Решение № 2880 от 29.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2880 гр. ******а, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******А, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20243110111323 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от М. Г. Д., ЕГН: **********, адрес: ************* срещу Висше училище по мениджмънт, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.225, ал.3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3525.87 лева, представляваща обезщетение за недопускане на ищеца да изпълнява работата, на която е възстановен за периода от 16.06.2023г. до 12.10.2023г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждането на иска до датата на окончателното изплащане на задължението и сумата 349.34 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 3525.87 лв. за периода от 20.12.2023г. до 04.09.2024г.

Ищцата основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: Заемала е длъжността "главен асистент" (НКПД с шифър 23107003) при ответника от 30.01.2009 г., с последен актуален трудов договор № 35/09.07.2018г. На 18.01.2022г. била уволнена със заповед на ректора на ВУМ. Уволнението било признато за незаконно с решение № 788/29.07.2022г. по гр.дело № 295/2022г. на Районен съд *********, потвърдено с Решение № 325/01.11.2022г. по гр.дело № 649/2022г. на Окръжен съд *********, което с Определение № 1409/02.06.2023г. по гр.дело № 783/2023г. на ВКС, III Г.О. не е допуснато до касационно обжалване. Възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност. Явила се е, за да я заеме в срока по чл.345, ал.1 КТ. Не е допусната да я изпълнява, като на 12.10.2023г. била отново уволнена на основание чл. 58, ал. 1, т.3 ЗВО. Твърди, че в периода от 16.06.2023г. до 12.10.2023г. е налице "недопускане до работа". С писмено Заявление № ВВ-23009/16.06.2023г. заявила желание да бъде възстановена на работа и да заеме длъжността "главен асистент", като бъде допусната да изпълнява характерните за нея трудови функции, вкл. да бъде предвидена в разпределението на преподавателската заетост за новата 2023/2024г. академична година. При явяването й на работа, работодателят й връчил Заповед 03/05.06.2023г., с която на основание чл. 173, ал.4 КТ преподавателите се задължават да ползват платен годишен отпуск до 31.08.2023г.. Твърди, че не й били възложени служебни задачи и не й била предоставена информация за планираната за нея заетост. След възстановяването й на работа, многократно посещавала сградите на ВУМ ********* и ВУМ ******а, входирала в деловодството на ВУМ множество писмени заявления, изразявайки ясна готовност и желание да работи и да изпълнява трудови функции характерни за длъжността. Въпреки изразеното желание и готовност да работи, работодателят не й предоставил възможност да извършва работата, за която са се уговорили и която е изпълнявала преди незаконното уволнение, а именно: не й била предоставена 1 преподавателска, административна, научно-изследователска или друга заетост съгласно характеристиката на длъжността и вътрешната нормативна база; не била включена в планграфик за преподаване през академичната 2023/2024г., въпреки, че преподавани от нея дисциплини фигурират в образователния план на редица специалности, по които и към момента се обучават студенти във ВУМ; достъпът до ползвания от нея офис 102 в сградата на ВУМ *********, от където преди уволнението е ръководила програма по "Хранителни технологии в кулинарните изкуства" и от където е изпълнявала научно-изследователска дейност за отдел "Проекти", бил възпрепятстван; не бил предоставен друг офис, от който да може да изпълнява аналогични трудови функции; не й били предоставени пароли за достъп до онлайн ресурси на висшето училище: достъп до студентско-преподавателска платформа ("ДЕК система"), администраторски достъп до социални медии и платформи на програма "Хранителни технологии в кулинарните изкуства", на която била програмен директор с цел изпълнение на дейности, които изпълнявала преди незаконното уволнение; не били предоставени основни средства на труд: мобилен компютър и телефон, с които разполагала преди уволнението и които върнала във ВУМ съгласно уволнителна заповед 01/18.01.2022г., призната за незаконна от компетентен съд; не била включена в ред. колегията на научно списание EJTR, в което преди уволнението заемала длъжност "зам. Главен редактор"; ВУМ не подало информация в Регистъра на академичните длъжности към НАЦИД, че е възстановена като член на академичния състав на ВУМ, не била отбелязана и на официалния сайт на ВУМ в графа "Нашите преподаватели". Била изолирана от академичния състав, работния, учебния и научно-изследователски процес: не била поканена на институционална акредитация през юни 2023г., въпреки, че е административен ръководител на програма "Хранителни технологии в кулинарните изкуства". Не била поканена на обучение на преподавателския състав на ВУМ, провеждано ежегодно преди началото на академичната година. Не била поканена или своевременно уведомена за провеждане на ежегодна научна конференция на ВУМ през м. август 2023г. Сочи, че в процесния период се е срещала многократно с работодателя и с длъжностни лица, но й била предоставена заетост, нито била информирана такава да е планирана за нея в бъдещ период. При разговор, проведен с ректора на 01.09.2023г., й било обяснено, че е невъзможно да бъде допусната на работа, защото доверието на ръководството на ВУМ в нея било разрушено в следствие на подадените от нея сигнали за нередност и никой от колегите й не искал да работи повече с нея. Това свое становище, работодателят потвърдил и пред свидетели, на среща проведена по негова инициатива на 14.09.2023г. в сградата на ВУМ *********. На 12.10.2023г. при поредно явяване във ВУМ, й била връчена Заповед 20/2023г., с която отново била уволнена, този път на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО, поради твърдяна от работодателя невъзможност да ми се осигури преподавателска дейност. Брутното й трудово месечено възнаграждение преди незаконното уволнение възлиза на 2083.04 лв. /или 104.15 лв. на ден/. За целия период на недопускане (16.06.2023-12.10.2023г.), размерът на дължимото обезщетение е както следва: м. юни (11 работни дни) - 1145.65 лв., м. юли (цял) -2083.04 лв., м. август (цял) 2083.04 лв., м. септември (цял) - 2083.04 лв., м. октомври (9 работни дни) - 937.35 лв. или общо: 8332.12 лв. (бруто) или 7498.91 лв. (нето). В периода на недопускането, работодателят й изплатил общо 3973.04 лв., които са й преведени по банков път (811.83 лв. на 17.07.23г., 1623.71 лв. на 15.08.23г. и 1537.50 лв. на 14.09.23г.), които следва да се приспаднат от общия размер на дължимото обезщетение. В периода на недопускането, не е сключвала трудов договор с друг работодател и съответно не е получавала възнаграждение от такъв договор, т.е. не е налице заместваща облага, която да компенсира недопускането осъществено от основният й работодател ВУМ. На 11.12.23r. с Телепоща, отправила покана до работодателя, за изплащане на дължимо обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ в едноседмичен срок от получаване на поканата. Срокът, предоставен с поканата изтекъл на 19.12.23г., като от следващия работен ден работодателят е изпаднал в забава, за което към момента на завеждане на иска дължи лихви в размер на 349.34 лв. върху главница от 3525.87 лв. Поради изложените съображения моли за постановяване на положително решение по предявените искове.

В отговор на исковата молба, ответникът оспорва изцяло насочените срещу него искове, навеждайки доводи за неоснователност на същите. Не оспорва, че ищцата е заемала длъжността „главен асистент“ в катедра Туризъм, Стопански факултет във „Висше училище по мениджмънт", със седалище в гр. ******а, по силата на трудов договор № 35 от 09.07.2018 г.. Не оспорва, че на 18.01.2022 г. ищцата е била уволнена, а уволнението е признато за незаконно с влязъл в законна сила съдебен акт. Не оспорва, че ищцата е депозирала заявление за възстановяването й на работа и в същия ден се е явила. Сочи, че от твърденията в исковата молба не става ясно кое конкретно действие или бездействие на 2 работодателят и/или на някое длъжностно лице, представлява според ищцата неизпълнение на съдебно решение и недопускане до работа по смисъла на чл. 225, ал. 3 КТ. Не са посочени виновните длъжностни лица, които носят солидарна отговорност за причинените вреди.

Твърди, че е изпълнил надлежно задълженията си произтичащи от влязлото в сила съдебно решение, съгласно което, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.

Фактът, че с отправената покана ищцата претендира изплащане на обезщетение на основание чл. 225, ал. 3 КТ, за периода от 01.09.2023г. до 12.10.2023г. сочи, че през периода от 16.06.2023г. до 01.09.2023 г. е допусната да упражнява правата и задълженията си по възстановеното от съда трудово правоотношение, т.е работодателят е изпълнил влязлото в сила съдебно решение на PC *********. На 16.06.2023 г. в деловодството на Висше училище по мениджмънт - корпус *********, било входирано заявление от ищцата, с което заявява готовност и желание да изпълнява длъжността на която е възстановена, а именно „главен асистент“ в катедра Туризъм, Стопански факултет във Висше училище по мениджмънт - ******а (с месторабота: сградата на ВУМ в гр. *********), считано от 16.06.2023 г.. В заявлението били обективирани и допълнителни искания, като такова за заемане отново на работни позиции, които ищцата твърди да е заемала и по които твърди, че е работила активно преди незаконното уволнение: Титуляр и преподавател по специалности в областта на туризма и гостоприемството; Директор на програма „Кулинарни науки и технологии“ (с ново наименование: „Хранителни технологии в кулинарните изкуства"); Зам. редактор на списание европейски журнал на изследванията в туризма. Навежда доводи, че ищцата има ясно и точно определена длъжност, за която е сключен трудовият й договор и това е главен асистент. Това е единствената „работна позиция“ на ищцата. Посоченото заявление е входирано лично от ищцата. При явяването й, на същата е връчена заповед на ректора на ВУМ, с която се указва на всички преподаватели да ползват платен годишен отпуск от 12.06.2023 г. до 31.08.2023 г. Съгласно вътрешните правила на ВУМ всички членове на академичния състав задължително ползват платен годишен отпуск през периодите на студентските ваканции. Това е регламентирано в правилникът за атестация заетост, оценка на труда и заплащане във ВУМ и в частност чл. 6, според който полагаемият годишен отпускът се ползва от преподавателите задължително в неучебно време, в периодите на студентските ваканции /в периода 10 декември - 28 януари, задължителна отпуска от 6 до 15 работни дни/, а в периода 1 -ви май до 30 октомври, задължително се ползва остатъкът от платения отпуск. Ищцата не отрича да е ползвала платен отпуск, в изпълнение на връчената й заповед. Посредством действие на работодатели, трудовото правоотношение на незаконно уволненият служител е възстановено, а работникът е допуснат до упражняване на своите права и задължения. Платеният годишен отпуск е право на работника/служителя, произтичащо от трудово правоотношение. Ако няма такова, респективно, ако от страна на работодателя е налице действие или бездействие, целящо недопускането на работника до работата на която е възстановен, няма как последният да ползва ефективно платен годишен отпуск. Не само е ползвала отпуск, но ищцата е получила и заплащане за същия, така както законът изисква. През м. Август на 2023г., ищцата е ползвала 3 дни болничен /отпуск за временна неработоспособност/, който също надлежно е заплатен от работодателя. На 07.07.2023 г. е изплатил на ищцата обезщетение по чл. 225, ал.

1 КТ, за период от 6 месеца, в размер на 11248.42 лева, като това негово действие отново показва добросъвестно изпълнение на задълженията му. За периода от 01.09.2023 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношения, на ищцата не е начислявано и не е заплащано възнаграждение, тъй като същата не се явявала на работното си място, което според сключените между страните трудов договор и допълнителни споразумения към него е в гр. ******а, а от страна на работодателя това нейно поведение е възприето като самоотлъчка. Сочи се, че гр. ********* не е обичайното място на полагания от ищцата труд.