Решение № 90 от 29.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Пловдив, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Елена Р. Арнаучкова

Румяна Ив. Панайотова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно гражданско дело № 20215000500481 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 279873/23.07.2021 г. от В. Д. МЛ. против решение № 260816/17.06.2021 г. ,постановено по гр.д.2603 /20 г. по описа на ОС – П.. По съображенията ,подробно изложени във въззивната жалба М. счита решението за неправилно и незаконосъобразно и заявява искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго ,с което предявеният от нея ревандикационен иск да бъде уважен ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

От въззиваемата страна ИВ. СП. К. е постъпил отговор, с който оспорва въззивната жалба ,излагат се съображения за правилност на обжалваното решение и е заявено искане същото да бъде потвърдено.Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първоинстанционният окръжен съд е сезиран с иск от В.М. против И.К. за осъждане последният да й предаде собствеността и владението на 1 описания в исковата молба недвижим имот ,нейна собственост ,който се владее без основание от ответника.Твърдяла е ,че е собственик на имота ,придобит по наследство от нейната майка ,починала през 2004 г. Този имот е продаден на публична продан по изпълнително дело №*************** по описа на ЧСИ П.И. като с постановление за възлагане е възложен на ответника.Поддържала е ,че тази публична продан е материално незаконосъобразна ,тъй като е осъществена при начална липса на изпълняемо право доколкото взискателят по изпълнителното дело М.С. няма вземане по отношение на ищцата за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен имот/различен от процесния / ,тъй като същият не е съсобственик.В тази връзка е поддържала ,че през 1992 г. между нея и П.К. е одобрена със съдебно решение спогодба за делба , с която в нейн дял е поставен магазин от 123 км. ,находящ се в гр.П. ,ул.“В.К.“ №*.Независимо от това през 1993 г. е образувано гр.д. 516/93 г. по описа на РС – П. за делба на този магазин , с решение по което дело е допусната делба между нея и М.С. при посочени квоти ,която делба е недействителна спрямо нея като действителен собственик на имота. И тъй като С. няма права по отношение на посочения магазин ,то същият няма и вземане против ищцата за обезщетение за ползите от които е лишен от ползването на имота само от последната и следователно не е налице изпълняемо право

.По тази причина и постановлението за възлагане на процесния имот няма транслативен ефект и собствеността не е преминала върху ответника.

Ответникът от своя страна оспорва иска като поддържа ,че между ищцата и М.С. има влязло в сила решение по допускане и извършване на делбата на магазин от 123 км. ,находящ се в гр.П. ,ул.“В.К.“ №*/ сега ул.К.А.*“ №*/,както и влязло в сила решение ,с което ищцата е осъдена да заплати на С. сумата от 90 080 ,32 лв. ,представляваща обезщетение за ползите ,от които същият е лишен от това ,че ищцата е ползвала лично съсобствения им недвижим имот - магазин от 123 км. ,находящ се в гр.П.

,ул.“В.К.“ №*/ сега ул.К.А.*“ №*/,за периода 03.12.2002 г – 26.05.2004 г.

,ведно със законна лихва върху тази сума ,счита от 25.04.2005 г. до окончателното изплащане.Поради това налице е изпълняемо право ,С. се явява взискател по изпълнително дело №*************** по описа на ЧСИ П.И. , в рамките на което е насочено изпълнение към спорния по настоящето дело имот и същият е продаден на публична продан на ответника 2 и възложен на същия с влязло в сила възлагателно постановление.

Съдът с обжалваното решение е приел иска за неоснователен и е отхвърлил същия.

Безспорно е по делото ,а и се установява от събраните доказателства ,че с влязло в сила решение , постановено по гр. дело № 516/ 1993г. по описа на Районен съд – П., първа фаза на делбено производство, водено при участието на ищцата, М.А. С., и трети лица в качеството им на съделители е допусната делба на следния недвижим имот - магазин с площ от 125 кв.м., заемащ част от партерния етаж на четириетажната жилищна сграда на адрес в гр. П., ул.

„К.А.*“ №*, разположен на север от пасажа, която сграда е построена в УПИ ***-*** от кв. **-ри- стар по ЗРП на ЦГЧ П. от 1982г., при квоти: 1269/ 9000 ид. части за ищцата и 1269/ 9000 идеални части за М.С.. Установява се, че впоследствие останалите съделители /с изключение на ищцата/ са прехвърлили на М.С. своите идеални части от правото на собственост върху описания магазин и така С. е придобил общо правото на собственост върху 7731/ 9000 идеални части от магазина.

С влязло в сила решение № 222/ 31.05.2014г. ,постановено по търг. дело № 128/ 2005г. по описа на Окръжен съд- П. ищцата е осъдена да заплати на М.А. С. сумата от 90 080,32 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които С. е лишен по повод на това, че ищцата М. е ползвала лично следния съсобствен между страните недвижим имот, а именно магазин с площ от 125 кв.м., заемащ част от партерния етаж на четириетажната жилищна сграда на адрес в гр. П., ул. „К.А.*“ №*, разположен на север от пасажа, която сграда е построена в УПИ ***-*** от кв. **-ри- стар по ЗРП на ЦГЧ П. от 1982г., за периода 03.12.2002г. – 26.05.2004г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2005г. до окончателното изплащане.

С решение № 105/ 01.07.2016г., постановено по гр. дело № 440/ 2016г. по описа на ВКС, е оставена без уважение молбата за отмяна на влязло в сила решение №222/ 31.05.2014г., постановено по търг. дело № 128/ 2005г. на ПОС.

Въз основа на това влязло в сила решение С. се е снабдил с изпълнителен лист ,въз основа на който е образувано изп.д. № 20148210401144 по описа на ЧСИ П.И. с взискател М.С. и длъжник – настоящата ищца.Безспорно е ,че към момента на образуване на 3 изпълнителното дело процесния имот е собственост на последната ,а както е видно по отношение на същия ,ведно с други имоти ,е насочено изпълнение за принудително събиране на вземането на взискателя.След проведена публична продан в периода 22.03.2016 . – 22.04.2016г. процесният имот е възложен на ответника с постановление за възлагане от 26.04.2016 г., влязло в сила на 27.10.2016 г. , а на 05.12.2016 г. ответникът е въведен във владение .

Представен по делото е и протокол от 29.02.1992 г. по гр.д. 1262 / 1992 г. по описа на РС- П. ,с който е одобрена спогодба за делба ,сключена между ищцата и П.К. ,с която спогодба в дял на М. се поставя описани по-горе магазин ,находящ се в гр.П. ,ул.“В.К. „ №*.Същият обаче ,противно на поддържаното от ищцата ,не може да я легитимира като изключителен собственик на този магазин,а оттам – да изключи съсобствеността по отношение на него, доколкото ,както се каза по-горе М. ,ведно с М.С. са страни в последвало делбено производство , в което е прието от съда ,че гореказаната доброволна делба е нищожна ,тъй като не са участвали всички съсобственици, и с влязло в сила решение е допусната делба между посочените лица и трети ,неучастващи в настоящия спор такива. Влязлото в сила решение по допускане на делбата формира сила на присъдено нещо по отношение на това кои лица ,на какво основание , по отношение на кои имоти и при какви квоти са носители на правото на собственост като в конкретния случай по отношение на магазина ,предмет на делбата със сила на присъдено нещо е установено ,че ищцата и С. ,ведно с трети лица,са съсобствинци на посочения имот и този въпрос не подлежи на пререшаване.

Аналогично е положение по отношение на влязлото в сила решение №222/ 31.05.2014г., постановено по търг. дело № 128/ 2005г. на ПОС , с което М. е осъдена да заплати на М.А. С. сумата от 90 080,32 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които С. е лишен по повод на това, че ищцата М. е ползвала лично следния съсобствен между страните недвижим имот, а именно магазин с площ от 125 кв.м., заемащ част от партерния етаж на четириетажната жилищна сграда на адрес в гр. П., ул. „К.А.*“ №*, разположен на север от пасажа, която сграда е построена в УПИ ***-*** от кв. **-ри- стар по ЗРП на ЦГЧ П. от 1982г., за периода 03.12.2002г. – 26.05.2004г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2005г. до окончателното изплащане.Дължимостта на тази сума е скрепена със сила на присъдено нещо и този въпрос също не подлежи на 4 пререшаване.

Като пряко следствие на горното правно валидно М.С. се е снабдил с изпълнителен лист против М. и е образувал изпълнително производство за събиране на вземането си ,в рамките на което производство е насочено изпълнението към имота ,предмет на настоящия спор ,а с влязло в сила постановление този имот е възложен на ответника и същият е въведен във владение,поради което абсолютно не може да бъде възприета тезата на ищцата за материална незаконосъобразност на изпълнението и поддържаното от нея твърдение липса на изпълняемо право.

Следователно изводът е ,че ответникът ИВ. СП. К. е придобил спорния тук имот по силата на влязлото в сила възлагателно постановление и се легитимира като негов собственик ,поради което ищцата не е собственик на същия ,а оттам и предявеният от нея иск за неговото ревандикиране се явява изцяло неоснователен и следва като такъв да бъде отхвърлен.

До същите изводи е стигнал и първоинстанционния съд и като е постановил решение , с което е отхвърлил така предявения от М. иск с правно основание чл.108 от ЗС е постановил правилен съдебен акт ,който следва да бъде потвърден , а на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 3 583,84 лв.

.Ето защо съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260816/17.06.2021 г. ,постановено по гр.д.2603 /20 г. по описа на ОС – П..

ОСЪЖДА В. Д. МЛ., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. С.В.“ №*, да заплати на ИВ. СП. К., ЕГН ***********, с адрес гр. П., ул. „С.В.“ №*/ 10, разноски за настоящата инстанция в размер на 3583,84 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6