Решение № 85 от 27.11.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Бургас, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело № 20242001000145 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 23 от 12.06.2024 г., постановено по т.д. № 60/2022 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, е осъдена Община Е. да заплати на “Им.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 266 ЗЗД вр. чл. 117а ЗОП допълнително възнаграждение в размер на 409 902,08 лв. с вкл. ДДС по договор за възлагане на обществена поръчка от 09.06.2021 г. заедно със законната лихва върху сумата от 21.12.2022 г. до пълното изплащане.

Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила въззивна жалба от ответника Община Е.. Решението се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на установената фактическа обстановка между страните.

Според въззивника недоказани са останали твърденията на ищеца относно поскъпването на строителните материали в резултат от войната в Украйна и международната обстановка. Съгласно чл. 1 от Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация съществен елемент от фактическия състав било увеличението да касае основни стоки и материали, формиращи стойността на договора за строителство. Наличието на този елемент останало недоказано от насрещната страна, а прилагането на методиката било пряко обвързано от доказване на обстоятелството, че инфлационните процеси са засегнали конкретното търговско дружество, изпълнило дадени СМР.

1

Оспорва се аналогията на първоинстанционния съд с чл. 307 ТЗ.

Стопанската непоносимост била относима към всички търговски сделки, докато чл. 117а ЗОП вр. чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП се явявал специален и приложим единствено за договори за обществени поръчки, сключени по реда на ЗОП. Разходването на публични средства било регламентирано с цел осигуряване на ефективност посредством нарочен закон. Процесният договор вече бил изпълнен, каквото възражение страната направила с отговора на исковата молба. За периода на спиране на строителните работи на обекта от 01.12.2021 г. до 01.05.2022 г. изпълнителят не направил никакви волеизявления за изменение или прекратяване на договора по някой от начините, посочени в чл. 17. В писмо вх.№ 53-03-358 от 10.12.2021 г. (изх. № 1413 от 09.12.2021 г.) ищецът заявил необходимост от индексация на цената на сключения през м. юни договор още през м. декември. Прилагането на методиката по чл. 117, ал. 1 ЗОП било пряко свързано с приложението на чл.

116, ал. 1, т. 3 ЗОП и всички обстоятелства, включени в него. Оставащият период от време до края на договора – десет месеца не отговарял на изискването за наличието на обстоятелство, което възложителят не е могъл да предвиди.

Съдът не се съобразил с изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза относно направените действително разходи от страна на изпълнителя. Според вещото лице предложените цени били значително повисоки от стойността на действително извършените СМР. През периода на спиране на строителството били издадени над 300 фактури за множество материали и услуги от страна на изпълнителя, което водело до извод, че те са били текущи и не са се ползвали на процесния обект.

Иска се отмяна на обжалваното решение. Не се ангажират доказателства.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от ищеца “Им.“ ЕООД.

Въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Въззивникът за първи път правел възражение за недоказаност кои стоки и материали, вложени от изпълнителя в строителството и формиращи стойността на договора, били засегнати от инфлационни процеси. По този въпрос била настъпила преклузия. В приетата по делото и неоспорена съдебно-техническа експертиза било изчислено дължимото възнаграждение по договора точно при следване правилата на приетата с ПМС № 290 Методика. Според обясненията на вещото лице бил приложен индекс на цените на строителните материали на вътрешния пазар, откъдето са и доставчиците на изпълнителя според заключенията на съдебноикономическата експертиза.

Според въззиваемия съдът не е правил аналогия с чл. 307 ТЗ, а е обосновал законодателната логика за приемането на чл. 117а ЗОП.

Възникването на правото на увеличено възнаграждение не се свързвало с това, дали договорът е изпълнен или не, а и същият не можело да се счита за 2 изпълнен, докато не бъдат изпълнени всички задължения по него – за връщане на неверифицирани разходи и гаранционни отговорности. Налице били всички предпоставки за прилагане на чл. 116 и чл. 117а ЗОП. Според официални източници имало инфлация при строителните материали и труда, довела до изменение на цената. Липсвало изменение в предмета или обема на договора. Той бил сключен преди влизане в сила на чл. 117а ЗОП.

Съдът не обсъдил заключенията на съдебно-икономическата експертиза, тъй като приел, че размерът на възнаграждението следва да се определи по Методиката, предмет на изследване от съдебно-техническата експертиза.

Липсата на допълнително споразумение към процесния договор се обосновавало с императивния характер на чл. 117а ЗОП и прилагането на чл.

266 ЗЗД, а поради недобросъвестността на възложителя била налице фикцията, уредена в чл. 25 ЗЗД. Съгласието между страните не било елемент от фактическия състав на правото да бъде получено допълнително възнаграждение, чийто размер се определял по императивен начин.

Иска се потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноски.

Апелативен съд – Бургас, като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение на осн. чл. 267 ГПК е прието, че е допустима и ще се разгледа по същество.

Окръжен съд – Ямбол е бил сезиран с евентуално съединени искови претенции от “Им.” ЕООД против Община Е.. Ищецът изложил твърдения, че след проведена обществена поръчка е сключен договор от 09.06.2021 г., по силата на който ответната община възложила на ищеца да изпълни инженеринг за обществена поръчка. В договора било предвидено възнаграждение на изпълнителя, както следва: за СМР на подобект № 1 “Учебен корпус” – 458 198,40 лв. с ДДС и за за СМР на подобект № 2 “Общежитие” – 451 410 лв. с ДДС, или общо 879 608,40 лв. с ДДС.

Строителството е завършено на 07.10.2022 г. като двата подобекта били приети с акт обр. 15 и на 06.12.2022 г. били въведени в експлоатация. На 02.12.2022 г. страните подписали два протокола, установяващи по вид, количество и стойност завършените към 30.09.2022 г. СМР, подлежащи на заплащане. Възнаграждението било окончателно платено на 07.12.2022 г.

Ищецът поддържал в исковата молба, че са налице предпоставки за индексиране на възнаграждението му по договора за възлагане на обществена поръчка – общи по чл. 116, ал. 1, т. 3, т. 7 и ал. 5, т. ЗОП и специални по чл.

117а, ал. 1 ЗОП, § 2 от ПЗР на ЗДЗОП, ПМС № 290 и Методиката, приета с него. На 30.11.2022 г. ищецът изпратил до ответника-възложител предложение 3 за сключване на анекс към договора за прилагане на методиката за изменение на цената, но на 09.12.2022 г. получил отрицателен отговор.

Ищецът отправил следните искания: (1) да бъде осъден ответникът да му заплати допълнително възнаграждение в размер на 409 902,08 лв. с ДДС, изчислено по реда на Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с ПМС № 290 от 27.09.2022 г., заедно със законната лихва от предявяването на иска до пълното изплащане; (2) евентуално – да бъде осъден ответникът да му заплати оставащо дължимо възнаграждение по чл. 266, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД в размер на 409 902,08 лв. с ДДС, представляващо разлика между цената на материалите, необходими за изпълнение на обществената поръчка според КСС към ценовата оферта, подадена за участие в процедурата, и цената на на материалите към 30.09.2022 г., към която дата са констатирани извършените СМР, които подлежат на изплащане с протоколите от 02.12.2022 г., заедно със законната лихва от предявяването на иска до пълното изплащане и (3) евентуално – на осн. чл. 59 ЗЗД да бъде осъден ответникът да му заплати сумата 409 902,08 лв. с ДДС, представляваща разлика между цената на материалите, необходими за изпълнение на обществената поръчка според КСС към ценовата оферта, подадена за участие в процедурата, и цената на на материалите към 30.09.2022 г., към която дата са констатирани извършените СМР, които подлежат на изплащане с протоколите от 02.12.2022 г., с която сума ищецът е обеднял, извършвайки по-големи разноски от първоначално предвидените, а ответникът се е обогатил, спестявайки ги, при наличието на връзка между обедняването и обогатяването, заедно със законната лихва от предявяването на иска до пълното изплащане.

Ответникът оспорил претенциите.

Възразил, че първият по ред иск е неоснователен. Подписаните протоколи обр. 19 представлявали приемо-предавателни протоколи за конкретно изпълнени видове работи и обвързвали страните с отразеното в тях, вкл. с приетата обща стойност на извършеното. Ако исканата актуализация на цените била наложителна, изпълнителят не е следвало да подписва протоколите обр. 19. С исканата след подписването на тези актове актуализация се нарушавало правото на възложителя своевременно да възрази срещу тази индексация. След като изпълнителят подписал протоколите обр.

19 без възражения, те ставали задължителни за страните по договора и определяли крайната цена за изпълнение на изпълнените СМР на двата подобекта.

Първият по ред евентуален иск също е оспорен като неоснователен.

Оспорва се приложението на чл. 266, ал. 2 ЗЗД по правоотношения, регламентирани със ЗОП. За изменението на договор за обществена поръчка били предвидени специални правила в чл. 116 и чл. 117а ЗОП.

Вторият по ред евентуален иск също се оспорва. Ищецът разполагал с друг иск за защита на претендираното от него право, поради което искът по чл.

4

59 ЗЗД бил неоснователен.

С обжалваното решение окръжният съд счел за основателен и уважил заявеният като първи по ред за разглеждане иск, при което не разгледал и не се произнесъл по евентуално съединените претенции.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът извърши служебна проверка и приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество:

Между страните няма спор относно проведената обществена поръчка, сключването на договора от 09.06.2021 г. с определения изпълнител, предмета на договора и неговото съдържание. На ищеца било възложено изпълнението на инженеринг за обществена поръчка с предмет: “Инженеринг – проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на СМР за Професионална гимназия по механизация на селското стопанство “Ернесто Че Гевара – Учебен корпус и общежитие” във връзка с реализацията на проект: “Създаване на условия за качествено професионално образование чрез подобряване на сградния фонд и материалната база на Професионална гимназия по механизация на селското стопанство “Ернесто Че Гевара”, финансиран чрез Оперативна програма “Региони в растеж 2014 – 2020 г.” Не се спори относно общата стойност на договора, сроковете за изпълнение, приемането на изпълнението от възложителя с актове обр. 15 от 07.10.2022 г., подписването на два протокола от 02.12.2022 г., установяващи по вид, количество и стойност завършените към 30.09.2022 г. СМР, въвеждането на строежа в експлоатация на 06.12.2022 г. и заплащането на 07.12.2022 г. на изпълнените СМР съгласно двата протокола.

Не се спори, че на 30.11.2022 г. при ответника е постъпило писмо вх. № 53-03-389, с което изпълнителят на осн. чл. 117а вр. чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП поканил възложителя на осн. чл. 69 ЗЗД да предприемат действия за увеличаване на цената по договора за обществена поръчка и подписване на допълнително споразумение. Искането е обосновано с обнародването на ПМС № 290 от 27.09.2022 г., с което е приета Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация. В искането са изложени твърдения, че след датата на подаване на ценовото предложение на ищеца по обществената поръчка са настъпили непредвидими обстоятелства, довели до драстично увеличение на цените не само на основни суровини и материали, необходими за изпълнение на СМР, но и на енергийни източници и горива. Това увеличение водело до несъответствие между престациите на страните по договора. С писмо от 08.12.2022 г. възложителят отговорил, че проектът е финансиран от ОП “Региони в растеж 2014-2020 г.”, че конкретният договор не отговаря на изискванията на Програмата за еднократна инфлационна добавка от 15 %, тъй като срокът му изтича без основания за продължаване, че СМР са извършени изцяло преди указанията на ОПРР, че протоколите за извършени работи не са съставяни своевременно и че в бюджета на общината няма заложени средства за дофинансиране на договора 5 с инфлационен индекс.