Определение № 1241 от 11.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1241 гр. Варна, 11.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500347 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 423 ГПК .

Образувано е по подадено възражение от Н. Й. И., подадено по реда на чл.

423 ГПК срещу Заповед за изпълнение № 4051/17.07.2025 г. по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9155/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

Твърди се от възразилия длъжник Н. Й. И., че заповедта за изпълнение не му е била връчена лично, както и че не е бил уведомяван по никакъв начин за съществуването й. В тази връзка поддържа, че не е могъл да узнае своевременно за производството и да подаде възражение в срока по чл. 414 ГПК. Твърди, че узнал за заповедта след като към него се приближили съмнителни лица, които се опитали да му връчат документи, без да се легитимират и без да удостоверят правомощия, поради което отказал да приеме каквото и да е. Това породило съмнение у длъжника и затова лично посетил съда по собствена инициатива и едва при тази проверка разбрал, че срещу него има образувано дело. Излага доводи за нередовност на документите, въз основа на които е издадена заповедта за изпълнение, както и факти и обстоятелства, които изключват възможността да е подписвал документи през цялата 2023 г., в т.ч. и записи на заповед. Моли съда да приеме възражението по чл. 423 ГПК и да разпореди съответните действия по закон.

В предоставения срок за отговор заявителят М. М. М., чрез адв. С. Д., изразява становище, че подадената и наименувана „молба за преразглеждане“, както и множеството подадени молби от длъжника въз основа на дадени указания, по съществото си не представляват възражение по чл. 423 ГПК. Поддържа се, че не е налице нито една от предвидените в посочената разпоредба предпоставки, а напротив – от приложените по делото ПДИ е видно, че длъжникът винаги е откриван лично от призовкаря на ЧСИ, но е отказвал да му бъде връчена ПДИ под различен претекст. Сочи се, че представеното от длъжника удостоверение от МВР за задгранични пътувания и данните от АИС ГК също изключва предпоставките на чл. 423 ГПК.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на 1 заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението, длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК.

Въз основа на заявление от М. М. Милев срещу Н. Й. И. е издадена Заповед за изпълнение № 4051/17.07.2025 г. по ч.гр.д. № 9155/2025 г. по описа на ВРС за сумата от 24 000 лв., дължима по запис на заповед без протест , издаден на 30.09.2023 г. от Н. Й. И. на поемател М. М. М., с падеж 01.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 16.07.2025 г. до окончателното й изплащане, както и съдебно – деловодни разноски в размер на 1960 лв., от които 480 лв. заплатена от заявителя държавна такса и 1480 лв. - адвокатско възнаграждение.

От служебно изисканите документи от ЧСИ Людмил С. е видно, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е редовно връчена на длъжника на 23.07.2025 г. при условията на отказ, съгласно чл. 44, ал. 1, изр. последно ГПК, видно от разписката към изпратената покана за доброволно изпълнение с изх. № 21485/22.07.2025 г.

Отразено е от връчителя, че на 23.07.2025 г. е посетил адреса, разговарял е лично с адресата, запознал го е със съдържанието на ПДИ, а длъжникът е отказал да получи книжата с твърдения, че от никого не е вземал пари и не познава взискателя.

На 27.08.2025 г. длъжникът е депозирал молба с вх. № 73771/27.08.2025 г. по делото, в която е обективирано искане за обединяване на всички образувани срещу него дела, за отмяна на постановените актове и за назначаване на графологична експертиза.

След дадени указания с Разпореждане № 34710/29.08.2025 г. дали подава възражение по чл. 414 ГПК с молба с вх. № 75852/05.09.2025 г. длъжникът е помолил за преразглеждане на делото, поради съществуващи процесуални и технически несъответствия във връзка с образуването на делата и липса на оригинални документи, като са отправени искания за изискването на оригиналните документи от ищеца, преразглеждане процесуалната допустимост на делото и спирането му до изясняване на всички обстоятелства.

Последвали са отново указания по чл. 101 ГПК за уточняване на исканията и изявленията на длъжника с Разпореждане № 35565/09.09.2025 г., в изпълнение на които не е постъпила молба по делото от длъжника. В тази връзка заповедният съд е постановил Разпореждане № 41352/05.11.2025 г., с което е счел за неизвършено на основание чл. 101, ал. 3 ГПК процесуалното действие по подаване на молба с вх. № 73771/27.08.2025 г.

На 21.11.2025 г. длъжникът е депозирал молба с вх. № 97643/21.11.2025 г., с която е твърдял, че съдът е постановил решение въз основа на записки за дълг, които не отразяват реалните факти и са недостоверни. Сочил е, че съществуват официални гранични данни, които удостоверяват, че в посочения период не е пребивавал на територията на страната, което прави невъзможно участието му в описаните събития. Моли за анулиране на съдебното решение и ново разглеждане на делото. Представя удостоверение от ОД на МВР – Варна, Сектор „Български документи за самоличност“, в което е отразено негово влизане в РБ на 29.08.2023 г. и излизане от РБ на 05.09.2023 г.

2

С Разпореждане № 43266/26.11.2025 г. заповедният съд е указал на страната да уточни изрично дали оспорва вземането по заповедта за незабавно изпълнение, т.е. дали молбата му представлява възражение по чл. 414 ГПК. В отговор длъжникът е депозирал молба с вх. № 100237/01.12.2025 г., с която е заявил, че оспорва вземането на основание чл. 424 ГПК. Твърдял е, че при опит да му бъде връчено писмо от лице, което не се легитимирало като връчител, се усъмнил и се обърнал към съда, където разбрал, че срещу него са били водени дела. Заявява, че няма как да бъде длъжник по записа на заповед след като в релевантния период не е пребивавал на територията на държавата.

С Разпореждане № 44363/08.12.2025 г. съдът е дал възможност на длъжника да посочи еднозначно дали с представената молба депозира възражение по реда на чл. 423 ГПК с твърдения, че е бил лишен от възможността да оспори вземането в едномесечния срок по чл. 414 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, и да изложи факти и обстоятелства, обосноваващи невъзможността му да оспори своевременно заповедта, както и да посочи кога е узнал за заповедта за изпълнение, издадена по реда на чл. 417 ГПК, респ. да заплати съотв. държавна такса.

С молба с вх. № 104308/15.12.2025 г. длъжникът е поддържал, че редът по чл.

423 ГПК е неприложим, тъй като са налице основания по чл. 303 ГПК за отмяна на влязло в сила решение. Изложил е, че не дължи такива суми и обяснил, че вследствие на съмнителни връчители сам потърсил в съда и узнал, че има осем дела, по които видял въпросните нереални заповеди.

С Разпореждане № 45837/23.12.2025 г. заповедният съд е дал идентични указания на тези, посочени в Разпореждане № 44363/08.12.2025 г., като допълнително е разяснил на длъжника възможността за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 95 ГПК.

В изпълнение на горните указания на 19.01.2026 г. е постъпило възражение по чл. 423 ГПК, с което длъжникът е възразил, че заповедта не му е била връчена лично, че не е бил уведомяван за нея, не е могъл да узнае своевременно за производството, както и да подаде възражение по чл. 414 ГПК в срок. Заповедният съд е дал указания на длъжника да подпише възражението по чл. 423 ГПК, като тези указания са изпълнени в срок с подписаната молба с вх. № 4708/20.01.2026 г., наименувана възражение.

За да е допустимо производството въз основа на възражение по чл. 423 ГПК, е необходимо същото да е предявено в едномесечен срок от момента на узнаване на заповедта за изпълнение. Определеният в чл. 423, ал. 1 ГПК срок е преклузивен. За спазването му съдът следи служебно, тъй като с пропускането му се погасява правото на възражение пред въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение и производството по направено след този срок възражение е недопустимо.

Срокът тече от момента на узнаване на заповедта за изпълнение, който е фактически въпрос и подлежи на доказване от страната, която го твърди в свой интерес. В процесния случай в поредната уточнителна молба, определена като възражение по чл. 423 ГПК, Н. Й. И. твърди, че е узнал за образуваното дело при посещение в съда по собствена инициатива, след опита за връчване, при който той е отказал да приеме документите. Относно посещението в съда няма твърдение, нито ангажирани от него доказателства за конкретна дата.

Същевременно, видно от разписката, попълнена от длъжностното лице по призоваване, при опита да връчи книжата, преди да откаже, адресатът се е запознал със съдържанието на документите, въз основа на което е твърдял, че никога не е взимал пари и не познава взискателя. Към поканата за доброволно изпълнение са приложени заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист по 3 ч.гр.д. № 9155/2025 г., поради което се налага извод, че в този момент – на 23.07.2025 г. длъжникът се е запознал със съдържанието на съдебните книжа – заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9155/2025 г. Дори приемайки твърдението на длъжника, че след направена проверка в съда е узнал за образуваните срещу него дела и се е запознал с издадените заповеди, следва изводът, че е узнал за процесната заповед за незабавно изпълнение най-късно на 27.08.2025 г. когато е подал първата молба по делото. Едва в молба с вх. № 100273/01.12.2025 г. длъжникът излага твърдения за ненадлежно връчване на документи, която молба е подадена в изпълнение на указания на съда за уточняване на исканията му, направени в молба с вх. № 97643/21.11.2025 г. Впоследствие след дадени от съда указания длъжникът формулира възражение по чл. 423 ГПК с вх. № 4309/19.01.2026 г. Подадените преди това молба с вх. № 73771/27.08.2025 г. и молба с вх. № 75852/05.09.2025 г. по никакъв начин не могат да бъдат отнесени към подобно възражение, а и правилно от заповедния съд са счетени за неизвършени на основание чл. 101, ал. 3 ГПК.

При тези съображения въззивният съд приема, че възражение по чл. 423 ГПК следва да се счита подадено от длъжника на 21.11.2025 г. с депозираната на тази дата молба с вх. № 97643/21.11.2025 г., съгласно 101, ал. 2 ГПК. Към тази дата обаче преклузивният едномесечен срок по чл. 423, ал. 1 ГПК, започнал да тече от 23.07.2025 г., вече е изтекъл, а именно на 25.08.2025 г., съобразно чл. 60, ал. 3 ГПК.

С оглед горното, подаденото възражение по чл. 423 ГПК от Н. Й. И. срещу Заповед за изпълнение № 4051/17.07.2025 г. по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9155/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, се явява процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното по него производство прекратено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подаденото възражение с вх. №

97643/21.11.2025 г. от Н. Й. И., ЕГН **********, с адрес г.В., ул. „С.“ ***, уточнено с молби с вх. № 100273/01.12.2025 г., вх. № 104308/15.12.2025 г., вх. № 4309/19.01.2026 г. и вх. № 4708/20.01.2026 г., срещу Заповед за изпълнение № 4051/17.07.2025 г. по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9155/2025 г. по описа на Районен съд – Варна и ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 347/2026 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Разпечатката съдържа 37 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9382fe12-01a3-4b01-9e66-10d9b30f1cf5