Разпореждане № 122737 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 122737 гр. София, 12.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА като разгледа докладваното от РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА Гражданско дело № 20261110118708 по описа за 2026 година

При извършена по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК на проверка и като съобрази депозираната по делото молба вх. № 284168/16.09.2026 г. съдът намира, че депозираната искова молба продължава е нередовна, като на ищеца следва да бъдат дадени съответни указания.

С разпореждане от 26.08.2026 г. съдът е дал указания на ищеца, както следва: да изложи фактически твърдения относно индивидуализацията на твърдения договор за потребителски кредит – липсват лихвен процент и други параметри по кредита (ГПР, възнаграждение за поръчителство/гаранция и/или други, неустойка), които с оглед изложените твърдения се сочат като формирани в нарушение на относимите законови разпоредби; да обоснове искането си по чл. 190 ГПК за представяне на заверено копие от кредитното досие, в това число и от договора за кредит, общите условия, СЕФ, разписки за извършени плащания - все документи, които следва да се намират у кредитополучателя-длъжник по правоотношението. В случай че разполага с екземпляр от документите, следва да представи същите в производството, а не да заявява искане по чл. 190 ГПК. В случай че не разполага със същите, следва да посочи причините за това; изчерпателно и конкретно да посочи пороците, от които твърди да страда процесният договор за кредит, включително и отделните и конкретни негови клаузи, в това число да изброи конкретно основанията, на които твърди да са нищожни и поредността, в която желае същите да бъдат разгледани (в тази връзка ищецът следва да има предвид, че макар да е потребител, както е прието с ТР № 1/2020 г. ВКС, ОСГТК, принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката);

- да формулира съответстващ на направените уточнения петитум на исковата молба.

На 16.09.2026 г. е постъпила уточнителна молба от ищеца, в която заявява, че макар и да е страна по процесния договор за кредит, не разполага с копие от същия. Не са изпълнени указанията за уточнение на предмета на договора и на оспорените му клаузи. Макар и да са посочени основания за нищожност не е изпълнено указанието на съда същите да бъдат заявени в поредността, в която ищецът желае да бъдат разгледани от съда. Не е формулиран надлежен петитум.

1

Съдът намира, че следва да остави без уважение искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК ищецът е длъжен да изложи обстоятелствата, на които основава иска си, както и да посочи предмета на спора. Индивидуализирането на договора, от който се извеждат спорните права, представлява елемент от фактическите основания на предявения иск и не може да бъде извършвано посредством събиране на доказателства. Доказателствената дейност е насочена към установяване на вече въведени от страните релевантни факти, а не към издирване или определяне на самия предмет на спора.

В случая с искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи цялото кредитно досие, в това число и процесния договор за кредит, се цели преодоляване на нередовностите на исковата молба чрез събиране на доказателства, което е процесуално недопустимо, противоречи на принципа на диспозитивното начало и на правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Отделно от това производството по делото е на етап проверка на исковата молба по чл.

129 ГПК, която е нередовна и на този етап съдът не може да задължава ответната страна в процеса да представи документ по чл. 190 ГПК, т.е. доказателство, което е от значение за решаване на спора по същество.

Не на последно място, единствената последица от непредставянето на документа по чл. 190 ГПК е извършването на преценка по чл. 161 ГПК, т.е. евентуално приемане за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, а в случая съдът не може да приеме за доказани факти, които ищецът въобще не е изложил в исковата молба.

На ищеца следва да бъде предоставена последна възможност да приведе в редовност подадената искова молба, като на същия бъдат указани последиците при неизпълнение, а именно исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца, чрез адв. Г., обективирано в исковата молба и в молба от 16.09.2026 г., за задължаване на ответника по чл. 190 ГПК да представи в заверено копие от кредитното досие, в това число и от договора за кредит, общите условия, СЕФ, разписки за извършени плащания.

ПРЕДОСТАВЯ ПОСЛЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за ответника: да изложи фактически твърдения относно индивидуализацията на твърдения договор за потребителски кредит – липсват лихвен процент и други параметри по кредита (ГПР, възнаграждение за поръчителство/гаранция и/или други, неустойка), които с оглед изложените твърдения се сочат като формирани в нарушение на относимите законови разпоредби; изчерпателно и конкретно да посочи пороците, от които твърди да страда процесният договор за кредит, включително и отделните и конкретни негови клаузи, в това число да изброи конкретно основанията, на които твърди да са нищожни и поредността, в която желае същите да бъдат разгледани (в тази връзка ищецът следва да има предвид, че макар да е потребител, както е прието с ТР № 1/2020 г. ВКС, ОСГТК, принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на 2 отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката);

- да формулира съответстващ на направените уточнения петитум на исковата молба.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3