета, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: ***, при граници и съседи на поземления имот: № ***.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, находящ се в село ***, община ***, област Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-86/10.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 14.06.2022 г., с адрес на имота: местност „И.“, с площ 2247 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: четвърта, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 023011, при граници и съседи на поземления имот: № ***.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, находящ се в село ***, община ***, област Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-86/10.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за 1 изменение, с адрес на имота: местност „Ч.“, с площ 1176 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: десета, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: ***, при граници и съседи на поземления имот: № ***.

ПРИ КВОТИ:

1. За Р. П. М. – 3/45 ид.ч.

2. За С. П. М. - 3/45 ид. част.

3. За Г. К. Ш. - 3/45 ид. част;

4. За Д. К. Д. – 3/45 ид.ч.

5. За И. Й. Ж. – 3/45 ид.ч.

6. За Е. З. Т. – 15/45 ид.ч.

7. За С. А. Т. – 5/45 ид.ч.

8. За Й. Г. Т. – 5/45 ид.ч.

9. За М. Г. Н. – 5/45 ид.ч.

Против така постановеното решение е постъпила Въззивна жалба от Е. З. Т., ЕГН **********, С. А. Т., ЕГН **********, Й. Г. Т., ЕГН ********** и М. Г. Н., ЕГН **********, чрез адв. С. Ф. М.. Сочи се във въззивната жалба, че неправилно съдът приел възражението на ответниците за придобИ.е процесните имоти по давност за неоснователно. Обжалваното решение било постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото в тежест на ищците по делото било да оборят презумпцията на чл. 69 ЗС, което в случая не било сторено. Съдът нарушил приетото в Тълкувателно решение 1/2012г., като не съобразил, че при презумпцията доказателствената тежест се размествала и страната, която я оспорвала, следвало да я обори. Това нарушение довело до крайния извод на съда, че ответниците не си доказали възражението за придобИ.е спорните имоти по давност.

Ответниците следвало да установят в процеса упражняваната от тях фактическа власт по отношение на спорните имоти и превръщането на държането на ид.ч. на В. Ж.

/наследодател на ищците/, която тя е получила по наследство и реституция, във владение, а именно като са отрекли нейното владение или като са постигнали обща уговорка само те да бъдат собственици на имотите, докато ищците следвало да оборят презумпцията по чл. 69 ЗС. По делото нямало спор, че упражняването на фактическата власт върху процесните имоти се осъществявало от ответниците, което обстоятелство се признавало и от ищците. По отношение превръщането на държането във владение върху ид.ч. на наследодателката на ищците, Районният съд приел факта за недоказан, тъй като не кредитирал показанията на св.

П. относно наличието на устни уговорки между наследодателите на страните по делото относно разпределянето собствеността помежду им на процесните имоти, а също приел за неустановено, че З. и Г. Т., съответно техните наследници, са предприели едностранни действия, с които са отрекли владението на В. Ж. или нейните наследници. В тази връзка се навежда, че ответниците, както и техните преки наследодатели, не са имали нужда да отблъскват/отричат владението на В. Ж., тъй като последната, от възстановяването на собствеността върху процесните имоти, не била установявала нито постоянно, нито инцидентно владение върху тях, нито пък е искала да бъде допусната до имотите, не извършвала действия, с които да прекъсне владението. Между В. Ж. и нейните братя /преки наследодатели на ответниците/ била постигната устна договорка процесните имоти да останат в собственост на братята, докато Ж.а да получи имоти, останали от нейната майка.

Така държането на ид.ч. на В. Ж., която същата получила по наследство и реституция, било превърнато във владение с оглед изпълнението на устна уговорка на тримата преки наследодатели на страните по делото. Прави се подробен анализ на показанията на св. П., който бил първи братовчед на тримата преки наследодатели на страните по делото, както и съсобственик на имотите, които майката на тримата, получила по наследство от нейните родители. Сочи се, че същият свидетел научил за договорката между тримата преки наследодатели на страните по делото от Г. Т.. Същата договорка била спазвана от братята, както и от В. до нейната смърт. От показанията на свидетеля се установявало, че повече от 20 години преди смъртта на В. Ж., братята превърнали държането във владение въз основа 2 на постигнатата договорка. На следващо място ищците били тези, които следвало да оборят презумпцията на чл. 69 ЗС, което в случая не било сторено. В тази връзка съдът допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон, доколкото обсъдил показанията на водените от ищците свидетели, но не относно намерението, а за опровергаване твърдението на ответниците за осъществено давностно владение. Обсъждат се показанията на св. Г. и се прави подробен анализ на показанията на св. Л., като се акцентира на тяхната противоречивост. Освен всичко, свидетелят Л. бил син на един от ищците, поради което показанията му следвало да се ценят по реда на чл. 172 ГПК, което на практика не било сторено. Съдебното решение било постановено в противоречие с практиката на ВКС по приложение на чл. 236, ал. 2 ГПК относно преценката на достоверността и доказателствената стойност на свидетелските показания. Подробно се обсъждат постановките на Тълкувателно решение № 1/2012г. на ВКС относно приложимостта на презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците, като се сочи, че когато съсобствеността произтичала от наследяване, наследникът владеел собствената си идеална част, но бил държател на идеалната част на другия сънаследник. Настоящият случай обаче бил различен доколкото собствеността върху процесните имоти била придобита по реституция и била възстановена не на общия наследодател на страните по делото, а на неговите законни наследници. Решенията на поземлена комисия за възстановяване правото на собственост имали конститутивно действие. Владението върху процесните имоти не било част от имуществото на общия наследодател на страните, което впоследствие да бъде продължено с приемането на наследството от законните му наследници. Тези имоти били нов обект на собственост, затова и в настоящия казус не било налице случай на наследяване като общо правоприемство. Безспорно било, че само праводателите на ответниците, а след тях самите ответници упражнявали фактическата власт върху имотите непрекъснато през годините, съответно извършили и подобрения в имотите, като праводателката на ищците никога не била осъществявала фактическа власт. Районният съд не бил изследвал дали ищците са оборили презумпцията на чл. 69 ЗС, а е приел възражението за давност за неоснователно, защото не било установено ответниците с едностранни действия да са отрекли и отблъснали владението на ищците, респ. техния наследодател. В тази връзка се сочи, че ответните страни никога не били твърдели, че са отрекли или отблъснали владението на ищците, тъй като фактическата власт върху процесните имоти не била упражнявана от другиго, като двамата братя упражнявали властта на основание, което изключвало владението на сестра им. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне ищцовите претенции, поради липсата на правото на собственост. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Р. П. М., С.

П. М., Г. К. Ш., Д. К. Д. и И. Й. Ж., всички чрез адв. М. Ч. Ч., с който се оспорва депозираната въззивна жалба като неоснователна. Сочи се, че в случая не намирала приложение презумпцията на чл. 69 ЗС, доколкото основанието за придобИ.е процесните имоти било общо за всички съсобственици – наследяването.Земеделските земи се възстановявали на наследниците на бившите собственици именно поради качеството им наследници, а не на собствено основание. В случая наследникът, който се позовавал на придобивна давност трябвало да докаже не само, че ползвал имота, но също и промяната на намерението, съответно завладяването на частите на останалите сънаследници. В конкретния казус ответниците установили само упражняването на фактическата власт по отношение на имотите и то само от единия от наследодателите им – Г. Т., но това ставало със съгласието на В. Ж.. Не се установило единият от братята – З. Т. да е обработвал имотите, респ. неговата наследница – Е. Т.. Не се установило и дали след смъртта на Г. Т. неговите наследници упражнявали фактическата власт. Жалбоподателите не доказали и наличието на намерение за своене, съответно това намерение да е било манифестирано пред ищците или техния наследодател В. Ж.. Доказвало се, че Й. Т. /жалбоподател в процеса/ предлагал на В.

Ж. пари, за да откупи нейната част от имотите. От друга страна Ж. била получила от брат си Г. услуга като обезщетение за това, че му позволила да обработва единия от процесните имоти. Прави се извод, че твърдяната договорка между тримата преки наследодатели на 3 страните по делото за подялба на процесните имоти останала недоказана. Искането е за оставяне въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение. Претендират се разноски.

Първоинстанционното производство е образувано по повод искова молба с правно основание чл. 34 ЗС от Р. П. М., С. П. М., Г. К. Ш., Д. К. Д. и И. Й. Ж. / всички като наследници на В. Й.а Ж.а/ против Е. З. Т. /наследник на З. Й. Т./, С. А. Т., Й. Г. Т., М. Г. Н.

/наследници на Г. Й. Т./, всички като наследници на общия им наследодател Й. П. Т., за допускане на делба между страните по делото на следните недвижими имоти: 1) Поземлен имот с ид. №*** по КККР на с. ***, общ. ***, обл. Пловдив; 2) Поземлен имот с ид. №*** по КККР на с. ***, общ. ***, обл. Пловдив; 3) Поземлен имот с ид. №*** по КККР на село ***, общ. ***, обл. Пловдив, трите имота подробно описани в исковата молба, при квоти, както следва: 1) За Р. П. М. – 6/90 ид.ч.; 2) За С. П. М. – 6/90 ид.ч.; 3) За Г. К. Ш. – 6/90 ид.ч.;

4) За Д. К. Д. – 6/90 ид.ч.; 5) За И. Й. Ж. – 6/90 ид.ч.; 6) За Е. З. Т. – 30/90 ид.ч.; 7) За С. А. Т.

– 10/90 ид.ч.; 8) За Й. Г. Т. – 10/90 ид.ч.; 9) За М. Г. Н. –10/90 ид.ч.

Излагат се твърдения в исковата молба, че всички страни в производството, в качеството си на наследници на общия им наследодател Й. П. Т., поч. на ***г., били собственици на подробно описаните недвижими имоти. Сочи се, че Р. П. М., С. П. М., Г. К.