Определение № 445 от 09.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 445 гр. Пловдив, 09.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20245000600555 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на гл. 22 от НПК .

С определение № 1797/27.11.2024г. по НОХД 1958/2024 г. Пловдивският окръжен съд се е произнесъл по въпросите, регламентирани в чл. 248 ал. 1 т. 1 и 8 НПК. Оставил е без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора.

Недоволен от така посоченото определение е останал защитникът на подсъдимия О. Г., който го е обжалвал с искане същото да бъде отменено и делото да се върне на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с оплакванията, развити в жалбата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваното определение, Пловдивският окръжен съд законосъобразно е приел, че след предходно прекратяване на производството и връщането на делото на Окръжна прокуратура - Пловдив за изготвяне на обвинителен акт, съобразно изискванията на чл. 246 от НПК, така представеният и внесен обвинителен акт по настоящото съдебно производство, отговаря на посочените изисквания, визирани в чл. 246 НПК.

Фактическата обстановка и правните съображения за твърдяно престъпление, са очертани ясно, предвид обвинителната теза. Първоинстанционният съд е съзрял някои неточности, но напълно коректно е преценил, че в случая не 1 може да се приеме, че те по някакъв начин са ограничили правото на защита на подсъдимия.

И пред настоящата инстанция се поддържа становище във въззивната жалба за неяснота досежно обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, дали прокуратурата визира участие на подс. О. Г. в описаните строителномонтажни работи, като физическо лице или като представител на юридическо лице, респективно с какви бригади е участвал в извършени строителномонтажни работи или с кои лица.

С основание Пловдивският окръжен съд е приел, че от обстоятелствената част на обвинителния акт /стр. 2, 4-7/ е напълно ясно кога прокуратурата счита, че самият подсъдим като физическо лице е участвал в извършването и на какви строително-монтажни работи, дали и в кои дейности работници на фирма „А.“ ООД са взели участие. Следователно, напълно споделяем е изводът в мотивите към атакуваното определение, че в обвинителната теза е изложена конкретна фактология по отношение на твърдените от прокуратурата, осъществени или неизвършени строителномонтажните работи в процесните обекти на посочени конкретни фирми, като време и място - кога и от кого са били извършени, както и доколко самият подс. О. Г. или фактически управляваното от него дружество има отношение към тези дейности.

С основание не е прието наличието на противоречие и в изложеното на стр. 12 от обстоятелствената част на обвинителния акт по отношение на фактура с № 50000000009/15.11.2011г., тъй като ясно е отразена тезата на прокуратурата, която твърди, че по тази фактура строително-монтажни работи от фирмата изобщо не са били извършвани, доколкото счита, че към м. ноември 2011 г. фирма „А.“ ЕООД не е имала трудов ресурс за извършване на обема дейности. Преди това прокурорът действително е изложил фактически твърдения и за наетите в дружеството лица по периоди, като възражението на защитата е по-скоро по съществото на делото.

И настоящата инстанция намира за неоснователно и възражението, че не ставало ясно от обвинителния акт в кои случаи, според представителя на държавното обвинение, подсъдимият лично подавал съответните отчетни регистри и кога трети лица са го правили, тъй като на стр. 3 от обвинителния акт, в абзац 3-ти достатъчно отчетливо са дефинирани периоди и лицата, чрез чиито КЕП, според тезата на обвинението, са били подавани декларации по ЗКПО и ЗДДС, кога са подадени същите и кога лично от самия подсъдим.

Във въззивната жалба се прави довод, че по четири фактури: №№ **********/03.04.2012 г., 873/11.05.2012 г., 874/14.05.2012 г.и 875/17.05.2012 г. не ставало ясно на коя от всичките посочени дати, предвид датата на предоставяне на информацията в НАП, се твърди, че подсъдимият е извършил престъпление. В обстоятелствената част на обвинителния акт и дори в диспозитива е посочен целият инкриминиран период на престъплението по чл.

255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26 ал. 1 НК, а именно от 09.12.2011 г. до 13.08.2014 г. След това обаче в отделни пунктове, не само в обстоятелствената част, но и в диспозитива, е посочено изчерпателно по пунктове, конкретно кои 2 са датите, включени в инкриминирания период, и съотносимите към тях представени документи с невярно съдържание – дневници за покупки и отразените в тях фактури, според тезата на обвинението. Поради това и въззивният съд не може да приеме възражението за неяснота в обвинителния акт, довела до ограничаване правото на защита на подсъдимия.

Пловдивският апелативен съд намира, че той изцяло отговаря на изискванията, регламентирани в чл. 246 НПК. В него ясно и обстойно са очертани фактите, които прокуратурата приема за установени и по този начин е дадена възможност подсъдимият да реализира правото си на защита в пълен обем.

Предвид на изложеното Пловдивският апелативен съд и

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1797/27. 11. 2024 г., постановено по НОХД 1958/2024 г. на Пловдивския окръжен съд в ЧАСТТА, в която е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3