Решение № 710 от 18.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 710 гр. Русе, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20264520101876 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН и е образувано по постъпила молба за защита от домашно насилие от А. С. Е. против Г. П. Е..

Молителката твърди, че с ответника са съпрузи, с които имат едно общо дете, но от около два месеца живеели разделени. На 04.04.2026г. направили уговорка по телефон да се срещнат и да разговарят за бъдещия си развод и последиците от него. Вечерта, след 23,00 часа молителката отишла в жилището на ответника в гр. Русе, на ****. Същият проявил желание за интимност с нея, а след като тя отказала, той станал агресивен, започнал да я блъска и удря и със сила я принудил да има сексуален контакт с него. На следващия ден за инцидента били уведомени органите на МВР, чрез които е сезиран и съда за образуване на настоящото производство. В молбата си молителката е посочила, че ответникът злоупотребява с алкохол и е имало през месец ноември 2025г. друга агресия към нея от него, изразяваща се в удряне на шамар и блъскане.

Ответникът оспорва изложените от молителката фактически твърдения за осъществени сексуални отношения между страните на въпросната дата против желанието на молителката. Не се оспорва, че е имало такива, но се твърди, че от негова страна не е имало принуда за осъществяване на 1 сексуалния контакт, за който и двамата проявили желание.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

А. С. Е. и Г. П. Е. са съпрузи, сключили граждански брак на 30.07.2024г.

Двамата са съжителствали на съпружески начала в продължение на много години преди това, от което съжителство имат родено едно общо дете – Д.Г. Е., род. на 23.11.20212 г. От предишна връзка молителката има още едно дете – В., род. на 02.01.2008г.

От началото на 2026 г., страните са във фактическа раздяла, след която молителката е останала да живее в семейното жилище заедно с двете си деца, а ответникът го е напуснал и е заживял в жилището на своята майка.

Безспорно е установено по делото, че късно вечерта на 04.04.2026г., след предварителна уговорка да разговарят, молителката е отишла в жилището на ответника и двамата са имали сексуален контакт. Спорно е дали същият е желан и от двамата, т.е. дали ответникът е принудил със сила и заплаха към него молителката. Няма спор между страните, че към него момент във въпросното жилище не е имало други лица.

В подкрепа на твърденията си, молителката е представила декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, в която е посочила, че на 04.04.2026г., след 23,30 часа в жилището на Г. Е. в гр. Русе е била блъскана, удряна и със сила принудена против желанието си да прави секс с него.

На 05.04.2026г., след като споделила със своя брат свид. В.Ч. за инцидента и по негов съвет уведомила органите на МВР, пред които обяснила за случая и поискала да ѝ бъде предоставена защита във връзка с осъществения от ответника акт на домашно насилие.

Също така на 05.04.2026г. молителката е посетила съдебен лекар, който е извършил съдебномедицинско освидетелстване, при което са описани установени наранявания – охлузвания по шията и десния лакът, за които е посочено, че по давност могат да бъдат получени както се съобщава в предварителните сведения, а именно при описания инцидент от вечерта на 0405.04.2026г. Молителката е отказала извършване на съдебномедицински гинекологичен преглед.

Според представени от молителката и неоспорени от ответната страна електронни съобщения между двамата, на 05.04.26 г. в 01:41ч. ответникът ѝ е 2 изпратил съобщение с текст „не съм искал да те нараня исках отново да си кажем да“. Също така са представени и разпечатки от съобщения разменени между двамата, от края на месец март и началото на месец април 2026г., преди срещата им, от които е видно желание у ответника за интимна близост с молителката – „просто се чудех как бивши партньори правят секс и дали и ние не бихме могли“, както и „… искам да спя с жена си си искам да се чукаме Взимам душ и идвам“ като на първото молителката е отговорила „не“, а на второто „Не няма нужда“ и „Не нямам намерение да изменям на човека до мен“ .

Според показанията на свидетелите на молителката – В.С.Ч. (брат) и С.И.К. (майка), през последните години отношенията на страните не били добри. Една от причините за това била системната и прекомерната употреба на алкохол от ответника, като знаели за този проблем от молителката. Поради това на няколко пъти двамата се разделяли, а после пак се събирали. Последно се разделили в началото на 2026г. и молителката имала вече категорично желание да се разведат. Допълнителна причина за последната раздяла била и връзката, която имал ответника с друга жена – А.. За инцидента от 04.04.2026г. молителката споделила на двамата свидетели. Казала им, че е отишла в апартамента му със съзнанието, че не е сам, тъй като там трябвало да са неговата майка и баба. Молителката също имала връзка с друг мъж, но това било по време, на предишна тяхна раздяла и преди да сключат граждански брак.

В подкрепа на възраженията си, ответникът е представил съдебномедицинско освидетелстване от 07.04.2026г. При огледа съдебният медик е установил кръвонасядания в лява гръдна област и по двете мишници (с размери 0,5 – 1,5 см.), за които ответникът е съобщил, че са с давност повече от седмица и са от „осмукване“ от приятелката му.

Поради изпитвани силни болки в гръдната област, ответникът е посетил лечебно заведение, като при прегледа му от д-р П.Б. е установено кръвно налягане 140/80 и пул 97 уд. мин.

Според свидетеля на ответника И.И.Ц., тя е негов работодател, а той работел като готвач в три заведения в гр. Русе. Описва го като спокоен и уравновесен човек, добър колега и грижовен баща. Споделял със свидетелката за проблемите, които имал със съпругата си, че я хванал в изневяра. Въпреки това през 2024г. се оженили, направили сватбата си в едно от заведенията, в 3 които работел. Съпругата му била ревнива, колеги я забелязвали да го дебне и следи край заведението, в което работел. В началото на април той бил в „прединфарктно състояние“ и се наложило да отиде в болница. После споделил със свидетелката, че е обвинен от съпругата си, че я е изнасилил, като не можел да си обясни как тя му причинява такова нещо. Свидетелката познавайки ответника не допускала той да е способен на такава проява.

Свидетелката А. Д. Д. установява, че е колежка на ответника, като от известно време двамата имали и интимни отношения, след като той напуснал съпругата си началото на годината. Още преди това свидетелката получавала съобщения от молителката „да оставиш мъжа ми“, както и имало случаи да я следи. За инцидента на 4-ти свидетелката разбрала от ответника, който се чувствал следващите дни много зле, защото бил обвинен в изнасилването на съпругата си. Тя била отишла в жилището му да говорят за бъдещето си, започнали да имат интимни отношения, но ги прекъснали по желание на молителката, тъй като твърдяла, че си има приятел и си тръгнала. Г. не злоупотребявал с алкохола.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Молбата за налагане на мерки за защита от домашно насилие е депозирана срещу лице по чл. 3 т.1 и т.3 ЗЗДН и в срока по чл. 10 ЗЗДН, поради което се явяват процесуално допустима.

За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.

За уважаване на молбата и издаване на заповед за защита, изложените в нея твърдения следва да бъдат доказани с допустимите в ЗЗДН и ГПК доказателства и доказателствени средства. За де се реализира спешна защита в съответствие с принципите на ЗЗДН, които целят превенция по отношение на посегателства в рамките на семейството и дома, законът предвижда облекчена доказателствена тежест за молителя, допустимост на доказателствени средства, които в общия граждански процес са недопустими, но не 4 освобождава молителя от тежестта да докаже твърденията си за извършени от ответника актове на домашно насилие.

Като „специфично“ доказателство за целите на настоящото производство, законодателят е предвидил декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН.

Същата има доказателствено значение за онези случаи на домашно насилие, които с оглед особеностите на отношенията между жертвата и извършителя на домашното насилие е невъзможно или изключително трудно да бъдат доказани с общодопустимите доказателства по ГПК, или за т.нар. случаи на насилие извършено „на четири очи“. Случаят е точно такъв. Твърди се осъществено насилие от съпруг спрямо съпруга, без присъствието на свидетели. Не всеки акт на физическо и сексуално насилие, още повече между съпрузи, оставя обективни следи, които да бъдат последствие пряко възприети от трети лица (прим. съдебния медик при освидетелстване на пострадало лице) и да свидетелстват за акта на насилие. Поради това, в тези случаи и при обективна невъзможност за ангажиране на други доказателства, съдът е обвързан да приеме за достоверни посочените факти и обстоятелства в декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, още повече, когато липсват доказателства, за невъзможността декларираното да се е осъществило. Това обаче е само за целите на настоящото производство и този извод на съда няма задължително установително действие за отношенията на страните извън настоящото производство (прим. в друг съдебен процес за прекратяване на брака им и вината за това, за упражняването на родителски права и пр.).

Съобразявайки естеството на конкретния случай, съдът намира, че представените по делото доказателства не са в подкрепа на защитната теза на ответника и в този смисъл няма основание да не се кредитират декларираните от молителката обстоятелства. По делото не е налице нито едно доказателство, което да може да изключи осъществяването на твърдения акт на физическо и психическо насилие. Дори точно обратното, представените и неоспорени електронни съобщения, разменени между страните, по-скоро са в подкрепа на декларираните от молителката обстоятелства. В същите ответникът е изразил явно желанието си за интимни и сексуални отношения с молителката, на което тя е отказвала. На следващо място дори и леки наранявания, при СМУ на молителката са установени такива, които съответстват да са получени при описания от нея инцидент, свързан с физическо насилие, бутане, дърпане и принудително събличане.

5

По изложените съображения следва да се приеме, че вечерта на 0405.04.2026 г., ответникът е осъществил сексуален контакт с молителката против нейното желание, за което е използвал и физическа сила и което действие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН следва да се квалифицира като домашно насилие.

Ако обаче събраните по делото доказателства не опровергават обстоятелствата посочени в декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, същите не могат да не бъдат съобразени при индивидуализиране на мерките за защита, които съдът следва да наложи при установен акт на домашно насилие, независимо от това какво е искането в тази връзка от страните. Съвкупния анализ на доказателствата по делото, включително и на изложеното от страните, дава основание да се приеме, че същите в продължение на години са имали „сложни“ отношения, свързани със събиране, разделяне, ревност и изневяра.

Дори в едно от представените електронни съобщения от молителката, на предложение на ответника за интимни отношения, тя отказва като заявява „Не нямам намерение да изменям на човека до мен“, което съответства и на заявеното от ответника за това, че към момента на инцидента е имала интимни отношения с друг партньор. Наличието на такава друга връзка, явните намерения и желания на ответника за интимна близост с нея и познаването на характера му (злоупотреба с алкохол и агресивност както се твърди), обаче водят до неяснота относно „действителната“ причината молителката сама, късно вечерта да посети ответника в неговото жилище. Едва ли това е подходящо време и място за обсъждане на бъдещите последици от развода им.